Властта се чуди какво да прави хората с отнесени от пороя незаконни домове

В очакване на прогнозираните нови валежи от средата на тази седмица, екипи на Гражданска защита, армията и сили на местните власти продължават почистването на речните корита. В събота и неделя руслата в повечето населени места, които бяха наводнени в началото на август – Мездра, Ихтиман, Елин Пелин и др., са напълно разчистени и проводими, съобщи за Mediapool Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Това е станало с помощта на военните.

От Българската армия вече са предприели и инженерингово проучване на инфраструктурата, която спешно трябва да се ремонтира, за да може да се започне с възстановяването на регионите, каза още Чавдарова. Във вторник общините ще дадат информация на Генералния щаб на армията с кои пътища и съоръжения трябва да се започне. Армията разполага с техниката и с кадрите, само трябва да се уреди финансирането на възстановителната акция, коментира шефът на НСОРБ.

На поредно заседание се събра следобед Правителственият щаб за преодоляване на щетите от наводненията. Очакваше се на него да бъде обсъдено как да се помогне на хората с разрушени или пострадали от пороите жилища, както и следващите мерки за почистване на речните корита и ремонта на пътните и железопътните линии. Вместо това обаче след продължилата два часа дискусия председателят на щаба  - вицето Николай Василев, обясни, че откакто миналия вторник правителството отпусна допълнително 170 млн. лв. за щетите, нито един лев не бил даден и голяма била вероятността някои кметове дори да не са разбрали за тези пари. Министърът на транспорта в оставка обаче не пропусна да отбележи как железниците вече били представили проекти за възстановяване на инфраструктурата си. 

Преди заседанието на правителствения щаб от  НСОРБ излязоха с предложение пострадалите от наводненията  да бъдат разделени на три групи. Първата включва хората, които имат готовност сами да започнат да оправят щетите си, като освен помощта от държавата вложат и собствени средства. Втората е на хора без никакви финансови възможности, но с изрядни документи за собственост на наводнения или разрушения имот. Последната група е на живеещите в незаконни постройки на общинска земя край реките, които бяха отнесени от пороите. По оценки на НСОРБ близо една трета от хората, останали без дом, са от третата категория и точно тяхното положение ще е акцентът на днешната среща на правителствения щаб за кризата, обясни Гинка Чавдарова..

Проблемът с третата категория пострадали, съставена основно от роми, е че те на практика няма как да докажат какво са притежавали. Отнесените от водната стихия постройки са без документи и чисто формално няма как да се претендира за обезщетение. От друга страна обаче става въпрос за бедстващи хора, които в момента са настанени временно в училища. Сградите трябва да се освободят заради идващата учебна година, а на места това трябва да стане до началото на септември, за да може да им се направи ремонт. Множество кметове вече се оплакаха, че настанените в училищата роми са разбили кабинетите, за да ги пригодят за живеене и сега се налагат спешни поправки.

Разбитите от ромите училища са накарали местната власт да задържи реализацията на идеята си да финансира изграждането на сглобяеми къщи на мястото на отнесените от пороите, казаха източници от НСОРБ.

Другата причина е, че производителите на такива постройки са излезли с много високи оферти, които не са по джоба на общините. Според кметове, проучвали възможностите, предложенията на някои фирми стигали и до 300 евро/кв. м за полагане на сглобяема къща върху готов фундамент, с изградена ВиК-система и електроснабдяване. Това са цени за масивно строителство в София от кота нула, възмущават се представителите на местната власт. Колкото и да ни се иска да подпомагаме българския бизнес, ще се принудим да внесем сглобяеми къщички на прилични цени, допълват те.

Поради тази причина градоначалниците са се ориентирали към проучването на възможностите бивши казарми или неизползваеми общински сгради да се пригодят за подслон през зимата на някои от пострадалите семейства. Това ще отнеме по-малко средства, а и като са масивни сградите, щетите ще са по-малко, отколкото при сглобяемите къщи, аргументираха се кметовете.

Положителното е, че има признаци за ускоряване на процедурите по финансиране на пострадалите от потопа региони, коментира Гинка Чавдарова. От 12-те задължителни документа за кандидатстване пред Постоянната комисия за бедствия и аварии за средства, вече е отпаднало изискването за становище от областния управител.

Контролирано вече се изпускат и част от язовирите, информираха в понеделник от правителствената пресслужба. За изпразване се подготвя и язовир “Искър”, съобщи след заседанието на Правителствения щаб Николай Василев.

В очакване на прогнозираните валежи обемът на 9 язовира в Севлиевско трябва да бъде намален до 1 метър под преливния ръб, съобщи БНР. Заради нарасналия приток в язовир “Александър Стамболийски”, с разрешение на екоминистерството са включени турбините на подязовирната ВЕЦ, от където водата се влива в река Росица.

В област Монтана също контролирано се изпускат водни маси от основните потенциално опасни язовири в региона. Наблюдават се поречията на реките, където има вероятност за преливане. В Плевенско непрекъснато се следят нивата на Искър, Вит и Осъм. Превантивно в района на гр. Искър се изгражда временна дига. Във Врачанско нивото на язовирите и реките е в границите на нормалното.

Продължават и възстановителните дейности по електрозахранването в пострадалите региони, както и по отводняване на обществени сгради и домове.