Декларацията на ГЕРБ от парламентарната трибуна, която трябваше да е посветена на жертвите на комунистическия режим, които се почитат на 1 февруари, се превърна поредната срещу лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Краткото припомняне за "разправата с цвета на нацията"
Депутатът от най-голямата партия Спас Гърневски, който прочете декларацията уж за жертвите на комунизма, отдели пренебрежимо малко време на темата, която иначе определи като "една от най-жестоките, най-черните и най-срамните страници в историята на България".
"На днешния ден през 1945 г. Първи и Втори съдебен състав на т.нар. Народен съд осъждат на смърт регентите принц Кирил, Богдан Филов и генерал Никола Михов. На смърт са осъдени още 8 царски съветници, 22 министри, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери. Осъдените са разстреляни и заровени в общи ями на Централните софийски гробища", каза Гърневски и подчерта, че това е най-масовото произнасяне на незаконни смъртни присъди в страната ни.
След разправата с цвета на нацията България е превърната в соцлагер, а инакомислещите са изпращани, измъчвани и избивани в комунистическите концлагери на смъртта. "В тях червената коса е покосила живота на над 100 хил. души. Терорът на БКП продължава през всичките 45 години безконтролна власт", каза още Гърневски, който не пропусна да похвали премиера Бойко Борисов, припомняйки, че през 2011 именно неговото първо правителство е решило 1 февруари да е Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Как Нинова се превърна в център на декларацията
След като похвали Борисов, Гърневски нападна Нинова, която дори не беше в залата. "30 години след прехода, тази глутница ренегати нагло и безцеремонно посягат с мръсните си пръсти към законната власт в България. Посягат доста самоуверено, защото освен директивите на генерал Решетников зад тях изцяло е и неговото творение - президентът Румен Радев", започна Гърневски.
След това в "контекста" на казаното започна да говори за изнесените от депутата от БСП Елена Йончева записи за евентуални нарушения по проекта за ремонт на Ларгото. Той повтори тезите на ГЕРБ по темата от последните дни - че това са активните мероприятия на Нинова, внушения и лъжи.
"С огромно изумление станахме свидетели как за пореден път Корнелия Нинова се опита да заеме позата на честен борец с корупцията – човек, току-що пристигнал в политиката, за да твори чудеса", каза той като за цялата декларацията, която уж беше за жертвите на комунизма, спомена Нинова поименно общо 18 пъти.
Той обяви, че хората помнят лъжите на Нинова и тя неслучайно си е спечелила прозвището "Госпожа Лъжа". След това Гърневски припомни миналото на Нинова. Започна с "Техноимпекс" и описа лидера на БСП като приватизатор "с незнайно какви пари" на крехката 28-годишна възраст. После той спомена и аферата "Хохегер", който получи плащане от "Пловдивския панаир", на чийто борд по това време Нинова е била председател.
"Нинова накара управляващите да си говорят сами"
Тази година от БСП не започнаха да оправдават Народния съд, за сметка на това веднага след декларацията на Гърневски излязоха на трибуната, за да защитят лидера си. Социалистът Кристиан Вигенин обяви, че е недоволен от начина на водене на заседанието.
"Аз разбирам, че Корнелия Нинова направи така, че управляващите да си говорят сами. , но все пак трябва да има известно уважение(...) Бих предложил да не се злоупотребява с една дата, която е наистина свещена за част от българското общество", каза Вигенин. Тойпризова да не се смесва паметта на жертвите на комунизма с акция срещу Корнелия Нинова.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
9 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Че то в ГЕРБ е пълно с бивши членове на БКП, начело с председателят им, който даже е фен на последния комунистически диктатор! Първо себе си да погледнат преди да изнасят този театър.
Няма никакъв проблем името на този, който поднася цветя на комунистическата диктатура, омаловажава престъпленията й и работи за реставрацията й, да се споменава като лош пример точно на този ден !
01.02.2019
БОГ ДА ПРОСТИ ЖЕРТВИТЕ НА „НАРОДНИЯ СЪД”
1945 г., 1 февруари. „Народният съд” на комунистическия режим осъжда на смърт тримата регенти Н.Ц.В. Княз Кирил, ген. Никола Михов и проф. Богдан Филов. На смърт са осъдени още 8 царски съветници, 22-ма министри от последните три правителства преди 1944 г., 67 депутати, 47 генерали и висши офицери. 150 души. Почти целия политически елит на България до комунистически преврат на 9 септември.
Още същата нощ присъдите са изпълнени. Осъдените са оковани …
във вериги и натоварени на камиони. Откарват ги до една яма, издълбана от бомба, близо до Софийските гробища. Разстрелвани са един след друг. Проф. Александър Станишев – световно известен медик и министър на вътрешните работи и на народното здраве до 2 септември 1944 г., е заставен да установява смъртта им. Той е убит последен с куршум в тила. Телата са затрупани със сгурия. Мястото на екзекуцията е пазено в тайна, но през следващите седмици близки на убитите научават и носят цветя и свещи на масовия гроб. Комунистическият режим се опитва да предотврати поклоненията на гроба, като го превръща в бунище.
