Военният министър поиска България да плаща по-висока вноска в НАТО

Военният министър Аню Ангелов предложи да се увеличат вноските, които страните членки на НАТО заплащат, а алиансът да задължи "не само на думи" националните правителства да отделят по 2% от БВП годишно за отбрана.

Ангелов уточни, че до момента не е предложил официално в алианса увеличението на вноските и то още е на идейно ниво. САЩ от години настояват другите страни членки на НАТО да поемат по-голяма отговорност, в това число и финансова, в гарантирането на сигурността. По-малките страни обаче до момента избягват да отговорят на подобни призиви, а финансовата криза им даде още аргументи.

Пред ген. Джеймс Джоунс, бивш съветник по национална сигурност на САЩ, Ангелов посочи, че трябва да се прекрати практиката Европа да разчита предимно на Съединените щати за отбраната си.

Вноските в бюджета на НАТО се плащат в три направления – във военния бюджет на алианса, в програмата за инвестиции в отбраната и в цивилния бюджет, в който вноската се плаща от външно министерство. Вноските се изчисляват на база БВП на съответните държави.

"Не съм го предлагал досега на среща на министрите на отбраната на НАТО, но в двустранни разговори сме го обсъждали този проблем", каза Ангелов.

Според него делът за общо финансиране на операциите трябва да е по-голям, за да може НАТО да взима финансово осигурени решения.

"Това е искане на по-големите държави, но когато говорим за разпределяне на отговорностите и тежестта трябва да има и определена равнопоставеност и на базата на възможностите на отделните страни", посочи Аню Ангелов.

"Само като идея го поставих този въпрос. Ще го обсъждаме в МО. Струва ми се, че така, ще падне делът, който отделяме за осигуряване на контингента ни в Афганистан, например", каза още Ангелов.

Aню Ангелов заяви още, че алиансът трябва да задължи "не само на думи" националните правителства да отделят по 2% от БВП годишно за отбрана, без да уточни как точно това може да се случи. В същото време той призна, че препоръката на НАТО не може да бъде изпълнена.

Българският бюджет за отбрана тази година е около 1.3% от БВП, но Ангелов обясни, че ако се прибавят и разходите за пенсии на бившите военни, които в някои страни се поемат от военните бюджети, то може да се говори, че и в България процентът се движи към 2.

Във всички програмни документи, които екипът на Ангелов прие до момента, пък е планувал бюджет от 1.5%. Наскоро обаче финансовият министър Симеон Дянков заговори за още по-голямо намаляване на разходите за отбрана.

Освен това Ангелов се обяви и за формирането на европейски фондове за отбрана.

"Засега шансовете не са големи. Като страна членка на ЕС може да поставим този въпрос. Аз сега го поставям неофициално, тъй като не съм ангажирал правителството с тази идея", посочи Ангелов.

"Това е дълга история. Най-напред трябва да се премине към двустранни разговори, аз го правя това от една година. Да се опипа почвата за една такава идея и, ако има общо съгласие, бихме могли да го представим и пред ЕС", обясни Ангелов.

Той обясни, че и МВР е получило средства по "Шенген", само МО няма достъп до фондове.

"Не е маловажно все пак, например, МО е единственото, в което не се получават двойни заплати за работа с европроекти", заяви военният министър.

Голяма част обаче от чиновниците в МО получават освен заплата и пенсия. МО продължава стриктно да крие колко точно са те.