Време за действие

Уважаеми делегати,
Скъпи приятели,

Днес СДС се намира пред голямо изпитание. 14-та извьнредна Национална конференция трябва да отговори на въпроса - ще посрещнем ли очакванията на демократично мислещите хора за нашата роля в обществото, или ще пожертваме своята кауза заради лични интереси или накърнено честолюбие.

Ще предложим ли очакваната с така силно обществено напрежение формула за нашето обединение без да загубим достоинството си?

Днес ние сме тук, за да чуем и кажем цялата истина за СДС през болката на отхвърлените и с оптимизма на подкрепящите ни.

Днес ние трябва да затворим страницата на миналото със силата от добре свършена работа и с поуката от грешките, за да защитим лицето, авторитета и бъдещето на СДС.

Днес трябва да кажем истината за причините за кризата в СДС, довели до свикването на извънредна национална конференция.

Това е решаваща конференция за Съюза на демократичните сили, партията, която промени най-новата история на България.

Питам се ще намерим ли достатъчно сили за честен и отговорен политически дебат, за да е ясен пътят за възраждане на СДС като партията на свободата. Като партия представител на хората, които искат сами да контролират живота си и са готови да носят отговорност за това.

Приятели,

Последните 14 години бяха драматични за нашата страна. СДС не само създаваше визията за демократична България, но и активно изграждаше нейните основи. По време на първото наше правителство с премиер Филип Димитров ние започнахме битката за демократизиране на България, за въвеждане на правила и почтеност в управлението. Тези принципи и действия срещнаха яростната съпротива на бившата комунистическата партия, която с механизмите на Държавна сигурност свали нашето правителство и постави началото на олигархическия политически модел и мутризирането на България. СДС запази достойнството си на почтена партия от хора, за които идеализмът има смисъл в политиката. Провалът на БСП през годините, в които управляваше, и националната катастрофа, в която Жан Виденов въвлече страната ни, доведе до бунта на млада Бьлгария през 1997. СДС сключи морален договор с гражданите и пое доверието с обещанието никога да не ги изльже и предаде.

Правителството на Обединените демократични сили с премиер Иван Костов пое предизвикателството за спасяване на България и страната тръгна по верния път на развитие - на икономическа и финансова стабилност, на превръщане в съвременна европейска държава, път който днес ни отвежда в Европейския съюз и НАТО.

Логичен е тогава въпросът: Защо загубихме позициите си?

Факт е, че гражданите оттеглиха доверието си от нас на парламентарните избори през 2001, че бяха разочаровани и отчуждени от СДС на президентските избори, останаха разколебани и апатични на местните избори през 2003. Демократично мислещите хора в България не искаха и не желаят да видят в СДС партия - аналог на нашия политически опонент БСП, овладяла до съвършенство демагогията. Знам очакванията към СДС. Знам и къде хората смятат, че сме ги излъгали.

ТО Е В НАРУШЕНИЯ МОРАЛЕН ДОГОВОР МЕЖДУ НАС И ТЯХ.

СДС загуби парламентарните избори включително и заради съмненията, които тегнеха върху нас. Не намерихме сили да противодействаме на олигархичния модел, създаден от БСП.

Трябва да признаем още нещо. Пропукването в СДС започна през 1999 година. Още тогава започна разминаването на политиката и заявените принципи с реалните действия на отделни лица, с които се отъждествяваха СДС и управлението на Обединените демократични сили. Лиспата на обяснения за смяната на министри подсили съмненията и обърка симпатизантите ни.

В политиката съмненията са точно толкова опасни, колкото полуистините или неизговорените истини.

Затова, когато преди две години бях избрана за лидер на СДС, едно от първите неща, които заявих, беше, че няма да допусна повече върху нашето име да лягат съмнения. Че винаги ще казваме истината. В противен случай съмненията ще продължат да рушат доверието и ще оставят усещането за безпринципни договаряния.

