Все още има пространство на възможното и преговорите

Александър Кьосев

Онези, които казват Бойко Борисов е такъв и онакъв, част от задкулисието, компромис между СИК и Европа, че е чалгата на българската душа, може и да се прави.

Две неща трябва да се помнят обаче: като лидер на партия, той е онази част от задкулисието, която е излязла - поне частично - на светло, в сферата на политическото, публичното и законността, и която, под натиска на обществото, под контрола на институциите (макар и корумпирани, български) и под зоркото око на мразещата го политическата конкуренция, може, със сериозна вероятност, да бъде заставен да се държи "като на светло", това зависи от всички нас. За разлика от Пеевски, например, който не излиза на светло, държи се, сякаш е е отвъд законите, клати банковата система и демонстрира пренебрежение към гражданския натиск.

Второто е дори по-важно: за него и за ГЕРБ, искаме това или не, са гласували около милион гласоподаватели. Какво правим с този факт - те всички ли са СИК, всички ли са тъмни олигарси? Това, че те били манипулирани, че "не били граждани", че са "чалга" и не са "умни и красиви" и пр. няма никакво значение в случая, това са снобеещи, авто-ласкателни глупости, насочени всъщност към този, който ги говори. Фактът е, че въпросните хора са около нас, наши съседи, роднини, съотечественици и пр., че ги виждаме наоколо и сме принудени - все едно дали ги харесваме, или не - да живеем всекидневно с тях. Имаме равни права по закон и обитаваме общо пространство, еднакво сърбаме попарата на на българската икономика и и пр.

Как съжителствуваме, в гражданска война ли сме с тях? Или все пак намираме някакви пътища за диалог, кои са те, кой ще води диалога, на какъв език? Кога, в какви екстрени случаи прекратяваме диалога и минаваме в състояние на конфронтация, с всички опасности, които произтичат от това?

Политическите партии са представителства на социални групи, не са самостоятелни елитни групи от фокусници. и интриганти. Най-важното за тях е да помнят онова, което гласоподавателите искат от тях, а не да развяват самовлюбени его-инициативи и да правят тъмни сделки. Засега разцепеният по ужасен начин български електорат е казал доста ясно какво очаква от изпокаралата се група от политически клоуни и играчи: искаме социален мир, искаме оправяне на хаоса в държавата, функциониране на институциите, оправяне на банковата система, излизане от икономическата криза, геополитическа ориентация към ЕС, елементарна почтеност и прозрачност във вашите игри. Това е мандатът, който тези политическите представителства са получили, друг нямат.

И нека бъдат така добри да действат - бързо! - в рамките на този временен мандат.

Веднага добавям - лично аз не смятам, че политическият и социален мир, трябва да бъде пазен абсолютно винаги, на абсолютна всякаква грозна цена. Има нетърпимости, които, ако се случат, не могат да бъдат търпени - политическата рамка се разпада, избухва истински конфликт с неговите непредвидими, тъмни перспективи, на края на които дебне гражданската война. Това е плашещо, но в момента нямам намерение да плаша никого.

В случая само отбелязвам, че онези, които казват, че основната политическа сила, спечелила 32% от гласовете, е абсолютно нетърпима, че е СИК, задкулисие, чалга и пр., казват всъщност, че този момент вече е настъпил. Тогава онези, които твърдят това, трябва да носят своята отговорност: По логиката на собственото си мнение те следва открито да призоват към конфликт (а не да правят само снобски намеци без никаква функция), трябва да предвидят всички последици от това. Трябва застанат зад възможните последици и да кажат "можем да управляваме конфликта, ще поведем народа" - ако само си говорят, просто защото са твърде умни и изтънчени, са истински фанфарони.

Има политика, изкуството на възможното (впрочем, това се признава и от ЕНП, която е приела ГЕРБ за свой член) - но има и общество, което пази неприкосновени норми, морални и законови, двете са в непрекъснато напрежение: нормите на обществото поставят граници на възможното. И ако някой каже, дойде време на пълната невъзможност и нетърпимост, на тотално бламиране на корумпираната професионална политика, то той казва: край на всякакви глупави преговори между политическите представители, дошло е време на взаимно сбиване. Тогава нека този някой да бъде така добър да поеме отговорността за думите си и да стане лидер на конфликта - да развее байрак. Останалото са думи, думи.

Лично аз се надявам, че засега все още има пространство на възможното и преговорите - между политическите представители, между тях и техните електорати. Макар че, признавам, и за мен то се смалява.

*Публикуваме позицията на проф. Александър Кьосев от страницата му във Фейсбук. Заглавието е на Mediapool.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари