Византийската сребърна чиния остава в “Кристис”

Заради слаб интерес и непостигната цена, византийската сребърна чиния от ХІІ век, за която България претендира, че е нейна собственост, не бе продадена от лондонската аукционната къща "Кристис" на проведения в четвъртък търг.

По-рано същия ден британски съдия е разгледал всички доказателства, представени от българските власти с искане за спиране на продажбата и е отменил заповедта за спиране на търга, която властите в София са успели да получат по-рано. Говорителят на къщата Матю Пейтън каза пред базирания в Лондон сайт kafene.net, че “Кристис” проявява изключително съвестно отношение към законността на придобитите предмети, които са предлагани на търг. По думите му че няма никакви основания да се смята, че сребърната чиния е открадната или изнесена незаконно от България.

Наддаването за оспорваната антика е започнало от първоначална тръжна цена 180 хил. британски паунда и е достигнало до 240 хил. паунда, но не и до обявената минимална цена от 300 хил.паунда.

Византийската сребърна чиния ще се върне на собственика – т.е. обратно в колекцията “The Stanford Place Collection of Antiquities” на “Кристис”, която е закупила предмета през 1998 година. И ще решава дали ще я обяви на търг повторно или ще я запази за себе си.  

България ще трябва да доказва тепърва, че византийската чиния е била разкопана край Пазарджик през 1999 г. от иманяря Найден Блангев, който наскоро осведомил за това шефа на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров.

Предметът е изключителен пример на византийската култура и е оценен на сума между 570 хил. и 950 хил. евро. Според каталога на “Кристис” съдът най-вероятно е бил открит в България през 1903 г. Тогава той е бил купен от британски бизнесмен, който го е занесъл във Великобритания, където антиката е многократно препродавана. През 1998 г. чинията става собственост на аукционната къща.

Миналата седмица Върховна касационна прокуратура (ВКП) отправи искания до английската полиция, Интерпол и аукционната къща да бъде спрян насрочения за 9 ноември търг. В МВР бе образувано дознание за изясняване на обстоятелствата, при които антиката е била изнесена от България през 1999 г., както твърди Божидар Димитров.

България освен това поиска съдействие от английските служби, за да бъдат изследвани останките от почва по чинията.

“Докато не приключи дознанието, не можем със сигурност да твърдим, че чинията в "Кристис" е тази, за която се твърди, че е от България. Ако това обаче се докаже, има възможност антиката да бъде репатрирана”, каза в сряда главният прокурор Борис Велчев, но не пожела да прогнозира колко време ще продължи разследването.

В четвъртък шефът на международния отдел на прокуратурата Камен Михов не си вдигаше телефона, за да коментира решението на британския съдия Фок да разреши продажбата.

Според българските служби чинията е открита от иманяря Блангев

Ръководителят на отдела за борба с контрабандата на културно-историческите ценности Володя Велков съобщи пред БНР, че от данните, с които те разполагат пазарджишкият иманяр Найден Блангев е открил византийската чиния.

Към момента не е ясно какви доказателства са изпратили българските власти в подкрепа на тезата си, че антиката е открита и незаконно изнесена от страната през 1999 г. Не е ясно и дали са поискани доказателства от “Кристис” в подкрепа на тяхната версия.

Според Борис Велчев разследването се затруднява допълнително от обстоятелството, че на чинията не са направени снимки, а полицията разполага само описание на човека, който твърди, че я е намерил.

От пресслужбата на “Кристис” уточниха, че са оказали цялото необходимо съдействие на българските и британските власти в разследването на произхода на предмета.

600 млн. евро са годишните приходи от търговия на антики у нас

По неофициални данни годишните приходи от търговията с антики в България е около 600 млн.евро. Горе долу на такава стойност се оценяват и приходите от дрога.

Българските служби знаят, че в софийския парк хотел “Москва”, както и в Пловдив, Велико Търново и Монтана периодично се провеждат продажби на антични предмети, разкопани от иманярите. Български и чужди граждани поръчват и инвестират в незаконните разкопки, съобщи Володя Велков. Голяма част от българските граждани имат легален бизнес, но е трудно да се докаже, че работят и като иманяри.

От 1995 година досега са образувани производства по около 80 дела за иманярство. Голямата част от тях (80%) са срещу лица, които не съобщили в законноустановения срок за находките си. 15 на сто от производствата са образувани за повреждане на паметници на културата и едва 5% от делата са за контрабаден износ на антични предмети.