В името на тази отговорност през миналата година оттеглих кандидатурата на Пламен Орешарски като кандидат - кмет на София. Не бях разбрана от мнозина - и от свои, и от чужди. Но и днес, ако трябва да реагирам, ще го сторя по същия начин. Не заклеймявам и не обвинявам никого. Просто не мога да допусна върху СДС да падат повече съмнения. Не мога да приема дори и сянката на съмнения за тайни договаряния да оставя привкус на сделка. Заявих го пред вас и пред обществото. Поех цялата отговорност. Отказах да превърна битката за София в сделка. Помня въпроса на един познат: "Ти наистина ли си вярваш, че можеш да победиш без да се спазариш?"

Тогава си дадох сметка, защо хората ни наказват. Наказват всички. Без значение на цвета ни в политиката. Защото вече всичко започва да прилича на сделка.

В името на този принцип се оттеглих от Управителния съвет на фондация "Демокрация". Скандалът ни отне много гласове на местните избори. Във време, когато СДС воюваше за своята морална кауза, той хвърли нови съмнения. Не бяха дадени ясни отговори за произхода на онези пари. Вместо това прозвучаха неубедителни обяснения.

Аз продължавам да вярвам, че има и друг начин да успеем. Не по добре отъпкания през годините път на тайните срещи по яхти и офиси, където се договарят интересите. А по другия, открития път, където принципите се защитават в нормален разговор с хората.

Избрах втория. Правя този избор всеки ден. Защото само такава политика може да върне доверието в СДС. Процесът ще е дълъг. Ще трябва да се борим за всяка крачка. Стъпка по стъпка ще трябва да доказваме, че сме извлекли поуки от жестоката и справедлива оценката на хората за нашите политически действия.

Местните избори ни дадоха шанс за първи път да изпробваме новия стил на нашата политика на прозрачност и диалог. Но тези избори бяха от най-драматичните за СДС, защото се състояха в условия на силно вътрешно противопоставяне, разнопосочни сигнали и тежки скандали, които отнеха част от енергията на партията.

В името на диалога и успешното ни представяне на местните избори аз се обърнах към знакови фигури в СДС да поемат своята част от отговорността и да влеят авторитета си в СДС в този труден момент. Вместо всеки встрани да проповядва своята си истина. Поканих Филип Димитров, Иван Костов и Петър Стоянов да се обединим в настоящето, за да съхраним авторитета на СДС в бъдеще. Единият стол остана празен. Миналото се оказа по силно за Иван Костов.

В същото време тези избори показаха, че няма случайни неща.

Когато зад добри кандидати застане мотивиран екип, който познава своя противник, и най-знаковите червени крепости могат да бъдат превзети. Това се случи в Ямбол и Перник.

Обратното, в градове, където по време на цялата кампания се питаха кое е по-важно - да спечелят кметската позиция и мнозинство в общинския съвет или да свалят ръководството на СДС след възможен неуспех, резултатите бяха отрицателни.

Днес е моментът да попитам пое ли някой политическата отговорност за системното подкопаване на авторитета на националното ръководство на партията през последните две години, включително и по време на предизборната кампания?

Проблемът е в кризата на доверие вътре в Съюза на демократичните сили. Никоя партия не е застрахована нито от грешки, нито от провали. Затова все повтарям: важното е в един камък да не се препъваме два пъти.
Как да повярва широкият кръг демократично мислещи хора в желанието ни да обединим дясното, когато непрекъснато воюваме помежду си? Аз продължавам и ще продължавам да твърдя, че политиката на диалог и партньорство, на прозрачност и принципи няма алтернатива за СДС.

БЪДЕЩОТО ВРЪЩАНЕ НА СДС ВЪВ ВЛАСТТА МИНАВА ПРЕЗ УМЕНИЕТО НИ ДА РАЗГОВАРЯМЕ ПЪРВО ПОМЕЖДУ СИ, ПОСЛЕ С ДРУГИТЕ ДЕСНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ФОРМАЦИИ.

И НАЙ-ВАЖНОТО - С ХОРАТА.

