Война в предизборна кампания

По време на предизборни кампании политиката у нас, както навсякъде по света, е само условно вменяема. Всичко се разглежда през призмата на партийно-политическата изгода. Това състояние на ограничен разум неизбежно се преодолява без последствия във вътрешнополитически план. Във външнополитически план обаче то може да създаде проблеми.

Светът и неговите кризи няма да чакат да си върнем нормалния начин на мислене след 22 септември. Програмата за оръжия за масово поразяване на Саддам Хюсеин няма да спре за това време, нито пък американският президент Джордж Буш и неговият най-тесен политически кръг, претегляйки съображенията за и против война срещу иракския диктатор, изобщо ще ги е грижа ще бъде ли преизбран или не в Германия някой си Герхард Шрьодер.

Но ето че темата за войната срещу Ирак и предизборната борба в Германия се преплетоха и то по-интензивно по тон и стил, отколкото това налагаше действителното положение на нещата.

Какво се получи? Предвид придобиващите все по-голяма конкретност планове за война на САЩ германското правителство се видя принудено да излезе със становище. И за разлика от Косово и Афганистан, обстоятелствата налагат това становище да е скептично до отрицателно.

Червено-зеленото правителство на Шрьодер казва "не" на война срещу Ирак в момент, когато в САЩ критичните въпроси се задават на все по-висок глас.

Правителството казва "не" в момент, когато американското военно ръководство обръща внимание, че операцията, която е необходима, ще бъде изпитание дори за най-голямата военна сила в света, но всички други варианти са рисковани и неефикасни.

Германия казва "не" в момент, когато за първи път изглежда реална възможността влиятелните страни на Европа да се споразумеят за обща линия и по този начин гласът им да има тежест.

Колкото и големи да останаха различията между френския президент Жак Ширак и канцлера Герхард Шрьодер по въпроса за аграрната политика на Европейския съюз, толкова по-недвусмислено всеки от двамата подкрепи другия в отхвърлянето на военния удар срещу Ирак.

Ако са верни информациите на някои британски вестници, дори най-верният поддръжник на Буш за войната - британският премиер Тони Блеър, започва да се отдръпва от идеята факелът да се поднесе към Близкия и Средния изток.

И не на последно място германското "не" идва в момент, когато и президентът Буш е принуден да претегля шансовете да бъде преизбран.

Критичното дистанциране от евентуална война срещу Ирак е оправдано, защото обявяването на превантивния удар за законна самоотбрана означава да отпадне още един възпиращ праг.

САЩ поставят съюзниците си в трудно положение. Те оставят впечатление, че не искат да търсят път нито чрез ООН нито чрез НАТО. Затова онзи, който твърди, че скептицизмът на партньорите от НАТО застрашава трансатлантическата връзка, бърка причината със следствието.

Щом като САЩ не търсят НАТО, то и партньорите им не са задължени от съюзническа вярност да подкрепят едностранните решения на силата-лидер. За разлика от атентатите от 11 септември случаят с Ирак не попада в задълженията по член 5-и от договора за НАТО.

Притиснат от обстоятелствата у дома, седмици преди изборите Шрьодер прибягна до последното средство и направи от войната инструмент в политическата борба. Няма да участваме с войници и няма да даваме пари, казва канцлерът и така обявява, че ерата на "дипломацията на чековата книжка" е приключила. Шрьодер обвинява ХДС/ХСС, че се отказват от разума в името на твърдостта и по този начин открива полемика на един терен, където досега имаше стремеж към консенсусна и внимателна политика. Дали нарушаването на това табу ще му донесе успех в момента още не може да се каже. ХДС/ХСС все още няма ясна позиция. Кандидатът за канцлер Едмунд Щойбер досега се измъкваше с общи фрази. Волфганг Шойбле трябва да даде отговор дали неговото "да" на евентуално германско участие във войната трябва да се тълкува на основата на съществуващите или на бъдещи резолюции на ООН за Ирак.

Когато обаче в случая с Ирак Фишер казва, че не смята за правилно един режим да се сваля с военна сила, той трябва много точно да се обоснове каква е разликата в случая с Афганистан.

Германското правителство оправда германското военно участие в Афганистан с необходимостта да бъде съборен режимът на афганистанските талибани. Защо това, което е било правилно в единия случай, да е погрешно в другия? Безспорно доказателство за непоследователност по въпроса за Ирак е освен това присъствието в съседен Кувейт на бронирани машини на бундесвера за радиационно, химическо и биологическо разузнаване. За тях вече се каза, че ще останат там. Немислимо е, че те няма да влязат в действие при ответен иракски удар по американски части или бази в района. Ние така или иначе участваме в тази необявена още война, която осъждаме с гръмки предизборни приказки.

По БТА