Присъдите и репресиите на „народния съд” са най-мрачната част от новата история на България и на Европа. Комунистическата върхушка използва „народния съд” като инструмент за политическа саморазправа, потъпквайки грубо Търновската конституция, принципите на правото и на демокрацията. Съставите на „народния съд”, обвиняемите и присъдите се определят от централното и местните ръководства на комунистическата партия. От така наречените „народните съдии” не се изисква дори юридическо образование или квалификация. Всички те изпълняват нареждането на Георги Димитров, издадено от Москва, при това на руски: „Оправдать никого не следует” (б.р. „Никой не трябва да бъде оправдан”).
От 20 декември 1944 г. до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения. Съдбата на останалите е неизвестна. „Народният съд” произнася 9155 присъди. 2730 от тях са смъртни, 1305 – за доживотен затвор. За сравнение – на Нюрнбергския процес на смърт са осъдени 12 души.
На осъдените са наложени тежки глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права.
Много от смъртните присъди са издадени за хора, които вече са убити в чистките след комунистическия преврат на 9 септември. Сред тях има дори хора, които са убити от комунистически терористични групи през 1943 г. За по-малко от година комунистите избиват повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила след Освобождението.
През декември с решение на Министерския съвет са открити и „Трудово-възпитателни общежития за политически опасни лица”. Без съд и присъда там са изпратени хиляди хора. Според Специалната комисия, разследвала зверствата в лагерите, от 1944 до 1962 г. в лагерите са били изпратени 23 531 души. По политически причини там са затворени 14 647 души. Лагерите в Белене и Скравена стават символ на най-големите комунистически зверства.
Смъртните присъди се изпълняват до 1947 г.
Малко преди разпускането на „народния съд” Георги Димитров дава заповед за нова вълна репресии срещу близките на подсъдимите. С радиограма до Трайчо Костов от 19 април 1945 разпорежда: „Обсъдете с Югов необходимите срочни мероприятия за изселването на тези хора в подходящи за целта райони. Част от тях трябва да бъдат изпратени на принудителни работи. Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля.”
На 30 юни 1993 г. е отменена първата присъда на Народния съд. Присъдата срещу тримата регенти е отменена през 1996 г. Днес на мястото, където са разстреляни, има паметник.
„КЪРВАВИЯТ ЧЕТВЪРТЪК”
(из книгата на Царица Иоанна „Спомени”, написана през 1964 г. и публикувана за пръв път на български през 1991 г. )
„Присъдата на процеса на регентите и на министрите бе произнесена в четири часа следобед. Беше четвъртък, който в България още се нарича Кървав Четвъртък. …Списъкът започваше с името на моя девер Кирил. Чух четенето по радиото. До мен беше Мария Луиза (на 12 години), която веднага разбра и избухна в отчаян плач. Отиде по-късно да го каже и на брат си, който също беше много привързан към чичо си и плакаха дълго заедно.
…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. „Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батенбергски, извика: „Помощ”, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.
…На осъдените преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията.
…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.
…На следващия ден след екзекуцията на регентите… ми телефонираха от София. Тримата комунистически регенти желаеха да дойдат да изкажат съболезнованията на правителството за смъртта на моя девер Княз Кирил! Не успях да отговоря, че не желая да виждам никого. Вече бяха тръгнали и трябваше да ги приема. Не знаеха какво да кажат. Измънкаха: „Ваше Величество, поднасяме Ви нашите съболезнования…”. Каза след няколко минути: „След като Вие, господа, сте си направили труда, използвам случая да Ви предам, че, не можейки да приема това, което стана, желая да замина, да напусна страната. Останаха слисани. Не очакваха подобен отговор. „Ще трябва да говорим за това с министър-председателя”, отговориха… Минаха 15 дни. Ганев се появи: „Нося ви отговора на министър-председателя. Той от името на правителството моли Ваше Величество да остане. Вашето заминаване ще направи лошо впечатление в страната”. Отговорих: „Ако е за страната, ще остана, но повтарям на Вас, господа, че считам моето решение само за отложено”. Ганев настоя: „Необходимо е за доброто на България”.
… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък” Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години. Вече нямаха значение доводите за моя живот, а средствата да спася техния. Един от регентите беше дошъл да ми държи следната реч: „Вие можеше да бъде доволна…”. „От какво?”. „Че не Ви убиха”…
http://www.kingsimeon.bg/2019/02/bog-da-prosti-zhertvite-na-narodniya-sad/
1.2.2019, Поклонение при мемориала край НДК в памет на жертвите на комунистическия режим.