Аз загубих изборите за кмет на София, но спечели новата политика на СДС, защото вторият тур показа правилността на провежданата от ръководството политика. СДС спечели кметските места в 9 областни града плюс позицията на председател на общинския съвет в София. И още - 10 районни кмета и 3 заместник-кметски места в управлението на София. На практика СДС не загуби, а частично си върна София, защото тъжната истина е, че след 2001 година ние нямахме реално участие в управлението на столицата, тогава СДС нямаше кмет на София. Това, което успяхме обаче, е да възстановим позициите си в общината и да поставим началото на нов управленски модел.

Тук искам да призная, че в нощта след първия тур взех едно от най-трудните решения. Трябваше да преглътна обидата, която Стефан Софянски нанесе на седесарите като напусна СДС в най-трудния момент след тежката парламентарна загуба 2001, за да потърси собственото си оцеляване. И като лидер на СДС, протегнах ръка, за да не допуснем столицата да бъде управлявана от червените. Бях упрекната че правя "пожарна коалиция" и че предавам СДС.

На кого? На нашите коалиционни партньори от ОДС - БЗНС-Народен съюз и Демократическата партия ли? Или трябваше да отхвърля възможността да припознаем и други партии в дясното пространство като "Гергьовден" и ССД, минали през най-сериозния тест - вота на хората?

Днес трябва да си признаем - разделението в СДС не е в оценката за изборните резултати, а в логиката на действията на мнозина в СДС преди, по време и след местните избори. Политици, които се поставиха над устава и отказаха да спазват правилата.

Те дори поставиха под съмнение легитимността на Съюза на демократичните сили!

Колеги,

Преди близо две години вие ме избрахте за председател на СДС. Вие ми дадохте огромен кредит на доверие. Вие ме подкрепихте, защото бяхте готови за промяна. Заради собственото си достойнство, заради уважението към всеки един от вас, в името на единството аз започнах да променям СДС. Навярно твърде бавно и неуверено, с тревогата за цялото и със страха от разцепление. Търсех пътища, които може би отдавна не съществуваха, чаках подкрепа, която сигурно отдавна беше оттеглена. Допуснах грешки. Бих искала да не съм ги правила. Но вярвах искрено, че независимо от споровете сме един екип и целите на СДС са по-силна мотивация от личното.

Животът ме опроверга. Опитът ми от местните избори - също.

Извън залите на Народното събрание, отвъд стените на кабинетите хората се вълнуваха от съвсем различни неща. Усетих как нашият дневен ред се е разминал с техния. Те искаха да чуят какво им предлагаме. От какво ще ги предпазим. От какво не се боим. Искаха да знаят, че виждаме с тях едни и същи неща, че правим едни и същи оценки. Никой не ме попита кой ще е лидерът на СДС. Или кога ще е поредната конференция. Тревожеше ги безпаричието. Стрелбите по улиците. Корумпираната администрация. Липсата на шанс за младите да се реализират...

Днес съм убедена, че истинската промяна за СДС ще настъпи, когато осъзнаем, че трябва да бъдем адекватни на предизвикателствата на времето. Да приемем реалностите и да чуем хората. С вота си на местните избори те ни показаха каква политика очакват от нас. Като най-голяма дясноцентристка партия в България, СДС вече НЕ Е САМ В ДЯСНОТО ПРОСТРАНСТВО и трябва да дадем отговор на въпроса с кого и как ще продължим напред.

Дълго можем да дискутираме защо стигнахме дотук и можеха ли нещата да се развият по друг начин. Но тази тема трябва да оставим на политическите анализатори и на историците. На местните избори консолидацията на хората, които подкрепят демократичните ценности и не желаят реставрация на сенките от миналото, спря похода на левицата.

Моята вътрешна убеденост е че върху резултатите от следващите парламентарни избори СДС трябва да обедени около себе си другите дясноцентристки формации на базата на ясни политически принципи, ценности и споделени програми.

СДС не е и не може да бъде крайно дясната партия на България. Наша цел е да се превърнем в естествения притегателен център на демократично мислещите граждани. България има нужда от прагматични решения. Прагматизмът обаче не е възможен без посока. Ние трябва да предложим модерна дясна политика, ориентирана към центъра. Това е вярната политика за СДС. Политика за равенство на възможностите, защото несправедливостта поражда гняв. Политика, която казва, че няма свобода без отговорност, защото сме длъжни да се грижим за онези, които не могат да си помогнат сами. Политика, проникната от убеждението, че хората са големи, а държавата малка.

