ВСС спря временно назначението на следователи и прокурори

Висшият съдебен съвет (ВСС) временно спря назначаването на следователи и прокурори, които не са от системата. Решението е във връзка с приетия нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК), който предвиждат нови функции за органите на следствието и прокуратурата, каза пред журналисти  проф. Александър Воденичаров, член на ВСС. 

Промените в кодекса налагат съкращаване на следователите, което може да стане чрез преназначаването им или в прокуратурата или в  дознателския апарат на МВР.    

В момента броят на следователите е около 1 000, а към 1 октомври т.г. делата, по които работят те са 20 310. Докато един следовател не приключи водените от него дела, няма да бъде преназначаван като прокурор, съдия или дознател, уточни Воденичаров.

Той обаче смята, че в следствието ще постъпят нови дела до влизането на НПК в сила след 6 месеца, което създава риск от блокиране на дейността. 

В същото време вътрешният министър Румен Петков заяви в Русе, че следователите са добре дошли в МВР при изграждане на дознателския апарат. Той отново повтори, че държавата има положително отношение към тях и че те са много добре подготвени за борбата срещу престъпността.

За една година след началото на изграждането на дознателския апарат в МВР са назначени с конкурс около 1100 души и това ще продължи, каза министърът.

В сряда ВСС назначи прокурорите Петър Чалъмов  и Александър Налбантов за заместник- ръководители на Софийската  районна прокуратура. С 13 срещу 9 гласа съветът отхвърли кандидатурата на прокурора Милен Ютеров за трети  заместник на софийския районен прокурор.

ВСС освен това бе информиран от Министерството на финансите, че обсъждането на възможността за осигуряване на допълнителна  субсидия от централния бюджет за съдебната система може да стане на по-късен етап от бюджетната година. По думите на проф. Воденичаров в някои съдилища в страната заплати могат да бъдат осигурени до 15 ноември.

До 10 дни бюджетната комисия на ВСС трябва да направи анализ  на финансовото състояние на съдебната система и да прецени дали  е необходим безлихвен заем за покриване на разходите.