Всеки пенсионер бе глобен с "данък ДПС" заради провала с "Булгартабак""

Г-н Димитров, какви са политическите измерения на провалената сделка за "Булгартабак"? За пръв път от 10 години насам авторитетна компания говори за политически риск от инвестиции в България, а международните финансови институции предупреждават, че това е лош сигнал.

"Бритиш Американ Тобако" (БАТ) е може би най-големият стратегически инвеститор, който е проявил интерес към България, като се изключат, разбира се, инвеститорите във финансовия и банковия сектор, където има много големи имена. Освен че самият отрасъл е в криза, БАТ имаше неблагополучието на попадне на сектор, представляващ специфичен интерес за ДПС. Мотивът, с който компанията се оттегля от сделката, е политически, и това всъщност е много лоша оценка за управляващото мнозинство. Лично аз смятам, че отговорен за създалата се ситуация е министър-председателят, тъй като той би трябвало - ако е достатъчно компетентен да изпълнява своята роля - или да прекрати сделката навреме, за да не се стига до скандал, или да я финализира, като се договори с Ахмед Доган. Параметрите, договорени за "Булгартабак", може би са в границите на разумното, очакваното и нормалното. При създалото се положение обаче, "Булгартабак" ще остане държавна компания и при сблъсък с голямата конкуренция и правилата в ЕС, ще стане компания със затихващи функции. Или пък, ако се направи нова процедура, ще трябва да разчитаме на някакви далекоизточни, не зная, руски инвеститори от формата на Майкъл Чорни.

А може ли да се каже, че отказът на Симеон от сделката беше в името на коалиционните отношения с ДПС?

Едва ли може да има друга причина. Тази причина е очевидна. Тримесечната отсрочка обаче, която НДСВ опита да си спечели, има висока цена. Консолидираха се нагласи (и интереси) правителството да бъде частично или цялостно подменено. Реалистична оценка на намеренията на различните фрагменти от около 130 или 140 депутати обаче трябва да отчита, че отделните фрагменти имат различни цели и не е ясно дали те ще могат да бъдат синхронизирани в някаква реална тактика за смяна на правителството. БСП и Новото време желаят частични промени, които съвпадат с негативните оценки, давани от ДПС за вицепремиера Лидия Шулева. СДС е в междинна позиция, а ОДС иска реално провеждане на предсрочни избори.

В този смисъл има ли реален шанс опозицията да успее с вот на недоверие?

Ако министър-председателят не внесе за разглеждане в парламента предложение за промени в правителството, което ще си бъде унижение и признание за слабост, промени в правителството могат да се случат само след като бъде гласувано недоверие на това правителство. Оттам нататък обаче следва една позабравена процедура, според която отново право да състави правителство ще има най-голямата сила, тоест НДСВ. Възможно е кръг от договаряния, в които потенциалните участници са тези, които са в старото мнозинство, имам предвид Новото време. И тук са възможни размествания в кабинета. Ако този шанс пропадне, следващата сила ще бъде БСП, която ще получи шанс да опита да състави такова ново конструктивно мнозинство. Социалистите знаят, че ако процедурата приключи без да се състави правителство, се отива в служебно правителство, назначавано от президента и затова те едва ли ще бъдат енергични в усилията си да съставят ново мнозинство. При което последният вариант е трета сила - по нашата конституция не е ясно коя ще бъде тази сила, но още една парламентарна група ще получи шанс да се опита да състави мнозинство. След което следва служебен кабинет, предсрочни избори - всичко това в график, завеждащ ни на избори приблизително месец преди заявените сега намерения за 25 юни.

Тоест всичко зависи от Новото време?

Без техните 13 депутати не може да се образува мнозинство нито "против", нито "за" този кабинет. Но голямата новина е, че НДСВ ще бъде тествано в консултации и пазарлъци, които му бяха спестени при създаването на кабинета преди три години. Тогава всички въвлечени бяха склонни на компромиси, защото мандатът предстоеше. Сега ситуацията е различна. НДСВ трябва да мисли колкото за следващите три месеца, толкова и за четирите години след тях. Прекомерната "сговорчивост" може да коства загуба на популярност. Така че последващото развитие зависи и от тактиката, която ще избере НДСВ. По-вероятно е да надделее предпазливостта. Предполагам, че Симеон би пожертвал много, за да остане в историята като министър-председателя, поставил подпис към договора за присъединяване.

Смятате ли, че Доган рекетира царя и каква роля се очертава за ДПС в политически живот занапред?