Само такава политика ще ни даде шанс да спечелим парламентарните избори. Само така ще се противопоставим на апатията на негласуващите хора, които все не могат да повярват, че нещо зависи от тях, които търсят изход в чудеса или в опасни идеи, които нямат нищо общо с демокрацията.

Ето защо, на често задавания въпрос от критиците на тази политика - няма ли опасност така да ни превземат - отговарям простичко - не, но ако продължаваме да не се вслушваме в хората, има опасност да ни напуснат.

Следващият важен въпрос е отношението ни към управляващата коалиция на НДСВ и ДПС.

Каква е трезвата равносметка за управлението на Симеон Сакскобургготски? След две години и половина управление оценката ни продължава да е безкомпромисно критична. НДСВ и ДПС се провалиха в борбата или по-скоро в бездействието срещу организираната престъпност. България днес е по-несигурна, а властта на групировките е по-силна от всякога. Управляващите показаха, че са зависими от организирани групови и корпоративни интереси. Срастването на организираната престъпност с тях, с властта е основното, с което ще бъде запомнено това мнозинство.

Така нареченият "нов морал" допуска връщането във властта на БСП през задния вход. Мнозинството назначава на управленски постове лица от бившата Държавна сигурност.

Много реформи са спряни заради липса на политическа воля и ясна стратегия. Такъв е случаят с приватизацията, с буксуващата здравна реформа, с хаоса в средното и висшето образование.

Същевременно трябва да признаем, че има области, в които управлението на НДСВ запази приоритетите, заложени от Обединените демократични сили - членството на България в НАТО, подготовката за присъединяване към ЕС. Запази и финансовата стабилност, постигната благодарение на валутния борд.

Трябва да бъдем честни и в оценката си към ДПС и да признаем, че независимо от критичното си отношение към тяхното управление, те не изневериха на три неща. Първото е политиката на България за членство в НАТО. Второто - никога не се изкушиха да заиграят с етническата карта. И третото - независмо, че техният електорат понесе може би най-тежко бремето на реформите, не предадоха мечтата за свободна и демократична България.

И стигаме до най-важния въпрос за нашата партия - кой е основният политически противник на СДС. Той винаги е бил и продължава да бъде - БСП.

На местните избори стана ясно, че нереформираната левица нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Тя използва същия стар арсенал от компромати, заплахи и купуване на гласове. Извадени бяха забравени лица от миналото, поизтупани от прахта, със старите си идеи с долнопробния си популизъм. БСП не разполага нито с младо поколение кадри, нито с нови управленски идеи. И не случайно посегна към най-сигурното - носталгията към миналото.

Това прави отговорността на СДС за бъдещето на България много по-голяма. И тя се измерва с отпора, който ние, заради нашите родители, заради нашите деца, и заради нас самите, трябва дадем срещу завръщането на БСП във властта.

Нима ще допуснем евтиното празнословие на партия, която се обясняваше в любов на диктатори - убийци като Саддам Хюсеин и Слободан Милошевич, да заблуди българските граждани за истинската си същност?

Приятели,

Аз ви питам: Има ли в тази зала някой, който си мисли, че БСП е реформирана модерна европейска партия? Ако случайно е останал някой, нека да почака още доказателства. Защото тепърва ще излиза на светло истината за нечистите връзки на бившите комунисти с престъпните диктаторски режими.

Всъщност промяна има. И тя се свежда до това, че от заклети врагове на капитализма те са превърнаха в олигарси. Подкрепиха бандити, за да създадат икономическото си могъщество.

Аз смятам, че такава партия не е скъсала със своето минало. Тя не е реформирана и изобщо не бива да бъде допускана до властта, защото ще докара нови беди за България.

Местните избори показаха, че антикомунистическият заряд в обществото не е изчерпан. Наследството от комунизма зарази България със силна организирана престъпност, сива икономика и безпомощност на закона. Затова днес антикомунизмът е убеждение и политика за борба с престъпните метаморфози на бившия режим.

