Военно положение в Украйна за 30 дни

Парламентът на страната одобри указа на президента

Сн. БГНЕС

В Украйна се въвежда военно положениеза срок от 30 дни от 28 ноември. Това реши парламентът на страната (Върховната рада), който одобри указа на президента Петро Порошенко, предодаха агенциите.

Върховната рада прие и решение, с което насрочи редовните президентски избори на 31 март 2019 г.

Решенията на президента и на парламента в Украйна бяха взети след като в неделя руски кораби плениха три плавателни съда на Украйна.

Пред депутатите Порошенко заяви, че военното положение се въвежда не на цялата територия на страната, а само там, където може да бъде нанесен удар. Това са районите, които граничат непосредствено с Русия и Молдова, включително Приднестровието, а също и по крайбрежието на Черно и Азовско море.

"Военно положение се въвежда във Виницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска, Донецка, Запорожка и Херсонска области“, предаде ТАСС.

Депутати от опозицията, включително и представители на крайнодясната Радикална партия и блока на бившия премиер Юлия Тимошенко, се опитаха да попречат на Порошенко да говори от трибунатана парламента.

Рускоезичната редакция на "Би Би Си" посочва, че спорът с опозицията е за това дали военното положение да е 60 дни и да съвпадне с началото на предизборната кампания за президентския вот, или да бъде 30 дни.

В същото време националисти пред парламента поискаха да бъдат напълно прекъснати отношенията с Русия.

Военно положение в Украйна не е въвеждано дори след анексирането на Крим от Русия през март 2014 г., отбелязват агенциите.

Срещу въвеждането на подобна мярка в Украйна се обявиха трима бивши президенти на страната - първият ѝ Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко. В открито писмо те предупредиха, че военното положение би било "заплаха за демокрацията".

Парламентът на Украйна прие и обръщение към ООН, Европейския парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на НАТО, Организацията за демокрация и икономическо развитие (ГУАМ) и националните парламенти на страните по света във връзка със ситуацията в Керченския проток.

Решението бе подкрепено от 272 депутати при необходими 226.

"Парламентът моли международните организации да окажат помощ на задържаните в Русия украински матроси, да засилят санкциите срещу Русия, да изпратят наблюдатели в района на Керченския проток с цел избягване на ескалация на напрежението и да предоставят военна помощ на Украйна", заяви председателката на парламентарната комисия за международна политика Анна Гопко.

Решението на Порошенко и на парламента беше взето ден след като Русия стреля по три украински военни кораба и ги задържа. Инцидентът, станал в Керченския проток на входа на Азовско море, при който имаше ранени, предизвика безпрецедентна ескалация на напрежението в тази деликатна зона, породено от руската анексия на Крим през 2014 г. и от руската подкрепата за сепаратисткия бунт в Източна Украйна.

Русия настоява, че морската ѝ граница е била нарушена, а Украйна - че преминаването на корабите е било планирано.

Великобритания, Норвегия и още няколко западни държави призоваха Русия да освободи задържаните членове на екипажите на трите кораба, определяни от Киев като заложници.

Това поиска и НАТО, чийто генерален секретар Йенс Столтенберг каза, че няма оправдание за действията на Русия.

Германия пък предложи да посредничи, за да се намали напрежението. Руският президент Владимир Путин е разговарял с германския канцлер Ангела Меркел по телефона. Той е изразил надежда, че Берлин ще въздейства на Украйна да не предприема повече "необмислени крачки". Това се казва в съобщение на пресслужбата на руския държавен глава.

Американската посланичка в ООН Ники Хейли определи като незаконни действията на Москва, предаде Франс прес. На извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН Хейли подчерта, че подобно поведение би направило невъзможни нормалните отношения между Москва и Вашингтон. Тя призова Русия да освободи украинските кораби и техните екипажи.

"Призоваваме Русия да спазва международните си задължения и да не пречи или затруднява украинския воден транспорт в Керченския проток", да освободи задържаните кораби и екипажите им и "да намали създаденото от нея напрежение", заяви Хейли.

"В името на мира и международната сигурност, Русия трябва да прекрати незабавно незаконното си поведение" и да не нарушава правата на никоя държава на свободно корабоплаване, каза американският представител в ООН. Тя обаче не спомена за евентуално въвеждане на нови санкции срещу Москва, за каквито призова Киев, припомня АФП.

По инициатива на САЩ беше прекратено поисканото от Москва заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което трябваше да бъдат обсъдени нарушения на границите на Русия. На процедурно гласуване Съветът за сигурност отхвърли провеждането на заседанието със седем срещу 4 гласа.

За прекратяването му гласуваха САЩ, европейските страни и Кувейт, а против - Русия, Китай, Боливия и Казахстан. Трите африкански страни в Съвета за сигурност и Перу се въздържаха.

Заместник-представителят на Москва в ООН Дмитрий Полянский от своя страна обвини Украйна, че с поддръжката на САЩ "подгрява" милитаризацията на Азовско море.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа