Имунотерапията удължава живота на пациентите с рак и намалява риска от рецидиви

Имунотерапията има все по-широко приложение и за последните десетина години вече над 2/3 от популярните туморни локализации се лекуват самостоятелно с имунотерапия или в комбинация с химиотерапия или други лекарства. Това значително е удължило живота на пациентите с напреднали онкологични заболявания, а при излекуваните пациенти имунотерапията намалява риска от рецидив. Това съобщи председателят на Българското научното дружество по имуноонкология доц. д-р Желязко Арабаджиев пред журналисти преди откриването на Третата национална научна конференция по имуноонкология "IO365 v3".

Форумът събира на 24-26 ноември 160 онколози, хематолози, имунолози, гастроенетеролози, дерматолози и други специалисти, които ще представят и обсъдят новостите в имунолечението на рака.

Имунотерапията вече се прилага при над 10 вида рак

Доц. Арабаджиев разказа как имунотерапията навлиза в лечението на онкологичните заболявания и променя техния ход: "Помня времето, когато за първи път чух за имунотерапията. Това беше през 2015 г. на годишната конференция на Американското дружество по клинична онкология (ASCO) и парадоксално за мен се съобщаваха невероятни резултати при пациенти с кожен рак (малигнен меланом), които се лекуват с лекарства, различни от химиотерапията. Съобщаваха се резултати за преживяемост, надхвърляща 3-4 години, а малигненият меланом е може би едно от най-злокачествените заболявания, с най-песимистична прогноза. По онова време с тази диагноза пациентите у нас живееха не повече от 6 до 8 месеца.

От 2015 г. до 2023 г. вече има 11-12 индикации за около 10 туморни локализации, които се лекуват с имунотерапия. Говорим за карцином на белите дробове, на пикочния мехур, на стомаха, на хранопровода, на дебелото черво, на гърдата, на бъбрека, онкохематологичните заболявания. Т.е. за период от 10 г. над две трети от популярните туморни локализации вече се лекуват самостоятелно с имунотерапия или в комбинация с химиотерапия или други лекарства".

По-дълъг живот и намален риск от рецидиви

Арабаджиев посочи, че навлизането на имунотерапията е довело до значително увеличение на общата преживяемост при пациентите. При пациентите в напреднал стадий и с метастазирали карциноми времето живот се увеличава от месеци на години и заболяването може да бъде поставено под контрол, а при пациентите които достигат до излекуване – се намалява рискът от рецидиви благодарение на имунотерапията.

"При пациентите с метастатично заболяване за съжаление все още не можем да се похвалим с пълно излекуване, защото едно метастатично заболяване трудно може да бъде напълно излекувано, но то може да бъде отлично контролирано и да бъде хронифицирано. Така както е един захарен диабет. Говорим за 3-4-годишна преживяемост при пациенти с карцином на белите дробове, малигнен меланом, карцином на пикочния мехур. Имунотерапията е впечатляващо лечение и заради това, че ефектът ѝ се запазва дори след прекратяване на приложението ѝ. т.е. имунната система на пациента се научава как да се бори срещу туморните клетки", обяснява доц. Арабаджиев.

Той обясни, че шансът от рецидив на заболяването при някои онкологични пациенти достига до 30%, но имунотерапията намалява този риск. Арабаджиев даде пример с пациенти с белодробен карцином, които не могат да бъдат оперирани и провеждат няколко курса химиотерапия и след това получават имунотерапия. В клинично изпитване е отчетено подобрение на общата преживяемост на пациентите, получили и имунотерапия спрямо тези, получили само химиотерапия. Рискът от настъпване на прогресия при пациентите на имунотерапия се намалява с 30% и една трета от пациентите имат шанс да избегнат настъпването на рецидив.

"Точно на тези пациенти в този стадий допреди 25 г. 5-годишната им преживяемост е била между 5 и 8%, което означава, че от 100 души едва 5 човека са живели 5 години. Сега те са 50%", каза д-р Николай Цонев, началник на Клиниката по медицинска онкология в университетската болница "Света Марина" във Варна.

Финансов ефект

Арабаджиев уточни, че в България лекарите получават ежегодно възможност да лекуват с почти всички нови регистрирани лекарства в областта на имуноонкологията. Това води до сериозно увеличение в бюджета за лекарства, но и до по-дълъг и по-качествен живот за пациентите с рак. "Това от една страна е хубаво, защото ние се ласкаем, че имаме една от най-добрите лекарствени онкологии в региона, но от друга страна ние нищо не правим по отношение на профилактиката и скрининга. А когато едно заболяване се открие рано, имунотерапията наистина може да доведе до неговото излекуване", посочи той.