Ние няма да победим БСП, ако прилагаме матрицата на техните правила и ако използваме техните похвати. Те са недостижими в мимикрията и представянето на бялото за черно и обратно. Без морал и закон демокрацията не може да победи упадъка.

Ако проявяваме непоследователност и малодушие в отпора срещу БСП, ако се поддаваме на заблудата, че тя се променя, ще оставим бившите комунисти да овладеят всичко в страната. Тогава всички ние тук ще носим тежката вина за непоправимото.

Ние бяхме онези, които накараха хората да направят жертва в името на промяната и демократизацията на България. Ако допуснем социалистите да се завърнат, те не просто ще отнемат плодовете на труда ни, те направо ще ни върнат в безвремието на предишните си провали.

Така възприемам със сърцето си каузата на СДС днес.

Уважаеми делегати,

А сега искам да се обърна към всички онези, които днес не присъстват в тази зала, но които никога не са преставали да обичат СДС. Към демократично мислещите хора, които вече не членуват в нашата партия, но чието сърце не ги отведе никъде другаде. Които не създадоха други партии.

През изминалите години всички ние допускахме грешки. Много хора напуснаха СДС обидени. Помежду ни останаха тежки думи. Забравихме какво ни свързва. Вратата помежду ни не е затворена. Имаме шанса отново да бъдем заедно. Утре е ден за прошка.

Наш дълг е да превърнем СДС в успешната алтернатива за България през 21-ия век. Но това е невъзможно без опита и без уроците от миналото на СДС. Ние сме горди с това минало. То е част от новата история на България. Седесарите няма от какво да се срамуват. Трябва да сме горди с това, което постигнахме за България и да вдигнем очи, за да погледнем напред.

За да станем част от успешното бъдеще на България, трябва да разберем как се промени живота на българите през последните 14 години. Трябва да разберем какво радваше и какво отблъскваше седесарите през тези години. Трябва да си спомним от къде тръгнахме, през къде минахме, как и защо спечелихме през 1997, как и защо се провалихме през 2001.

Ние тръгнахме от улицата, от гнева на хората, които излязоха от домовете си след 45 години комунизъм. Гневът на българина ни изтласка напред и ние станахме говорители на този гняв. Минахме през успехи и поражения, през разцепления и обединения. През много компромиси.

През 1989 в СДС се обединиха различни организации, всяка със своята идейна основа, но с общи цели - разграждането на комунистическата система, осъждането на престъпленията на комунизма, създаване на свободно общество и пазарна икономика. Обединихме се, за да постигнем общите цели, въпреки различията, въпреки многообразието. Такива бяха предизвикателствата на времето. Това очакваха нашите избиратели и симпатизанти. За тях ние бяхме общност - демократичната общност на България!

През 1997 година българинът отново излезе на улицата. И неговият гняв ни даде властта.

Дълго време бяхме говорили за обединение и тогава го постигнахме. Създадохме партията Съюз на демократичните сили - партия с обща платформа, обща идеология и общи цели. Това очакваше от нас демократичната общност на България - силна партия, която може да реализира мечтите ни - икономически и социални реформи, насочени към членство в Европейския съюз и НАТО. Подобряване на качеството на живот, създаване на силна средна класа като гаранция за просперитета на страната.

Но би било абсурдно да не си признаем с какво не се справихме. Обществото ни даде своето доверие, за да изградим България като достойна страна. Какво обаче се случи? Ние не защитихме хората, които безусловно ни подкрепяха през трудните години след 1989. Не се противопоставихме на примитивните опити на нашите противници да омаскарят успехите на България. Позволихме в обществото да вземе връх тезата, че народът е губещ от прехода. Нещо повече - че причината е в принципите на демокрацията. А именно компромисът с тези принципи притъпява съпротивителните сили на обществото и помага за реставрация на посттоталитарния комунизъм.

