Взривоопасната газова сделка

Понякога спънките в международните отношения се набиват на очи  -  като победата на ислямските фундаменталисти на изборите в Палестина, която парализира за известно време политиката на администрацията на Буш за популяризиране на демокрацията в Близкия изток. Понякога обаче спънките са сложни, объркани или просто неразбираеми, поради което са слабо отразени в пресата или са разбираеми само за тесен кръг експерти.

Това вероятно обяснява слабото дискутиране във Вашингтон на газовата сделка между Русия и Украйна тази зима, която по свой собствен начин може да е толкова важна, колкото палестинските избори. Сделката е ужасно стегнат възел от половин дузина договори, които включват скрити партньори, спорни финансови споразумения и тайни странични споразумения за таксите на транзитиране и начините за складиране. Всичко това е умопомрачително скучно и може да наклони везните срещу демокрацията в по-голямата част от Източна Европа и половината от Европа.

Тази история излезе наяве наскоро в началото на януари, когато руският президент Владимир Путин направи грешката частично да прекъсне доставките на газ за Украйна и голяма част от Западна Европа, която получава руски газ през украинския тръбопровод. Рязко порицан от големите потребители като Германия, Путин, който се опитваше да принуди Украйна да приеме повишение на цените с 400 процента, бързо възстанови доставките на газ. Няколко дни по-късно в Москва и Киев беше оповестена сделка, която изглежда разрешаваше спора повече или по-малко справедливо: номиналната цена на газа за Украйна се повиши само с 90%.

Месец и нещо по-късно администрацията на Буш и други ключови съюзници на прозападното правителство на Украйна, избрано след всеизвестната “оранжева революция” на 2004 година, научиха повече за същината на договорите между Русия и Украйна. Наученото ги изуми. Президентът на Украйна Виктор Юшченко и министър-председателят Юрий Ехануров са се съгласили да купуват газ за Украйна през швейцарска търговска компания, чийто собственици и акционери са официално неизвестни, но според слуховете, сред тях са високопоставени чиновници и представители на организираните престъпни групировки както на Русия, така и на Украйна.

Юшченко и Ехануров са се съгласили същата тази сенчеста компания да вземе дял от 50% за доставката на газ до украинските потребители. Те са приели цената на доставяния за Украйна газ да не се повишава само няколко месеца, но са гарантирали, че най-ниската тарифа, вземана от Украйна за съхранение и транзит на руски газ към Запада, ще бъде замразена за 25 години.

Какво общо има това с демокрацията в Европа? В резултат, както смятат някои американски експерти, може би украинците са продали на Путин това, което не му дадоха да открадне: контрол от страна на Кремъл върху правителството на Украйна. Руският лидер пропиля много пари и човешки ресурс за огромния си съсед в края на 2004 година в безсрамен опит да настани на президентското място про-московски настроен лидер и да направи украинската политическа система огледало на новия авторитарен руски ред. Неговият натиск ускори Оранжевата революция и последвалото демократично избиране на Юшченко, чиято цел беше Украйна да влезе в НАТО и Европейския съюз.

Путин вижда в крехката демокрация в Украйна и сходното правителство на малката черноморска държава Грузия ужасяваща заплаха. Ако свободата в западен стил укрепне и се разпростре в другите бивши съветски републики от Източна Европа, неговият собствен недемократичен режим ще бъде изолиран и подкопан. И още повече, Украйна и съседите ѝ изглежда ще се интегрират в Европа, вместо да останат икономически и политически васали на Русия.

След бурна година на свободна политика, на 26 март в Украйна ще има други важни избори за парламент, получил нови пълномощия. Този път Путин избягва откритата намеса в предизборната кампания. Вместо това, той предизвика газовата криза и даде на украинските си врагове избор: да преглътнат гигантското повишение на цената на горивото, с което украинците отопляват домовете си, посред зимата, седмици преди изборите, или да предадат на Русия дългосрочното управление на енергийната инфраструктура на Украйна и заедно с това възможността по всяко време да се предизвика нова газова криза.

Юшченко и Ехануров избраха втората възможност, като се съгласиха да отклоняват неопределено количество от огромните печалби към неизвестните акционери на швейцарска компания. Когато към тях се обърнаха официални представители на САЩ за разяснения, двамата заявиха, че не са имали избор. И до днес те твърдят, че не познават собствениците на компанията, в която Украйна ще налива милиарди долари.

Как да се спаси демокрацията в Украйна и възможността някой ден да се разпростре отново над Русия? Както и в Близкия изток, администрацията на Буш се изправя пред няколко трудни избора. Ако про-западните партии водят следващия парламент, нещо което изобщо не е сигурно, президентът Буш може да им окаже натиск да развалят газовата сделка като първа стъпка за членство в НАТО – “пътна карта за членство”. Това обаче може да доведе до нови противоречия между Украйна и Путин, в които Киев ще поиска американска и европейска помощ в момента, в който тези двама съюзници молят Кремъл за помощ за решаването на проблемите с Палестина и Иран.

Или администрацията на Буш може да реши да отстъпи пред газовия империализъм на Путин, оставяйки сложния проблем в настоящия мрак.

Украинците биха могли и да намерят начин да се освободят от руската хватка. Но те могат и да позволят един от знаковите демократически пробиви в годините на Буш да се измъчва, пълзейки бавно назад.