Визията на БСП и “Възраждане” за връзката държава - бизнес е много тревожна

Погледнато чисто икономически, имам едно относително просто обяснение. Което, разбира се, може да не е вярно, защото нямам достатъчно информация за подробностите. Но е много нормално ако БСП има някакво очакване скоро да е на власт, да желае тя да продаде БТК. А от гледна точка на клуб "Възраждане" - очевидно клуб "Възраждане" си мисли, че ако не се продаде сега БТК, има известен шанс някой от неговите членове да успее да участва по някакъв начин в тази приватизация. Но... подходящият и неподходящият бизнес момент е малко рехав аргумент. Нека си спомним, за последните 10 години кога е имало подходящ момент. Все ни е неподходящ моментът.

Въпросът е как ще се отрази забавянето на приватизацията на тези две стратегически компании на националния интерес?

Очевидно, според мен това не е някаква мисъл, която особено много заминава участниците в тези разговори. Пък и в крайна сметка не те определят дали ще има, или няма да има приватизация на БТК поне в момента.

Каква е вашата оценка за начина, по който правителството работи с приватизацията, от една страна, и, от друга страна, с лобирането на различни икономически интереси, включително и тези на едрия български бизнес?

Може да се каже, че все пак процесът на приватизация се пораздвижи в последните 4-5 месеца. Естествено, може да бъде и много по-добре от това, което е в момента, но при всички положения имаме напредък след влизането на новия закон в сила.

Това правителство се сблъсква с една много проста реалност, която някак си пренебрегваха миналата година в предизборната кампания. И това е, че не всичко е въпрос само на добра политическа воля, и че обективно ситуацията в България е много сложна, и че приватизацията като процес подлежи на удари отвсякъде, и че различни играчи използват различни стратегии и по тази причина приватизацията не може да бъде един чистичък, бързичък хубав процес. Сега, в момента те се сблъскват с тази действителност и предстои да видим как ще се оправят, погледнато дългосрочно.

Към момента може да се каже, че засега положението изглежда “горе-долу” - не е блестящо, но в никакъв случай вече не е и липсваща приватизация, каквато беше предходната година.

Ако няма икономически аргументи за тази единна позиция на БСП и клуб "Възраждане" по отношение на ДСК и БТК, бихте ли разгледали това като един политически акт, някаква атака срещу правителството?

Бих искал да разгранича двете сделки. По отношение на БТК аргументът е, че моментът не е подходящ. Евентуално човек може да си представи, че всъщност тези две сили в България - едната политическа, другата бизнессила, смятат, че в някакъв евентуален, неизвестен и неопределен бъдещ момент много по-изгодно може да се продаде БТК.

Докато за ДСК аргументът е изрично, че не трябва държавата да се лишава от влиянието си във финансовия сектор, последният устой на което влияние била ДСК.

Тази логика според мен е много по-сериозен проблем. Защото тя издава едно мислене по отношение на ролята на държавата в икономиката и по отношение на това какво трябва да прави държавата с бизнеса, което е изключително тревожно. Не води до добри предвиждания за това как ще се развива българският бизнес климат, ако подобна политика започне да се провежда. Това, че държавата трябва да упражнява влияние върху финансовия сектор, е нещо, което противоречи на абсолютно всички схващания за свобода на предприемчивостта и за благоприятен бизнес климат.

Интервюто е излъчено по БНР