Както винаги в последните 10 години, ДПС изигра една солова егоистична акция. ДПС рекетира не само това мнозинство, то рекетира българските потребите и българските данъкоплатци, тъй като в края на краищата във вида си, в който съществува "Булгартабак", просто е една схема, с която ДПС може да контролира фрагмент от гласоподавателите и всяка промяна ще наруши този негов монопол. Както каза Иван Кръстев, има разрешение - ДПС да си купи "Булгартабак" и да си се оправя само.

А ще има ли промяна в ролята на ДПС в политическия живот занапред?

В момента отношението им към вицепремиера Шулева ги прави близки до БСП - езикът и критиката са приблизително едни и същи. Извън това, ДПС често се изказват в полза на някаква много широка дясна коалиция и това, разбира се, е в противоречие със средносрочната им цел - само да премахнат Шулева и да запазят мнозинство. Така, че това преплитане на краткосрочни и по-дългосрочни цели не е ясно в каква политика ще кристализира. Известно е също, че като политически субект движението е правило изключително резки завои и може да се очакват много и различни изненади.

Случайно ли е съвпадението, че в един и същи момент БСП и ДПС атакуваха сделката и вицепримера Шулева?

Тяхната критика е целенасочена и атакува конкретно Шулева и нейния екип, който пък е едно малко мостче между СДС и НДСВ. Общо взето в екипа на Шулева има хора, които са в добри отношения със СДС и тази атака, ако е успешна, ще скъса връзката между СДС и НДСВ, която пък може да направи невъзможно бъдещо партньорство след изборите.

Десните опозиционни партии проявиха ли са като десни в настоящата криза?

Десните опозиционни партии не са коментирали никога по същество сделката. Те искаха ни повече, ни по-малко от това да получат достатъчно информация, за да могат разбира се, след като разгледат тази информация, да се изкажат по същество.

А кой губи реално и кой печели в настоящата криза?

Българският народ губи темпо в предприсъединителния процес. Губи, разбира се, реален инвеститор и реални пари. Аз не случайно казвам, че във вторник например или последните три дни, на всеки български пенсионер беше "глобен"с по 200 лева данък "ДПС". БАТ между впрочем е един от малкото субекти публично отказали да плащат данък ДПС.

ДПС ли печели от кризата?

ДПС печели само време. "Булгартабак" така не може да съществува след 2007 година. Но явно ДПС се нуждае от това време, за да може по-устойчиво да се привиди по-скоро като либерална, отколкото като етническа партия. Всъщност бъдещето на ДПС, регионална или либерална партия, се оказа препъни камъчето на сделката.

А в каква позиция са останалите политическите формации?

Измежду политиците, предполагам, печелят всички, които през последните три години настойчиво са повтаряли, че Симеон Сакскобургготски е един случаен министър-председател. Неговият мандат започна на шега, продължи с някакви комични елементи. Никой обаче не е предполагал, че ще има толкова трагикомичен край. Случилото се бе едно от малкото сериозно препятствия и той не се справи. Случилите се неща са в голяма степен предопределени инерционното движение на страната, предначертано от предходния мандат.

Тази криза може ли да се каже, че очертава вече по-ясно перспективите за възможните и невъзможните коалиции в следващия парламент?

Тя по-скоро обърква разделителните линии, внася нови разделителни линии между потенциалните партньори в едно бъдещо мнозинство. И колкото по-дълго се коментира сделката и тя остава отворен разказ, прерастващ в предизборна кампания, толкова по-неустойчиво става партньорството в това мнозинство.

Можете ли да очертаете точно тези разделителни линии?

ДПС се сближава с БСП, виждайки своя противник в Лидия Шулева. Едновременно с това и двете партии може би разчитат, че ще си партнират с НДСВ в бъдеще. НДСВ защитава засега настойчиво Шулева, с което държи отворена вратичката към обединена дясна коалиция, за която по-принцип Доган не е казал "никога". От своя страна СДС е в най-трудна позиция, тъй като те няма как да вербализират своята близост с НДСВ, защото това ще им коства съответната цена на изборите. И накрая, ДСБ има най-радикална и ясна позиция, те в края на краищата ще отидат на избори като общо взето ще потърсят поддръжници сред гласоподавателите, които вярват, че това правителство като цяло е било по-полезно на себе си отколкото на България.

В дясното пространство кое е по-печелившо- една широка дясна коалиция или явяването по отделно?

Моето мнение е категорично, че повече гласове ще се съберат в две листи, може би три, но след магическото число три започва такова раздробяване, което е неуправляемо и което ще доведе социалистите до абсолютно мнозинство, заради 4 - процентовата бариера.