Време е Буш да сложи картите на масата

Колин Пауъл замина за Близкия изток, за да се опита да прекрати насилието и какво стана? Първо той беше смутен от момчето-крал на Мароко. След това при пристигането си в Израел беше посрещнат със статии в истеричния Джерусалем пост, които съобщаваха, че мисията му е обречена на провал, тъй като не възприема нещата като Ариел Шарон и някои крайнодесни вманиачени членове на неговото правителство. Още преди да пристигне в Ерусалим Пауъл научи новината, че жената на Ясер Арафат Суха, която живее в Париж, е заявила, че ако има син, би се радвала той да стане мъченик за Палестина. Пауъл научи също така, че палестинецът-камикадзе, който се самовзриви в супермаркет в Ерусалим, е бил тийнейджър. Според мен няма тийнейджър, който да е способен сам да вземе политическото решение да се самоубие. Можете да сте сигурни, че някой по-възрастен човек го е накарал да го стори и е сложил динамита около кръста му. Това не е мъченичество, а ритуално жертвоприношение.

Те дават ли си сметка колко извратено изглежда това в очите на света?

Когато всички граници на цивилизованото поведение са прекрачени остава само едно положително нещо: създава се възможност, която се надявам да бъде използвана от президента Буш.

Ето какво имам предвид: като цинично използват палестинци-камикадзета, Ясер Арафат и неговите съюзници доказаха, че могат да всеят по-голям ужас сред израелската общественост, отколкото която и да е арабска армия през последните 50 години. Жертвайки децата си, палестинците разрушиха последните израелски митове, че могат да бъдат заставени да приемат изграждането на еврейски селища или да бъдат убедени да се съобразят с израелските условия.

Същевременно ръководеният от Шарон Израел разруши палестинските фантазии, че самоубийствените атентати са правилното оръжие, което ще прогони израелците от Близкия изток. Ариел Шарон, който безпощадно започна преследването на камикадзетата на Западния бряг, би трябвало да е разсеял палестинските илюзии, че те могат да тероризират евреите, без самите да бъдат тероризирани.

Арабските лидери също получиха един урок. В продължение на десетилетия те използваха палестинската кауза, за да отвличат вниманието от собствените си провали. В миналото обаче, те можеха да контролират отразяването на конфликта в държавните медии, а сега това вече не е така. Това е една кибер-интифада в епохата на глобализацията. Благодарение на независимите арабски сателитни канали, които предават кадри от палестинските територии по 24 часа на ден и благодарение на интернет, която позволява на арабските младежи да изразяват мнението си за интифадата и за това, което гледат по телевизията, арабските режими губят контрола върху общественото мнение. Не, тези режими няма да бъдат свалени утре, но те са разклатени и икономиките им са опустошени от разбягалите се инвеститори.

Взривът на насилието в Близкия изток научи и администрацията на Буш на нещо: колкото и да искат американците да пренебрегват конфликта, те не могат да го сторят и ако се опитат, ще подкопаят основите на войната си срещу тероризма.

Това предоставя възможност подобна на тази, която възникна след 1973 г., когато Египет премина Суецкия канал и унищожи чувството на неуязвимост на Израел, а после израелските танкове, предвождани от Шарон, на свой ред преминаха канала и хванаха египетската армия за гушата, показвайки, че Египет е също толкова уязвим.

Времето не е подходящо за двустранни междунородни конференции. САЩ и СССР опитаха подобно нещо след войната през 1973 г., докато Ануар Садат разбра, че това е губене на време и отиде направо в Ерусалим, където сложи картите си на масата. Джордж Буш трябва да направи същото сега. Той трябва да се превърне в американския Ануар Садат, тъй като никой друг не може да го направи. Това означава да представи ясен американски мирен план, в който да се предвижда създаването на нова палестинска власт, способна да управлява Западния бряг и ивицата Газа, изтеглянето на израелската армия и изпращането на американски или натовски войски, които да гарантират сделката.

Смятам, че едно от правилата на Доналд Ръмсфелд е: ако имаш проблем, който не можеш да разрешиш, не го изоставяй. Или сега ще изминем пътя до постигането на мир, като поискаме от всички страни да участват, или те ще продължат да действат по техния си начин, като взривяват една по една всички бариери на цивилизацията и тяхната война достигне и до нас.

По БТА