Всеки трети от пълнолетните у нас (36%) заявява, че изобщо не отделя време за четене на книги, а всеки четвърти (24%) чете почти всекидневно. Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество - София през април 2018 г.
По-младите и по-образованите, хората с по-високи доходи, както и тези, които сърфират в интернет повече от средното за страната, по-често отделят време за четене на книги. По-често правят това и хората, които са по-критични към информацията в медиите и в по-малка степен са съгласни, че медиите в страната предоставят точна и проверена информация и не се поддават на политически или икономически натиск.
Резултатите от проучването показват, че няма значителни разлики между навиците за четене, регистрирани през 2016 г. и тези от 2018 г.
По-младите четат повече от възрастните
Данните сочат, че хората на възраст над 60 години четат значително по-рядко от по-младите - почти половината (49%) от хората над 60 години заявяват, че изобщо не отделят време за книги, докато сред анкетираните на възраст до 29 години тези, които изобщо не четат, са 2 пъти по-малко (24%). Сред най-младите всеки трети (34%) заявява, че чете книги почти всеки ден, а с увеличаване на възрастта, този дял спада до 22% при хората над 60 години. При хората над 30 години, време за четене почти всеки ден отделя малко повече от 1 на 5 души, което се доближава до средното за страната.
Най-много хора четат в София и големите градове
Делът на хората, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%). В общинските центрове пък ден четат 21%, което е близко до средното за страната. Всеки втори, живеещ на село, споделя, че изобщо не чете книги, докато в София това важи за едва един от пет човека.
По отношение на пола, разлика в навика за четене между мъжете и жените има, но тя не е толкова голяма, колкото по населени места – сред мъжете 41% заявяват, че никога не отделят време за четене на книги, а сред жените този дял е 33%.
Образованието и доходите имат значение
Очаквано, много големи разлики в интереса към четенето на книги се наблюдават според степента на образование – колкото си по-образован, толкото по-често четеш. Например, сред висшистите близо половината (43%) четат почти всеки ден, което е 20% повече от средното за страната, и едва 11% признават, че изобщо не четат книги. Честотата на четенето при завършилите средно образование не се различава значително от тази, на средностатистическия пълнолетен гражданин на страната. Три четвърти от хората с основно и по-ниско образование (76%) заявяват, че изобщо не четат книги, което е над 2 пъти по-голям дял от средния за страната (36%).
В синхрон със зависимостта между степента на образование и честотата на четене на книги, данните от изследването показват, че колкото е по-висок доходът на човек, толкова по-често той отделя време за четене на книги. Сред хората, които са част от домакинства с най-висок месечен доход (над 700 лв. на член на домакинството), онези, които изобщо не четат, са около 20%. Сред хората, с месечен доход между 450 и 700 лв, 29% заявяват, че изобщо не четат, а при хората, които живеят с между 300 и 450 лв. на месец, делът на тези, които изобщо не четат, достига до 47%. Най-високият дял на лица, споделили, че изобщо не четат - цели 59% - се отнася за най-бедните хора, разполагащи с до 300 лв. на месец. Тези, които четат книги почти всеки ден при всички доходни групи, са около 20%, което се доближава до средното за страната (24%), като при хората, с най-висок доход, този процент нараства до почти 30%.
Работещите хора четат по-често
Ако разгледаме навиците за четене на книги по социален статус, ще установим, че се оформят две групи – на работещите (в т.ч. и работещите пенсионери) и на неработещите (в т.ч. безработни и неработещи пенсионери). Групата на работещите чете значително по-често в сравнение с неработещите. По-точно, по двама от всеки трима безработни (62%) и половината от неработещите пенсионери (51%) никога не отделят време за четене на книги. За разлика от тях, сред работещите делът на тези, които никога не четат, е една трета (33%) при пенсионерите и 26% при работещите в трудоспособна възраст.
Повече интернет и повече книги
Изследването показва и друга зависимост - хората, които сърфират в интернет пространството всеки ден (46% от пълнолетното население на страната), имат различно поведение по отношение на четенето на книги от пълнолетното население на страната.
Редовните потребители на интернет отделят време за четене доста по-често – всеки трети (31%) чете книги почти всеки ден, докато всеки пети (22%) изобщо не чете книги. Обратно е съотношението сред пълнолетното население - всеки четвърти (24%) чете почти всеки ден и приблизително всеки трети (36%) изобщо не чете книги.
Хората, които четат повече, са по-критични към информацията в медиите
Данните разкриват и още една зависимост. На въпроса ″На кой вид медия се доверявате основно, когато имате нужда от информация за положението в страната?“, онези, които посочват интернет, четат книги повече от посочилите телевизия. По-точно, всеки трети (33%) от доверяващите се на интернет заявява, че чете книги почти всеки ден, за разлика от доверяващите се на телевизията, при които едва всеки пети (20%) отделя време за четене почти всеки ден. От тези, които разчитат на информация за общественото положение от телевизията, 40% признават, че никога не четат книги, а сред онези, които търсят информация в интернет, едва всеки четвърти (25%) никога не чете книги, което е значително по-малък дял от средния за страната (36%).
Спрямо отговорите на въпросите дали вярват, че медиите у нас представят на обществото точна и проверена информация, без преднамерено да скриват или изопачават факти и дали медиите у нас се поддават на политически или икономически натиск или влияние, се наблюдават разлики в навиците за четене на книги. От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими от чужди влияния, над 40% заявяват, че изобщо не отделят време за четене, а само 30% заявяват същото, от тези които не вярват в тези твърдения.
При по-доверчивите към качеството на информацията, която медиите представят в публичното пространство, хората, които четат почти всеки ден (17-19%) са с 10% по-малко, в сравнение с по-критичните (27-29%).
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
А колко българи са прочели поне веднъж най-четената книга за всички времена, книгата на книгите?
Помощ!!! Никога, дори за миг не съм вярвала на данните на Галъп /Кънчовците/. За Медиана, Афис и Совата пък да не говорим! И така не мога да намеря нито една причина да вярвам на Институт Отворено общество, на което му вдигнаха мерника в цяла Европа. Вие защо му вярвате? Мерси!
Много зависи и какво четеш. Тук в Бг предимно четат за убиване на време. На Емо му беше най-продаваната книга за изминалата година скоро беше Криско.. купуват се от хора пишещи основно с латински букви. Сега заради драмата и на алпиниста Боян се купува като топъл хляб из моловете. С други думи не е голям успех, че всеки четвърти чете като пак сме в тоталитаризъм и няма кой да го спре.. а и да го осъзнае
Алоооо, Медиапол, ха напишете поне един ред, че днес е 24 Май, празник на Българската Азбука, писменост и култура. Или вече възприехме твърдението на задунайския владетел, че азбуката ни дошла от македонските земи...
Въпросът с четенето вълнува прогресивното човечество от възникването на печатните книги. В исторически план, всяко едно общество се разделя според икономическите, културни, образователни и религиозни критерии на класи на физическия труд, на интелектуалния, чиновници и нисша, необразована класа. Това деление се е запазило, само границите са размити. Четат тези, които могат.