Японският пазар с 26-годишен минимум, руската борса с най-тежките загуби в света

Финансовата криза се разраства въпреки предприеманите от правителствата на отделните страни многомилиардни мерки за стабилизиране на колабиращите пазари и предпазване от рухване на големите търговски банки. Мерките обаче не върнаха доверието на пазарите, а предупрежденията за навлизане на световната икономика в рецесия сринаха и цените на петрола, което още повече задълбочи треската на борсите.

След като борсовата търговия по света приключи миналата седмица със спад, в понеделник сривовете продължиха. Японският борсов индекс “Никкей” спадна в понеделнишката търговия до минималния показател за последните 26 години, макар и след това да се вдигна с 3 пункта, предадоха световните агенции.

Сборният индекс за азиатския регион MSCI загуби нови 3.5%, а за последните три работни дни спадът бе с 13%.

Южнокорейският индекс Kospi се снижи с 3 процента след като корейската централна банка рязко понижи основната лихва. Търговията на Филипините бе прекратена 15 минути след откриването ѝ заради срив от над 10%, което е най-рязкото пропадане в хода на една търговска сесия от 1987 година. Индексът на филипинската борса загуби 6.5% от стойността си.

В последния работен ден на миналата седмица борсовите индекси в САЩ се понижиха с 3.5% заради опасенията от настъпването на рецесията в повечето от развитите страни. Руските индекси се сринаха с 13-14% и търговията бе прекратена до 28 октомври.

Според наблюдателите руският фондов пазар е претърпял най-тежките загуби в света от началото на годината – 73%. За сравнението са взети 48 основни борсови индекси в света.

Според статистиката индексите на 22 от основните борси са загубили през годината над половината от капитализацията си. В Китай, Гърция, Ирландия, Перу и Австрия спадът е над 60%, а американският индекс S&P 500 – 40%. Най-добро е положението в Мексико и Йордания, където борсовите показатели са спаднали съответно с 6.4 и 19.2%.

Българската борса загуби над 40% от капитализацията си.

Обяснението за гигантските загуби на руския фондов пазар се корени основно във външни и вътрешни причини - глобалната финансова криза, която принуди инвеститорите да изтеглят вложенията си от рисковите развиващи се пазари. Недостигът на ликвидност на руската банкова система доведе до разпродажбата на акции от финансовите институции В последните месеци петролът поевтиня двойно, което доведе до значителен спад на печалбите на петролните и газовите компании.

Същевременно Международният валутен фонд (МВФ) протегна ръка на две от новоразвиващите се икономики – Украйна и Унгария – за да ги спаси от кризата.

По-рано фондът обеща да предостави помощ на всяка страна, която се обърне към него с молба за съдействие. В понеделник стана известно, че Украйна ще получи заем от 16.5 млрд. долара. На Унгария ще бъде даден “значителен финансов пакет“, за да се пребори със започващата рецесия.

Украинският заем е със срок 24 месеца и ще зависи от приемането от парламента на закони, които да подкрепят банките в страната. Сделката с Унгария е постигната със съдействието на Европейския съюз.

Украйна е първата страна от Източна Европа, която ще получи помощ от МВФ заради кризата. Подробности около споразумението с Унгария ще бъдат оповестени в следващите дни.

Миналата седмица и Беларус помоли международната организация за заем от 2 млрд. долара, след като банки в страната загубиха достъп до финансиране.

Украйна трябва да балансира бюджета си чрез ограничаване на социалните разходи и редуциране на дефицита по текущата сметка. Опасенията от икономическо забавяне в страната се обясняват с понижаването на цените на основните ѝ експортни продукти и отслабването на валутата, което прави стоките, закупени в чужбина, по-скъпи.

Украйна се е съгласила да създаде фонд, който ще купува акции от банките в страната, както и да приеме закони, които да принудят заемодателите да спрат изплащането на дивиденти, за да задържат капитал.

Дефицитът по текущата сметка на Украйна може да достигне 15 млрд. долара тази година по оценки на централната банка. Той е бил 7.5 млрд. долара или около 6% от брутния вътрешен продукт през първите осем месеца на годината.

В Унгария ситуацията също е обезпокояваща. Унгарските акции, облигации и унгарският форинт са спаднали през последните две седмици заради опасенията, че страната ще бъде изправена пред трудности при финансирането на текущата си сметка и бюджетния дефицит заради свиването на световния кредитен пазар.