ВМРО-ДПМНЕ излъгали Кирил Петков, че ще подкрепят вписването на българите в конституцията

По време на посещението си в Северна Македония през януари 2022 г., като премиер на България, Кирил Петков е имал среща и с ВМРО-ДПМНЕ, на която е получил уверение, че партията ще подкрепи вписването на българите в конституцията, каза в интервю за Канал 5 премиерът в оставка на Северна Македония Димитър Ковачевски.  

Визитата на тогавашния премиер Кирил Петков бе ключова за решението на българския парламент по-късно през същата година да одобри т.нар. френско предложение за Северна Македония и така да отвори пътя на Западните Балкани към Европейския съюз. Така в преговорната рамка на Скопие бе записано и условието в македонската конституция да бъдат вкарани и българите, което все още не е изпълнено заради съпротивата на проруската ВМРО-ДПМНЕ. 

"Също както Бойко Борисов беше попитал дали ВМРО-ДПМНЕ подкрепя Договора за приятелство и добросъседство с България и на български език получи отговор: Да, ВМРО-ДПМНЕ подкрепя Договора за добросъседство”, припомни Ковачевски, попитан защо е приел преговорна рамка на Северна Македония с ЕС, в която има условие българите да бъдат вписани в конституцията, без да бъде осигурено парламентарно мнозинство за това.

ВМРО-ДПМНЕ отказа да подкрепи промените в конституцията и разви мощна антибългарска кампания, като твърди, че е в състояние да договори по-добра преговорна рамка. Нещо, което бе опровергано многократно от Брюлксел. 

Темата за конституционните промените не можа да намери разрешение в рамките на тази година, като очакванията са тя да влезе в новия парламента след изборите през май тази година.

Сред опорките на ВМРО-ДПМНЕ е и организирането на референдум за отпадането на договора за добросъседство с България. ВМРО-ДПМНЕ твърдят, че могат да договорят по-добри условия за присъединяване в ЕС.

Още по темата

Пендаровски за конституционните промени: Осем човека не може да паднат от небето

20 октомври 2023 13:09

"В първия си ден като премиер имахме среща с Кирил Петков в Скопие, след няколко дни и в София, и през юни (2022 г.) получихме преговорна рамка, която практически ни гарантираше начало на преговори с ЕС, а двустранните въпроси са извън нея. Те се решават на двустранно ниво. И доказателство за това е последната среща на ЕС в Брюксел. В параграфа за Република Северна Македония пише, че страната успешно е завършила скрининга и остава да направи промените в конституцията, след което без отлагане да бъде проведена втората междуправителствена конференция и да започне отварянето на преговорните глави. Ветото сега е вътре, в страната”, посочи Ковачевски.

Той добави, че преговорите с България са водени на базата на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. , който пък е подписан на базата на декларация (от 1999 г.), подписана от Любчо Георгиевски, тогава премиер от ВМРО-ДПМНЕ, и Иван Костов, като премиер на България, с която за пръв път е започнало регулирането на отношенията между двете държави.

"Договорът не е шведска маса. В договор, в който има компромис, е нормално той да бъде и от двете страни. Ние искахме в преговорната рамка да има вписан чист македонски език, без забележки и уточнения и получихме чист македонски език. Каква беше реториката тогава на ВМРО-ДПМНЕ, Левица, Десна (на арестувания в Турция, заподозрян за убийство Люпчо Палевски), които слагаха гилотини пред парламента? Че ще бъдем българизирани, асимилирани и ще си загубим езика. Българизирани ли сме година и половина по-късно? Преговорната рамка, одобрена от 27 държави е гаранция за това как ще се развиват преговорите”, каза Ковачевски.

По думите му СДСМ е единствената демократична партия в Северна Македония, а в коалицията, която сега управлява страната, са партиите, които знаят, че през 2030 г. Северна Македония  ще стане член на ЕС, "докато от другата страна има партия, която казва, че (държавата) може да чака, ако трябва  и 100 години, а може и да не влезе в ЕС”.

На този фон посланикът на ЕС в Северна Македония Дейвид Гир коментира, цитиран от БГНЕС, че всяко забавяне на пътя на Северна Македония към ЕС ще има последствия за страната и региона, като особено застрашени са постиженията на държавата досега, в които е инвестирала международната общност.