Война и терор

Преди около 500 години, когато съвременните държави формираха Западна Европа, възникват ред промени в начина на воюване, които по-късно историците обединиха под термина "революция във военната област". Редовните национални армии с многоброен състав, издържани от данъкоплатците, ставаха все по-професионални. Войниците минаваха бойна подготовка и в армията се налагаше дисциплината.

Постепенно барутът си проправи път до бойното поле. Монарси, като Филип Втори на Испания, Елизабет Първа на Англия и Густав Адолф на Швеция, установиха монопол върху властта в собствените си страни. По-малките владетели и феодалните барони бяха засенчени. Местното население в Америка и Азия бе завладяно.

Започна нова ера в световната история. В рамките на големите исторически промени това не бе нито първата, нито последната "революция във военната област". В средата на 19-ти век човечеството отново стана свидетел на такава революция с възникването на железниците. Годините между войните, когато се разработваха танкове, радари, самолетоносачи, а също сухопътни и морски бойни операции, са друга такава революция.

Ето защо не е чудно, че много стратегически експерти днес определят промените в начина на воюване като нова революция във военната област, както те я наричат. Сега сме наясно, че Съединените щати отделят за нуждите на отбраната 40-45 на сто от общата сума, която отделят 189-те държави в света.

Освен това, както неотдавна мрачно посочи руски експерт, бюджетът на Пентагона за изследователска дейност може би възлиза на почти 70-80 на сто от средствата, които се отделят в света за такъв вид дейност. Не е за учудване тогава, че по-песимистичните прогнози за вероятността от жертви сред американските войници, направени преди войната в Персийския залив и преди операцията в Афганистан, се оказаха погрешни.

Пентагонът не планираше да води сухопътна война с конвенционални оръжия в Персийския залив, независимо от това, че изпрати многобройни сухопътни сили в района. Той също така не възнамеряваше да попадне в капан, подобен на Виетнамската война, при операцията си срещу талибаните. Вместо това Пентагонът щеше да използва инвестициите си в революцията във военната област от 80-те и 90-те години.

Комуникационните системи на противника щяха да бъдат контролирани и унищожени. Щеше да бъде установено 24-часово наблюдение. Американските сили щяха да имат пълно господство по въздух и вода. Самолетоносачи и бомбардировачи щяха да осигурят унищожителната "проекция на силата" - както е модно да се нарича възможността да нанесеш удар на врага от далечно разстояние без самият да бъдеш улучен.

Прецизно направлявани и търсещи топлина ракети щяха да падат както върху колоните с иракски танкове, така и върху пещерите на талибаните. Машините щяха да поемат функциите на човека. Наистина сухопътните съюзнически сили във войната в Афганистан бяха съставени предимно от специални части като специалните военновъздушни сили и американските рейнджъри, или от силно мобилни части на морската пехота. Те са преки наследници на специалните части от Втората световна война.

Но в наши дни те действат повече като човешки "платформи" за всякакъв вид усъвършенствани комуникации и оръжия. Когато един рейнджър насочи лазерен лъч срещу талибанска позиция от другата страна на планината, а бомби от бомбардировач Б-52 може бързо до последват лъча до целта, само едната страна дава жертви. И все пак.

Дали това ново лице на бойните действия - един вид видеоигра, където в конфликта участват технически лица, които гледат екрана и натискат бутона "изпращай", е единствената форма на организирано насилие, на което ще бъде свидетел човечеството през 21-ви век? Сигурно не. Ще има кръвопролитни войни от вида Иран срещу Ирак, в които никоя от страните няма да превъзхожда другата в технологично отношение и техните армии ще се бият по суша.

Трудно е да се повярва, че атомни бомби или други оръжия за масово унищожение няма да бъдат разположени, ако регионален конфликт като този между Индия и Пакистан излезе извън контрол. Трудно е за един американски студент по история да мисли, че Съединените щати няма да дават от време на време тежки жертви при някоя от многото мръсни операции на "колониални полиции, в които е въвлечена страната.

Още повече като се има предвид, че държави като Китай и Индия ще продължат да разработват нови технологии през следващите няколко десетилетия, напълно е възможно те да открият начини да неутрализират сегашното американско военно превъзходство. От историческа гледна точка всички нападателни революции във военната област в крайна сметка се неутрализират от по-късни, отбранителни отговори. Защо този случай трябва да е различен?

Накрая съществува и тази друга форма на конфликта, с която сегашната революция във военната област не е пригодена да се справи - употребата на сила чрез тайни средства, чрез терор от страна на тези, готови да убиват цивилни граждани и да разрушават обществото, за да постигнат целите си. В това има голяма ирония, особено що се отнася до американците.

Колкото повече изразходваните от Пентагона средства за изследователска дейност подпомагат превъзходството на въоръжените сили на страната спрямо тези на останалите държави, толкова повече враговете на Съединените щати ще прибягват към използването на неконвенционални средства, за да им причинят вреда.

Създаването на Службата за вътрешна сигурност е доказателство за този нов и неудобен факт. Антракс по пощата, смъртоносни спори във въздуха или водните запаси, експлозиви в метрото - оказа се, че всичко това действа в момент, когато американската военна сила в чужбина е най-могъща.

Налице е пропаст в сферата на сигурността, с която е възможно стратезите в Пентагона да не могат да се справят. Никъде парадоксът не е по-явен, отколкото в сегашния израелско-палестински конфликт. Израел, подобно на Съединените щати, е инвестирал много средства в интелигентни оръжия и модерни комуникационни системи. Липсата на баланс във военно отношение между израелските отбранителни сили и техните палестински врагове е един от най-крайните случаи за всички времена.

Неспособни да се противопоставят на израелските сили на бойното поле, Хамас и други подобни групировки водят отчаяни, ужасни бунтовнически бойни действия на по-слабия срещу по-силния. Когато палестински атентатор-самоубиец съзнателно реши да се качи на автобус, превозващ израелски войници от родните им селища до казармата, две неща стават ясни.

Първото е, че независимо от цялата си военна мощ, оцеляването в дългосрочен план на Израел като нормална демокрация и гражданско общество сега е поставено под съмнение, освен ако не бъде сключено взаимно политическо споразумение с палестинците и техните поддръжници.

Вторият извод е, че днешната американска революция във военната област, колко и да е поразителна в много отношения, има ограничено приложение, когато трябва да се води война със сенките. Сегашната въоръжена мощ на САЩ е апогей на процеса на контролираното от държавата насилие, възникнал преди половин хилядолетие.

И все пак по ирония на съдбата в днешния разбит, разкъсан от войни, неосредновековен свят съвсем неподходящо е да се гарантира траен мир и сигурност даже в самите Съединени щати, камо ли за защитата на американските интереси в чужбина. Човек се чуди колко от талантливите съветници на Джордж Буш по стратегическите въпроси напълно осъзнават този факт.

Авторът е професор по история в университета Йейл и автор на "Възхода и падението на великите сили".