Високият ръст на кредитите е типичен за Централна и Източна Европа

Г- н Харолд, как оценявате покупката, която беше направена от Bank Austria и притежаваната от нея в България HVB Bank Biochim на Хеброс Банк? Може ли това да се счита за началото на една нова вълна на консолидация на банковия сектор в България?

За нас беше голямо удоволствие да оценим какво е положението на банковия пазар в България през 2002 година, когато фактически нашата банка дойде на вашия пазар чрез Биохим. Стратегическата цел на Bank Austria е да придобие около 10% пазарен дял във всяка една от страните в Централна Европа. Анализираики пазара тук, ние открихме Хеброс банк, която беше чудесно попадение за нас. С пазарен дял 2.9% и балансов отчет 291 млн. евро, сега заедно имаме тези10%. И мога да Ви кажа, че в изявлението си нашият председател във Виена каза, че България е наш ключов пазар, където ние искаме да имаме силни позиции. Консолидацията за мен е едно понятие, което трябва малко да се уточни, т.е. да получи конотацията на сътрудничество. Защото ние сега сме в една типична фаза на развитие на финансовия пазар. Банките, които преминаха през първия кръг на приватизацията и получиха определен пазарен дял, сега търсят конкретни възможности за развитие. За мен ключът към успеха е, че банковият бизнес представлява бизнес на хората. От една страна, имаме нашите служители, но основният фокус са нашите клиенти. Сега ние обслужваме 600 000 клиенти. Смятам, че понятието сътрудничество би било подходящият термин за тези отношения.

Във Вашия отговор акцентирахте преди всичко на клиентите и това показва и основния фокус във Вашата стратегия за подобряване на обслужването на клиентите. Как придобиването на Хеброс Банк ще се отрази на Вашите клиенти от гледна точка на промяна на Вашата стратегия или пък на лихвените проценти по депозити, по заеми, по ипотечни кредити?

За нас основна стратегия е да сме част от една международна група, така че да можем да внасяме в България цялостното ноу-хау на тази група - продукти и познание за продуктите, или пък различни форми за преводи на финанси между Западна и Източна Европа. Примерно ние сме въвели тъй наречените плащания "Флеш пеймънт" (международни преводи между различни банки от HVB груп, върху които се плаща такса като за вътрешни плащания).

Много важно е обаче да кажем, че нашата политика, която аз изцяло поддържам, е че HVB Biochim и Хеброс банк са български банки. Ние имаме в България 2500 служители и те всички са българи. Те получават обучението, което може да им осигури една международна група под формата на обучителни семинари, така че да могат да обслужват по най-добрия начин стотиците хиляди български клиенти. Ние наистина искаме да повишим тази силна страна на нашата дейност.

Към момента, пазарният ни дял по отношение на бизнес кредитите е 11.2%. Това означава, че по отношение на тези бизнес кредити ние сме номер едно в България. Т. е. , основавайки се на много силен корпоративен, фирмен бизнес, ние вече разполагаме с 240 клонове и подразделения в България. Бихме желали да развием и банкирането на дребно.

Лихвените проценти до голяма степен зависят от цялостното икономическо положение в България и от конкурентноспособността, но мога да ви уверя, базирайки се на много точни изчисления, че ще можем да дадем най-добрата цена на нашите клиенти, защото защитаваме вашите идеи и това не е просто един лозунг, това е наше ежедневно задължение и ценообразуването е много важен елемент.

Покупката на Хеброс банк от Банк Аустрия и Биохим беше определена от медиите като начало на нова вълна в консолидацията на банковия сектор. Броят на банките в България остава все още много висок над 30 - близо 35. Смятате ли, че това обстоятелство плюс конкуренцията от европейските финансови институции ще продължи да оказва в бъдеще натиск за по-нататъшното развитие на процеса на консолидацията на банките в България?

България се приближава до ЕС и стискам палци за 2007. Ние като австрийци подкрепяме това, защото сме част от ЕС, но членството в ЕС не е само възможност, то е също и задължение, което всеки трябва да изпълнява. Нещо, което засяга българската банкова система, е свързано със стандартите на Базел. Това означава, че всички банки ще трябва да имат много подробни кредитни анализи, защото оценяването на кредитите ще зависи много от специфичния кредитен риск на всеки клиент. Има две възможности. Едната е стандартизираният подход, а другата е един много специфичен подход, за който са необходими много анализи. Но преимуществото на специфичния подход е, че за добрите кредити цените са по- добри. Но мога да Ви кажа, и ние имаме много опит в нашата група, много е скъпо за самите банки да подготвят своите бази данни и анализи. Така че ние от една година вече сме организирали екипи в Мюнхен, Виена и други европейски страни, които работят именно по тези проблеми. И това е скъпо струваща дейност. Но ако искате да сте една добре обслужваща институция, трябва да направите това.

Относно това, което предстои - всички банки в България трябва да погледнат изискванията на Базел и трябва да разберат какво стои зад тези изисквания, трябва да погледнат тяхната система на информационните технологии и възможността сегашните собственици да не пожелаят да направят нови инвестиции и тогава вече ще станат сливания на самия пазар. Но това е един нормален процес и едно интересно предизвикателство. Мога обаче да ви кажа едно нещо - големите международни групи вече са стъпили в България. Най-големите 7- 8 български банки вече са част от тези групи. Конкуренцията ще продължава.

Един от най-невралгичните въпроси в момента, свързани с банковата система, е свързан със сегашната кредитна експанзия и мерките за нейното ограничаване. Смятате ли, че кредитната експанзия излиза извън контрол или това е просто процес на даване на кредити, който започна от една много ниска база и в момента е необходим, за да се поддържа икономическият растеж?

Наскоро прочетох, че ръстът на кредитите е 51% процента. Банк Аустрия направи един задълбочен анализ по този проблем в Централна Европа. Оказва се, че е типично за Централна и Източна Европа да има висок ръст на отпускане на кредити. На този фон за мен въпросът е не дали това е прекалено висока цифра, а дали това е едно постепенно развитие на растежа на отпускане на кредити. И моето разбиране е, че МВФ не настоява да има нисък растеж на кредитите. Смятам, че 35% или нещо около тази цифра е приемливо. Основният проблем е дефицитът по текущата сметка на България и в тази връзка стабилността на валутния борд. За момента преките чуждестранни инвестиции могат да покрият този дефицит, но от 1992 до 2004 година 2.3млрд. долара са привлечени в страната от приватизация, а 5.9 са инвестиция на зелено. От зелените инвестиции имате внос на машини, което оказва отрицателно влияние върху дефицита по текущата сметка, защото износът идва по-късно. Така че Националната банка трябва да използва всички възможни мерки и те да бъдат обсъдени задълбочено с всички участници за всякакъв вид финансови институции. Тогава ще стигнем до едно общо разбиране.