Но, скъпи приятели, битката с миналото ние сме я спечелили. Никой не може да постави под съмнение факта, че дневният ред, който СДС наложи на българското общество, днес се приема от всички политически сили. Нашата най-голяма победа над силите на реставрацията е фактът, че именно бившият лидер на БСП, който бе яростен противник на членството на България в НАТО, който оглавяваше протестите срещу нашите съюзници през 1999, днес е принуден в качеството си на президент да сложи подписа си под членстото ни в Алианса.

Това е наша победа, уважаеми приятели.

Никой не може да оспори, че управлението на ОДС в периода 1997 - 2001 бе най-успешното управление на България То далеч не беше безгрешно, но неговото място в историята е гарантирано. Успехите се дължат на всички нас: на правителството, на депутатите в 38-то Народно събрание, на всички седесари, които не жалеха сили да излезе България от леденото блато на Виденовата зима и да се превърне в уважаван член на международна демократична общност.

Но сега е време да погледнем напред. Време е да се разделим с носталгията. Хората вече нямат нужда от нея. Те не могат, а и не искат да живеят само в плен на спомените си.

Хората искат промяна, искат перспектива. Искат да знаят къде ги водим и какви решения им предлагаме.

За СДС промяната е естествено състояние. СДС е партията, която е в постоянно движение. Движението напред ще ни възроди и затова ще победим.

Коренът на нашата промяна, на нашата победа, е в магазинчето, в работилницата, в цеха, във фермата, в университета, в лабораторията, на улицата, на площада. Там трябва да слушаме какво ни казват хората. Нашата работа не е да проповядваме вяра в самите себе си. Ние трябва не само да заявим, ние трябва да докажем с действия вярата си в тях.

Затова толкова държа, толкова често повтарям, че СДС в опозиция трябва да е политическата сила, която регистрира, разбира, запомня проблемите на хората и чертае пътя за тяхното решаване.

С тези хора ние трябва да говорим по друг начин, да говорим откровено, а не менторски. Защото ако те усетят и повярват, че сме научили уроците от 2001 година, онзи изборен резултат няма да се повтори. Тук и сега искам да подчертая: партията, която водих и бих искала да продължа да водя, ако имам вашата подкрепа и вашето доверие, ще помни своето миналото, но ще живее в настоящето и ще се готви за бъдещето.

Но антикомунизмът няма да е достатъчен, за да спечелим следващите избори. Трябва да представим ясни и категорични послания към обществото. Те трябва да отговарят на ценностите на свободата и справедливостта, които изповядваме.

СДС трябва да продължи да гради, а не да руши мостовете в обществото. Когато говоря за партньорство и взаимно доверие, съзнавам, че това е невъзможно без нов договор с гражданите. Основата на този договор ще бъде нашият дясноцентристки проект за България. Ще го наречем ВРЕМЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ и ще го развиваме в пет направления:

ПЪРВО,

Ние сме за ново отношение към образованието и семейството.

Казват, че семейството е там, където са децата. Но те са в училищата, на улицата, на детските площадки, пред компютрите. Ще добавя, че за нас семейството е там, където родителите носят отговорност за децата и децата за родителите. Без отговорност няма семейство. Заради предизвикателствата на новия век, децата ни се нуждаят и имат право на най-доброто образование.

СДС е за достъп до качествено образование, което означава поддържане на високи стандарти на грамотност, въвеждане на задължително обучение на английски език, както и приемане на матурата като вход за висшите училища. Основните приоритети, които СДС защитава в сферата на образованието, са стабилност, съвременност, качество, достъпност, модернизация, децентрализация и гражданско участие.

ВТОРО,

Ние сме за социална реформа и категорично за запазване и защита на медицинското и социалното осигуряване. Ще създадем условия и възможности за преодоляване на зависимостта на безработните от социални помощи. Ще намерим пътища за мотивиране и подпомагане на дезинтегрираните общности да преодолеят трудностите чрез образование и преквалификация.

В областта на здравеопазването ще работим пряко с пациентите, с лекарите, със съюза на лекарите, с медицинските сестри и фелдшерите, за да ликвидираме хаоса, който струва толкова човешко страдание. Нуждите на пациентите трябва да са в основата на здравната реформа. Въпросът е да им дадем шанс за избор как да бъдат лекувани и от кого. Грижата ни е никой пациент да не се чувства изоставен.

