Войната не е свършила

Саддам Хюсеин е жив и здрав и се намира в Ирак, смятат най-верните му последователи.

В името на диктатора те започнаха партизанска война срещу американските войски и пристигащите по море помощи. Прегрупираха се в тайни организации. Черпят сили от нежеланието на администрацията на Буш да осъществи пълномащабна окупация, за да се справи с дразнещата истина, че Втората война в Персийския залив още не е свършила.

Бързата победа на САЩ над иракската армия, която сякаш просто изчезна, сега бива наричана от някои от администрацията "катастрофален успех". Както става ясно от тези думи, бързината, с която рухна Ирак, имаше ужасяващите последици. В следвоенния период боеспособните и компактни американски сили не бяха в състояние да наложат вдъхваща доверие омиротворителна програма.

Това описание е съвсем точно - поне дотук. Ако по иракските улици има повече американски войници, това ще е от полза. Но за да решава проблемите на следвоенен Ирак, администрацията на Буш ще трябва да премине психологическия Рубикон. Ще трябва да признае, че все още не е разрушила структурите на баасистката партия, която три десетилетия тормозеше иракчаните и която продължава да им вдъхва ужас. Президентът Буш ще трябва спешно да се съсредоточи върху една задача, която прекалено много американци смятат, че вече е изпълнил.

В администрацията все още спорят дали Саддам Хюсеин наистина се укрива или е мъртъв. Източници извън ЦРУ твърдят , че диктаторът е бил ранен при една от двете бомбени атаки срещу него, извършени по информация от ЦРУ. Но един служител добавя: "Управлението вече два пъти е убило Саддам в докладите си, но може би не е проявило достатъчно старание в събирането на сведения, че той още е жив".

Американското разузнаване отначало бе склонно да описва вълната от следвоенни нападения срещу коалиционните сили и гражданските безредици като отделни, спонтанно възникнали събития. Но на 16 май тайна докладна записка на ЦРУ свърза няколко инцидента, в които бяха замесени бивши лидери на Баас и ги анализира така, както ги виждат и мнозина иракчани: като организирана, системна кампания за водене на партизанска война за прогонване на американските войски от Ирак.

Това закъснение в анализите усложни проблемите, предизвикани от провала на администрацията да обучи и разположи заедно с навлезлите в Ирак войски достатъчно отговарящи за цивилните американски офицери и иракски изгнаници, които да работят като гидове и преводачи. Следвоенните операции бяха подкопани от едно погрешно взето преди войната решение - изгнаниците да не бъдат третирани наравно с баасистките ренегати и генерали, които ЦРУ очакваше, че ще успее да постави на власт.

"Иракчаните видяха, че не сме готови да бъдем безмилостни с техните тъмничари и палачи, които се реорганизираха пред очите им. Затова много от хората, които можеха да ни помогнат, се оттеглиха на заден план", казва високопоставен американски служител. "Трудно е да ги виним. Лесно е да пренебрегваш заплахите, че Саддам ще се върне, когато си във Вашингтон, но не и когато живееш в Багдад".

Друг висш съветник на Буш признава, че "от наша страна може би е имало прекалено силно желание да не изглеждаме като окупатори. Решаваме този проблем, като прегрупираме военните си части там".

Но войната не е свършила, както личи дори и от докладите на ЦРУ: на 1 май бивши членове на Баас обявили създаването на ново тайно национално движение. На 12 май в Мосул организацията Иракски авангард създала мрежа от свои основни организации за Северен Ирак. ЦРУ е получило освен това доказателства за готвен от Баас заговор за спиране на доставките на помощи, като се нападат западни и иракски хуманитарни служители.

Сега САЩ трябва да положат повече и по-дейни усилия да изкоренят останките от партията Баас в рамките на военната окупация, която не може да бъде осъществено как да е, с бързане и пестене. Колкото по-голямо е усилието, толкова по-кратко ще продължи окупацията.

Белият дом трябва да работи по-тясно с Конгреса, който да бъде включен в планирането и финансирането на големи и ефикасни окупационни сили. Тези усилия трябва да започнат от комисията по външните работи на сенатор Ричард Лугър.

А в Ирак екипът на Буш трябва да започне политически процес за прехвърляне на властта и на отговорността в демократични иракски ръце. И това трябва да стане по-скоро, с яснота и дисциплина. Вътрешните борби продължават: едва новият пратеник на Буш, Пол Бремър, успя да забрани видни баасисти да заемат постове, и представител на Държавния департамент в Ирак веднага нарече пред колегите си това решение "фашистко". Така окупация не се прави.