Високата смъртност от рак на белия дроб у нас е заради липса на скрининг

Петгодишната преживяемост на пациентите с рак на белия дроб у нас е два пъти по-ниска от средната за Европейския съюз. Основната причина за това е липсата на скрининг и ранно откриване на болестта, когато тя няма симптоми, но е лечима. За късното откриване на заболяването допринасят както нагласата на българите да търсят лекарска помощ когато вече имат изявен проблем, така и неуредиците на здравната система, които допълнително бавят диагностиката. Затова специалисти настояват най-после в България да бъде създадена скринингова програма, която да търси активно заболяването сред здрави хора в риск, за да може да бъде лекувано успешно със съвременните възможности на медицината.

Средната 5-годишна преживяемост при белодробния карцином в ЕС е 15%, а в България е 8% или два пъти по-ниска. Същевременно България регистрира високи нива на 5-годишна преживяемост при други локализации. Средната 5-годишна преживяемост от рак на гърдата в ЕС е 83%, а в България е около 78%. Пулмологът от УМБАЛ "Св. Иван Рилски“ доц. д-р Николай Янев обяснява защо това е така: "Тези ниски резултати не се дължат на по-ниско ниво на медицината у нас. Предлаганото у нас лечение съответства на одобрените алгоритми на европейските асоциации по съответните клинични дисциплини. Проблемът е кога се диагностицира пациентът. При белодробния карцином няма скринингова програма и това е причината пациентите да идват когато вече имат проява на клиничните симптоми, а това е в III-IV стадий на заболяването. При простатния карцином, рака на гърдата, рака на дебелото черво има държавно финансирани скринингови програми сред рисковите популации. Те се установяват в начални стадии на заболяването и тогава успехът от лечението е по-висок".

Необходима е държавна скринингова програма

Затова е необходимо в България да има държавно финансирана скринингова програма за рак на белия дроб, която активно да търси заболяването в ранните безсимптомни стадии, когато то може да бъде лекувано успешно. Специалистите се обединиха около мнението, че е редно програмата да има задължителен елемент, за да проработи, тъй като българите не са мотивирани да посещават прегледи и така скринингът може да се провали.

Изследването, с което се търси болестта, е нискодозова компютърна томография. При нея с ниски дози на облъчване се проверяват здрави хора във висок риск от развитие на болестта. На скрининг би следвало да подлежат хората между 55 и 74 години, които са настоящи или бивши пушачи и които пушат по 1 пакет цигари в продължение на 30 г, обяснява д-р Янев. Но прави уточнението, че 30-пакетогодини могат да се наберат много бързо и за 15 години, ако човек пуши по 2 кутии цигани на ден. Ето защо заболяването се диагностицира сред все по-млади хора, започнали отрано стажа си на пушачи.

Симптомите се проявяват в напреднал стадий

Основен симптом на рака на белия дроб е кашлицата, но тя се проявява вече при късните стадии. Освен това пушачите имат склонност да подценяват кашлицата си, защото са свикнали да живеят с нея. Това ги отвежда късно на лекар и е причина за диагностициране в напреднал стадий. Затова ако пациент кашля повече от 3 месеца, например след прекарана инфекция, той бързо трябва да потърси консултация със специалист.

Симптоми могат да бъдат уголемените лимфни възли, задухът, загубата на тегло, но те са характерни и за други състояния. Кръвта в храчките също е симптом за рак на белия дроб, но се среща рядко. Иначе точно този симптом е най-стряскащ за пациентите и ги отвежда при лекар.

Лимитите на НЗОК бавят диагностиката

Освен че пациентите у нас късно търсят помощ, устройството на здравната система също бави диагностиката им. "Първо личните лекари са ограничени в броя направления, които могат да дават за специалист. В същото време хората, които страдат от социално значими заболявания са много и всеки втори пациент в кабинета е такъв. Но ако всеки втори или трети трябва да отиде на пулмолог, тези направления ще бъдат изчерпани от личния лекар за 2 дни. Това е първата спънка - личният лекар не трябва да има бариера при насочването на пациентите. След това специалистът пулмолог също има ограничение колко направления за скенер може да даде на месец. Ако аз пускам скенер на всеки пациент, който смятам за рисков, ще си изчерпам за един астрономически час направленията. Така пациентите се налага да си плащат сами скенерите", описа ситуацията д-р Янев.

Случайно открити пациенти с рак в пандемията

Пандемията от Covid-19 както е влошила диагностика на рака на белия дроб заради затруднения достъп до лекар-специалист, така и е "помогнала" за откриването на пациенти в ранен стадий на заболяването, споделя д-р Янев.

"Това че много пациенти си правеха скенер на белия дроб, за да видят до каква степен е засегнат белия им дроб, ни помогна да установим много хора в ранен стадий на белодробен карцином", разказа той.

Новите терапии удължават живота

Когато се стигне до самото лечение на пациентите с рак на белия дроб, то не отстъпва спрямо това в другите европейски държави, каза медицинският онколог от "Аджибадем Сити Клиник Болница "Токуда" д-р Таня Златанова.

"Благодарение на новите терапии, с които разполагаме и в България, общата преживяемост бележи 45% подобрение в последните години и новости в лечението се регистрират всеки ден. България като член на ЕС има достъп до всички иновативни терапии след определени регулаторни процедури", каза тя. Д-р Златанова цитира данни, според които 70 – 76% от приложените лекарствени терапии носят клинична полза на пациентите с рак на белия дроб.

Тя обърна внимание, че е необходим мултидисциплинарен подход при лечението на пациентите с участието на общопрактикуващ лекар, пулмолог, специалист по образна диагностика, специалист по хранене, медицински онколог, психолог, патолог, лъчетерапевт.

"Доказано е, че когато работи екип от специалисти, който е ангажиран през целия път на пациента, тогава резултатите са най-добри. Когато нещата се правят на парче и пациентът се диагностицира в една болница, отива да се оперира в друга и след това получава системна терапия в трета, това удължава пътя му и прави неговия достъп до терапия по-късен. Така че ние трябва да се стремим той да се обгрижва от пълен екип специалисти", посочи д-р Златанова.

Специалистите обърнаха внимание и на необходимостта от политики за намаляване на тютюнопушенето, особено сред подрастващите, тъй като имено пушенето е основният рисков фактор за развитие на рак на белия дроб. Доказано е, че по-ниските нива на тютюнопушене намаляват заболеваемостта от рак на белия дроб.

Половината българи не са наясно със симптомите на заболяването

Председателят на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания Евгения Александрова представи данни от проведеното през тази година проучване на Глобалната коалиция за борба с рака на белия дроб (GLCC) за отношението към рака на белия дроб, нивата на информираност за симптомите сред обществеността и възгледите относно скрининга за рак на белия дроб. Изследването е проведено в 29 държави сред повече от 1000 души от всяка страна.

Според проучването 52.5% от анкетираните българи не познават нито един от симптомите на рака на белия дроб. 45.12% от запитаните са съгласни с твърдението "Имам по-малко симпатии към хората с рак на белия дроб, отколкото към останалите с други видове рак". Това отношение се среща сред приблизително същия процент хора в световен мащаб (42.62%). Мъжете изпитват по-малко съчувствие към хората с рак на белите дробове, отколкото жените (50.40% срещу 39,92%).

Данните показват, че 89.92% от анкетираните българи са съгласни, че е необходима национална програма за скрининг на рак на белия дроб, за да бъдат рано диагностицирани пациентите.