Цвета Караянчева: „Нека никога не забравяме истината и нека никога не се примиряваме с опитите за подмяна на миналото. ПРОКЛЕТИ ЗАВИНАГИ ДА СА ИМЕНАТА НА ПАЛАЧИТЕ! ПОКЛОН ПРЕД ЖЕРТВИТЕ!”
На възпоменанието присъстваха президентът Петър Стоянов (1997 -2002 г)., председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, лидерът на БЗНС Николай Ненчев, евродепутати, депутати, репресирани, …
близки на жертвите на комунистическия режим, граждани.
Петър Стоянов: "Цяло едно поколение, принадлежащо основно на българската интелигенция, на българското духовенство, на българското предприемачество, беше унищожено пред очите на цял народ. И когато днес, вече в продължение на 30 години водим дебат - кой е виновен, защо в България има такива явления, които толкова дълбоко. засягат тъканта на нашето общество-корупцията, кражби, убийства...Няма да сбъркаме, ако речем, че всичко се случва заради трайната и системна деморализация, на която беше подлагано българското общество в продължение на 45 години".
Николай Ненчев: "Над 1 милион са роднините на жертвите на комунизма. С тях сме голяма сила. Когато излязат ще отхвърлим проклятието, ще имаме пълното основание да изместим този паметник на Съветската армия". Изглежда разчитат на късата ни памет".
Младен Младенов: "Свидетел съм на тези събития от 1944 г. Свидетел съм как убиваха без съд и присъда хиляди хора. Виждал съм трупове хвърлени в бунар и отгоре сложен воденичен камък. Някои от хората живи бяха още, плачеха и искаха помощ . Ако не бях избягал, щеше да ме няма тука. Аз съм политически емигрант в Щатите, бил съм свидетел на това нещо и успях да оживея”.
„Научихме днес, че евродепутатът от БСП, известен като „15/15“, не искам да му споменавам името, се е изказал в Европарламента, че в България… българският народ все още много уважавал комунизма. Срам и позор за такива хора. Дай Боже, да не изберем нито един такъв родоотстъпник на евроизборите“. Това заяви, като грабва спонтанно микрофона, един от репресираните от „народната“ власт по време на поклонението в памет на жертвите на комунистическия режим при мемориала край НДК. Новината се разпространи като мълния сред множеството и то настръхна още преди изказването му.
Евродепутатът Андрей Ковачев от ГЕРБ споделил за кощунственото изявление на „15/15“, както наричат попадналия в Европарламента по игра на числата и първосигналност на гласуващите Момчил Неков от БСП.
Преди 74 години, на 1 февруари 1945 г., т.нар Народен съд осъжда на смърт регенти, министри, депутати, офицери, хора на изкуството, общественици. Някои вече са убити, съдът само узаконява разправата.
Мащабите на убийствата нямат аналог в следвоенна Европа. https://www.faktor.bg/bg/articles/represiranite-sram-i-pozor-za-takiva-kato-15/15-slavil-komunizma-pred-evroparlamenta-snimki
Не само че го почете!Изказването на председателката на Парламента - Цвета Караянчева, произнесено на поклонението пред паметника на жертвите на комунизма , беше толкова силно и точно , че предизвика одобрението , адмирациите и аплодисментите на голямото множество присъстващи на поклонението !!!
Дребно заяждане...Председателката на парламента почете събитието.
Много правилно! Иначе имаше опасност жертвите да се обърнат в гробовете си, ако бяха разбрали какви нагли, алчни и корумпирани типове се правят, че скърбят за тях. (Пък и техният КАПО ДИ ТУТИ КАПИ все още си къта членската книжка от БКП. А в редиците им е пълно с бивши и настоящи ченгета).
Деветосептемврийският преврат, по-късно помпозно наречен "социалистическа революция", отприщва терористичен произвол, при който загиват и безследно изчезват най-малко осемнайсет хиляди души. Противоконституционен "Народен съд" изпраща в затвора и осъжда на смърт общо девет хиляди обвиняеми. През ада на десетки концлагери ("Трудово-възпитателни общежития") преминават над сто и осемдесет хиляди български граждани, лишени от свобода без съдебно решение.
През декември четиридесет и седма комунистическата …
власт преминава от локални конфискации към генерално ликвидиране на персоналното и акционерно владеене върху средствата за производство и национализира банки, застрахователни дружества, фабрики, занаятчийски работилници, магазини. Марксистко-ленинските влъхви знаят най-добре, че частната собственост, пазарните отношения и демокрацията вървят ръка за ръка. След като осигуряват неоспорвано господство на местните си пионки, съветските окупатори се изтеглят. За четиридесет месеца на българска земя пребивават с различна продължителност около шестотин хиляди червеноармейци и енкаведисти. По съветско разпореждане България им изплаща заплатите, командировъчните и режийните в долари.
Ние ги чухме: комунистите поемат вината само с мезета...
Защото никога не са имали и нямат лица и съвест.
БКП 2....