Едномесечен курс лечение на един пациент с един вид имунотерапия е от порядъка на между 5000 и 10 000 лева. Същевременно специалистите отбелязват, че пациентите вече имат много далечен хоризонт, в който получават това лечение. Всяка година нови пациенти се диагностицират и за разлика от миналото, живеят много по-дълго и затова нараства в геометрична прогресия бюджетът за онкологични лекарства. Курсът на лечение на един пациент с имунотерапия понякога трае и над 2 години. През тази година бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) общо за онкологични лекарства е 764 млн. лв., а през 2024 са предвидени 910 млн. лв.

Имунотерапията се понася по-добре от пациентите

Отвъд финансовата страна на нещата, имунотерапията се понася по-лесно от пациентите и намалява престоят им в болница, т.е. те остават трудоспособни и активни, отчитат специалистите.

Д-р Таня Златанова, специалист по медицинска онкология в "Аджибадем Сити Клиник болница Токуда" обясни, че имунотерапията няма страничните ефекти на химиотерапията и се понася в повечето случаи много добре: без гадене, косопад, липса на апетит и др. "За съжаление понякога тя също може да предизвика сериозни нежелани реакции, именно защото сме махнали спирачките на собствения противотуморен имунитет и той реагира бурно. Има такива случаи, които могат да президвикат обриви, сърбеж, отклонения във функцията на щитовидната жлеза, но те могат да бъдат овладени лесно и без да оставят трайни последствия. Като цяло, имунотерапията, е много по-поносима, но не са изключени автоимунни реакции. Те обаче са пренебрежимо малки спрямо ползите в дългосрочен план", каза Златанова. Тя цитира проучвания, според които наличието на нежелани реакции предполага, че пациентът ще има по-добър отговор на болестта.

От "туморни слуги" до убийци на тумора

При злокачествените заболявания имунната система не е слаба, тя е дисрегулирана, обясни проф. Доброслав Кюркчиев, ръководител на имунологичната лаборатория в УМБАЛ "Свети Иван Рилски". Целта на имунотерапията при злокачествените тумори е именно да се преодолее тази "дисрегулация" и имунната система и тя да се модифицира, така че нейни отделни компоненти да атакуват злокачествените клетки и да ги унищожават.

"Част от клетките на имунната система при злокачествените заболявания са превърнати в структури, които обслужват тумора и потискат другите структури на имунната система и е много важно те да се върнат към реалната си функция, а не да бъдат "туморни слуги", посочи Кюркчиев.

Новости в имуноонкологията

По време на конференцията специалисти от различни области ще представят новостите в имуноонкологията. В панела, посветен на имунологията, проф. Кюркчиев ще представи темата за "имунологичната смърт в туморната система", а д-р Екатерина Куртева ще говори за "клетките, жители на граничната земя при злокачествени тумори". "Става въпрос за клетки на имунната система, които не изпълняват нормалните си функции, а обслужват туморното обкръжение. Те не са нито такива каквито трябва да бъдат – атакуващи тумора, нито изцяло супресивни. В зависимост от обкръжението на средата те могат да се менят и това е важен въпрос", обясни проф. Кюркчиев.

Той каза, че при много злокачествени тумори се наблюдават т.нар. паранеопластични антитела, които се срещат и при други заболявания, но могат да се намерят и при злокачествени тумори, често месеци и дори години пред клиничните симптоми. Едно ранно откриване на тези антитела могат да са от полза за взимане на ранни мерки при лечението на злокачествените заболявания и в тази посока в момента се извършват проучвания.

Кюркчиев уточни, че откриването на тези антитела не поставя диагноза, а поставя въпроси. Той припомни, че отскоро НЗОК реимбурсира изследването на някои автоантитела, които са свързани с ревматологични заболявания, но могат да бъдат увеличени и при някои тумори, т.е. се върви в посока скрининг. "Успоредно с държавата се движим и ние в Дружеството онкоимунология, където имаме проект, насочен към активно търсене и скрининг за такива антитела при пациенти с онкологични заболявания. Целта е да видим на какъв етап се появяват, при колко хора се появяват, как да се интерпретират. Но истината е, че все още сме в сферата на въпросите, отколкото в сферата на отговорите", каза той.

На форума предстои да бъдат обсъдени терапевтичните възможности, предизвикателства и еволюцията в лечението при пациенти с различни тумори.

Специален панел е посветен на ролята на жените в имуноонкологията.

Научната програма на конференцията е съгласувана и одобрена от Американското дружество по имуноонкология и ще бъде уважена от водещи европейски и американски специалисти имуноонколози.