Все повече гласове сред управляващите за избирателно отваряне на досиетата

Вътрешният министър Румен Петков официално обяви в понеделник намерения на изпълнителната власт, подкрепяни косвено от президентството, за ревизия в закона за досиетата, която да скрие от осветяване на действащите дипломати, които са били сътрудници на бившата Държавна сигурност (ДС). Сондажи в тази посока вървят още от момента на влизането на закона в сила през 2007 г.

"Това, което става през последните дни, е възмутително. Ваденето на отделни елементи от една информация, която е предоставена в комисията (по досиетата – б.р.) е непочтено, а и не съм убеден в неговата законност", заяви в понеделник пред БНР министър Петков, изразявайки и мненията в тази посока на премиера Станишев, на външния министър Ивайло Калфин и не на последно място на държавния глава Първанов.

Според "дълбокото убеждение" на Петков "България трябва да защити хората, които са работили за държавата главно във външното направление, и при необходимост да се прецизира и правната рамка. За съжаление, това, което стана в медиите през последните дни, поддържа тезата за промени в закона. Съществува проблем. Ние посягаме на хора, които са служили честно и предано на държавата и на националния интерес и в този смисъл поставяме редица въпросителни особено пред нашето външно разузнаване, от което никой не се нуждае", каза министърът.

Петков не е единственият застъпник на тезата за "защита на хората, работили за държавата", независимо от специалния закон, приет почти единодушно от 38-то народно събрание и действащ в момента, с който комунистическият режим в същата онази държава, за която са работили “добрите” ченгета, бе обявен за престъпен.

Според изнесените в последните два дни факти в медиите от досиетата на "добрите разузнавачи" Феим Чаушев, зам.-външен министър, и Минко Герджиков, зам.-кмет на София, става ясно, че първият сам е поискал да бъде вербуван на идейна основа, за да донася за политическите и емиграционните нагласи на съселяните му от родното му село Рибино, Кърджалийско. Герджиков пък давал "сведения" за личния живот на известен български музикант.

Двамата обаче отрекоха достоверността на информацията. Според закона огласените архиви с данни за принадлежност към ДС за публични личности са достъпни след поискване от всеки български гражданин.

От доста време насам Mediapool пише за оказвания натиск върху комисията, осветяваща аналите на репресивните служби, и за желанието на изпълнителната власт за промени в закона, който бе приет след задълбочено обсъждане и с почти пълно единодушие от всички политически сили.

"Хората, които искат подобни промени, доказват, че всички българските посланици и дипломати са работили за бившата Държавна сигурност", коментира в понеделник пред Mediapool член на комисията по досиетата.

Сътрудничеството с ДС не е аргумент за отказ от достъп до секрети на НАТО

По повод на коментарите, че лица, които са били сътрудници или служители на ДС, се оказват назначени в структури на ЕС и НАТО, какъвто е случаят с българския посланик в Алианса Любомир Иванов, председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова коментира пред Mediapool, че правният мотив за отказ на нейната комисия за издаване на разрешение за достъп до натовски и европейски тайни е "нелоялност към България в контекста на НАТО". Тя не включи в тази “нелоялност” принадлежността към структури на ДС.

Откази е имало в предни години, в последните две обаче няма такива поради качествения подбор, който се извършва. Всеки случай се гледа строго индивидуално и се изследват всички обстоятелства около лицето, които биха имали значение за работата му с класифицирана информация, добави Маркова.

БСП раздвоени за избирателно затваряне на някои досиета

По-голямата част от депутатите от левицата, с които Mediapool разговаря по искането на Румен Петков, заявиха, че промените в закона са закъснели, тъй като голяма част от заемащите висши държавни длъжности с принадлежност към ДС вече са осветени. Социалисти коментираха, че на заседанията на парламентарната група на Коалиция за България въпросът за ревизия на закона не е поставян.

"Сега ли се е сетил Румен Петков, след като бе основният двигател този закон да съществува", коментира социалист, допълвайки, че е категорично против промени в закона особено в частта му за разширяване на кръга от хора, които няма да подлежат на проверка. "Няма добри или лоши, наши или ваши. Решихме всички, работили за ДС, да бъдат огласени", допълни той.

Негов колега обяви, че промените ще са безсмислени и че те ще са грешка, защото огласените ще бъдат в неравностойно положение с тези, които ще бъдат скрити.

Социалистите напомниха, че още при приемането на закона разкриването на дипломатите бе най-спорно. Тогава левицата се раздели по въпроса.

“Подкрепям идеята на Румен Петков. Тя съществуваше още по време на приемането на текстовете от закона. За жалост, тогава надделяха тесни виждани, които не защитават националния интерес”, коментира депутатът от БСП Георги Юруков. Той обяви, че би участвал в изготвянето на промени в закона в частта за дипломатите и че няма никакви притеснения за това.

"Това са тясно партийни или личностни претенции на хора, които няма как да скрият съвестта си по друг начин", коментира Юруков възгледите на част от колегите си, които не подкрепят идеята.

НДСВ не е обсъждало промени в закона, ДПС - против

Жълтият депутат Минчо Спасов заяви пред Mediapool, че в партията не са обсъждани промени в закона. Личното му мнение, че осветяването трябва да продължи, но в закона "трябва да се направи диференциация за щатните и нещатните сътрудници".

Заиграването с действащи разузнавачи е много опасно, България е малка страна с геополитичеко значение и не бива да се подхожда емоционално по проблема", допълни Спасов.

Представители на ДПС заявиха, че лансираните промени не са обсъждани от партията, но всякакви ходове в тази посока са обречени на неуспех.

Осветен като сътрудник ще съди държавата в Страсбург

Областният координатор на ГЕБР във Варна Павел Димитров заяви в понеделник, че ще съди България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, ако съдебното делото, с което бе потвърдено решението на комисията за неговата съпричастност към ДС, не бъде върнато на първа инстанция.

Димитров бе осветен за пръв път за офицер от ДС при проверката на Висшия съдебен съвет (ВСС), чийто член е бил. И втори път - като кандидат за общински съветник на изборите миналата есен. Той обаче атакува решението на Комисията по досиетата пред Софийския административен съд, който отмени решението на комисията с водещ мотив, че от съкращението "ДС" не става категорично ясно дали се касае за Държавна сигурност. Преди седмица обаче ВАС потвърди окончателно решението на комисията, което е взето въз основа на множество документи.

Според Димитров обаче решението на ВАС е несправедливо, а делото е решено "поръчково".