Югославия, която си отива в историята

Държавата е окупирана от нацистите през Втората световна война е обособена марионетна хърватска държава. По време на Втората световна война на територията на Югославия се развива най-голямото съпротивително антифашистко партизанско движение в Европа. След войната Югославия е в продължение на 40 години е управлявана от маршал Тито. От 1948 година Югославия скъсва със СССР и поема собствен път на социалистическо развитие.

През 1945 г. е провъзгласена Федеративна народна република Югославия /ФНРЮ/. През 1963 г. е приета нова конституция на страната, в която тя е обявена за Социалистическа Федеративна Република Югославия /СФРЮ/ и включва републиките Босна и Херцеговина, Македония, Словения, Хърватия, Сърбия и Черна гора.

След смъртта на Тито през 1980 г. се засилват сепаратистките тенденции в отделни републики. С идването на власт на Слободан Милошевич в Сърбия и застоя на демократичните процеси нарасна решимостта на републиките сами да взимат решения за бъдещето си. Словения и Хърватия обявяват независимост през юни 1991 г., Македония и Босна и Херцеговина - през 1992 г.В състава на Югославия остават само Сърбия и Черна гора, които подписват договор за създаване на Съюзна република Югославия и приемат нова конституция през 1992 г. Днешна Югославия бе изправена пред последиците от 13-годишното управление на Слободан Милошевич - години, белязани с четири балкански войни, икономическа криза и рискове от нови подялби. Той загуби президентските избори на 24 септември 2000 г.

Новият президент Воислав Кощуница бе изправен пред тежко наследство, което се отрази преди всичко в отношенията между Сърбия и Черна гора, и в проблема Косово. Черна гора избра за свой президент през 1997 г. демократа Мило Джуканович, подкрепен тогава от коалицията "Да живеем по-добре". Отношенията със Сърбия на Милошевич постепенно охладняха. През ноември 1999 г. Подгорица се разграничи от Белград в областта на икономиката, като прие германската марка като паралелна валута, а в дипломатическата сфера заздрави връзките си с международната общност.

Законодателен орган на СР Югославия бе Скупщината /двукамарен парламент/, която се състоеше от Съвет на републиките и Съвет на гражданите. В Съвета на републиките влизаха 40 депутати от републиканските парламенти - по 20 от Сърбия и Черна гора, избирани с преки избори за срок от 4 години. Съветът на гражданите имаше 138 депутати (108 от Сърбия и 30 от Черна гора), избирани на общи избори за срок от 4 години. Изпълнителната власт се осъществяваше от федерално правителство, избирано от двете камари на парламента с тайно гласуване. По конституция президентът и премиерът не можеха да бъдат от една и съща република. Републиките имаха свои президент, парламент и правителство.

По БТА