ТРЕТО,

Ние сме за динамично развиваща се и разрастваща се икономика и за стимулиране на частната инициатива. Това ще гарантира повече и по-добре платени работни места.

Безработицата не може да бъде ликвидирана някъде из коридорите на социалното министерство. Затова за нас най-важен е потенциалът на предприемчивия българин. Аз искам да видя радикално опростяване на бюрокрацията за малкия и средния бизнес. Защото българският предприемач, на когото тази държава разчита, прекарва живота си по канцеларии, пред гишета и в съдилища.

Искам да видя българина най-сетне богат. Не говоря за богатство, което статистиката му мери с макроикономически показатели, а за реално лично благополучие. Време е хората да усетят в джоба си, в дома си внушителните показатели, с които се хвалим по международни конференции.

Едно ново управление на СДС ще довърши прехода в България чрез пределно намаляване на държавния дял в икономиката. Това ни отличава от икономистите на левите, които искат да върнат държавата в бизнеса, и това директно беше заявено от настоящия български президент.

ЧЕТВЪРТО,

Ние сме за опростена данъчна система и за по-ниско данъчно облагане. Парите, прибирани от данъци, принадлежат на данъкоплатците и те трябва да се разпореждат с тях. Българинът знае как да харчи и как да инвестира парите си. Българинът трябва да разполага с парите си. Данъкоплатецът трябва да знае какво точно дава, да иска и да получава отчет от правителството как то харчи или пилее парите му.

Аз вярвам, че данъците трябва да се държат под контрол и смятам за недостойна политиката, която води настоящото правителство на НДСВ и ДПС. Днешните управляващи говорят как ще намаляват данъците, само за да въведат повече скрити данъци. Политиката "от единия джоб в другия" не създава работни места, а само пропагандни илюзии за спад в безработицата.

Намаляването на данъчното бреме, както за корпоративните, така и за личните данъци ще бъде фиксиран ангажимент на СДС.

Когато управляваме, ние ще осигурим рязко увеличаване на преките приходи в бюджета. Това са милиарди евро от приватизацията на такива отрасли като енергетиката, не по-малко от милиард евро за мандата на следващото правителството от по-ефективен митнически контрол и чрез пресичане на контрабандата. Също така и милиард и половина евро в повече от по-добро усвояване на следприсъединителните фондове на Европейския съюз.

ПЕТО,

Ние сме за повече лична сигурност, сигурност на нашите семейства и имуществото ни. Растящата престъпност обърква хората и ги стъписва. Почти всеки ден пред очите на случайни минувачи бандити от различни групировки се стрелят и взривяват. Затова ще кажа нещо много простичко: искам да свалим решетките от прозорците и да опитомим улиците.
Тази тема е различна от станалата вече модна за всички политици, тема за националната сигурност.
Личната сигурност може да се гарантира:
- чрез безкомпромисна атака срещу организираната престъпност с чисти средства, а не както е сега - едни мафиотски групи да си разчистват сметките с други;
- чрез издигане репутацията и достойнството на полицията;
- чрез рязко повишаване на видимостта на полицията на улицата;
- чрез борба с наркоманията;
- чрез нулева толерантност към дребната престъпност и хулиганството;
- чрез ефикасен съдебен процес.

Приятели,

Следващите парламентарни избори са изключително важни за съдбата на България, защото ѝ предстои реална интеграция в Европейския съюз. МОЯТА ЦЕЛ Е ПОБЕДА НА ИЗБОРИТЕ. Това е задачата на СДС - да излъчи ефективно, отговорно и отзивчиво правителство, което да стои най-близо до хората.

Тази 14-та Национална конференция бележи ВРЕМЕ ПРЕЛОМНО за СДС - да продължи да прави дясноцентристка политика или да избере пътя на вътрешнопартийния канибализъм. Това е избор между отговорността и малодушието.

Бих могла да говоря още много. Но в крайна сметка това ще са