Войната с Ирак ще бъде отчасти за петрол

Един ден по време на почивката ми в Колорадо видях две жени близо до ски лифта в Аспен, които протестираха срещу евентуалната война срещу Ирак. На един от плакатите им пишеше "Само война или само петрол?".

Докато гледах протеста на двете жени, забелязах автомобилния поток, минаващ покрай тях -- преминаваха кола след кола, с пълни резервоари. Цялата сцена ме накара да се запитам дали двете жени действително не задаваха правилния въпрос: Дали подготвяната от администрацията на Буш война срещу Ирак наистина е война за петрол? Краткият ми отговор е "да". Всяка война, която САЩ започнат срещу Ирак със сигурност ще бъде отчасти за петрол. Би било смехотворно да се отрича това. Дали обаче войната ще бъде възприета като само за петрол ще зависи от това как Америка се държи преди нападението и какво ще се опита да изгради, след като стъпи в Ирак.

Казвам, че евентуалната война срещу Ирак е отчасти заради петрола, защото е невъзможно да бъде обяснено поведението на екипа на Буш по друг начин. Защо преследват Саддам Хюсеин с 82-та въздушна дивизия, а Северна Корея с дипломатически меки ръкавици, след като Северна Корея вече разполага с ядрени оръжия, с ракети за пренасянето им, с дълъг списък от продажби на опасни оръжия и лидер, който е дори по-жесток към собствения си народ от Саддам?

Една от причините е, че е много по-лесно да бъде преследван Саддам. Другата причина обаче е петролът, колкото и Джордж Буш да не иска да го признае.

Неотдавнашният опит на Буш да преувеличи заплахата, твърдейки, че евентуално иракско нападение срещу САЩ, което е почти невероятно, ще осакати икономиката, беше смущаващо. Сякаш президентът си търси причина да започне война срещу Ирак при липсата на заплаха от димящо оръдие.

Нека сложим край на тази безсмислица. Основната причина, поради която администрацията на Буш е съсредоточила вниманието си върху Саддам, е, че ако той се сдобие с оръжия за масово поразяване, това ще му даде търсеното от него средство да засили влиянието си върху най-големия източник на петрол в света -- района на Персийския залив.

Няма нищо незаконно или неетично САЩ да се тревожат, че зъл диктатор - мегаломан, може да получи прекомерно влияние върху природните ресурси, стоящи в основата на световната икономика.

"Жените, протестиращи в Аспен, биха ли предпочели Саддам Хюсеин да контролира петролните залежи?", пита Майкъл Мандерлбаум, който е експерт по външна политика и автор на книгата "Идеите, които завладяха света". "До момента Саддам не е използвал парите от петрола за народа си, а за да води войни срещу съседите си, да строи пищни дворци и да придобива оръжия за масово унищожение."

Това е правилно мнение, но екипът на Буш щеше да получи по-голяма подкрепа за воденето на война отчасти за петрол, ако ясно покажеше, че действа за доброто на планетата, а не само за Америка. Аз нямам нищо против войната за петрол, ако тя е съпътствана от реална програма за опазване на енергията. Когато обаче Америка казва на света, че не я е грижа за климатичните промени и че американците могат да си карат колкото големи коли си поискат и могат да консумират енергия колкото си пожелаят, тогава посланието е, че войната за петрола на Персийския залив не е война за защита на правото на света на икономическо оцеляване, а на правото на американците да си угаждат. Това обаче ще бъде възприето като неетично. Това чувство ще се засили, ако Америка окупира Ирак и прехвърли всички договори за извличане на петрол на американски петролни компании.

Така стигам до второто си твърдение. Ако САЩ окупират Ирак и просто поставят един проамерикански настроен автократ да ръководи иракската "бензиностанция" тогава войната, водена отчасти заради петрола, също ще бъде неетична.

Ако обаче екипът на Буш и американският народ докажат, че желаят да останат в Ирак и да платят цената, в пари и човешки ресурси, нужна за изграждането на по-прогресивна и демократична арабска държава, която ще използва средствата от петролната индустрия за доброто на народа и ще стане модел за съседите си, тогава войната ще бъде отчасти законна. Това ще бъде критична стъпка към изграждането на един по-добър Близък изток.

По БТА