Югославия предпочита стабилен, добре интегриран в Европа съсед

Нашите очаквания са България да направи решителната си крачка към НАТО на срещата в Прага. Тогава ще имаме един стабилен, добре интегриран съсед, което е в наш интерес. За Югославия е много важно да има съседи, които са добре интегрирани в Европа, в евроатлантическите структури. Това заяви югославският външен министър Горан Свиланович пред БТА в навечерието на двудневното си посещение в София, което започва утре по покана на българския му домакин Соломон Паси.

Свиланович изтъква, че за неговата страна е важно да има съседи, които имат цели, каквито си е поставила и Югославия. България направи много в това отношение, докато Югославия тепърва трябва да преодолява някои от препятствията по този път, казва Свиланович.

На въпрос как оценява сегашното състояние на двустранните отношения, югославският външен министър посочва, че за последната година и половина са направени доста неща като изрази очакване в София да се стигне до подписването на някои споразумения - за комбинираните превози, за шосейния транспорт, както и някои други.

Като резултат от посещението му в България Свиланович очаква да бъдат довършени договорните основи за сътрудничеството между Югославия и България.

Във връзка с въпрос за магистралата София-Ниш, югославският външен министър посочва, че коридор номер 10 е една от най-важните европейски пътни артерии. Това е много важен път и ние сме наясно с това какво значи той за България - да се включи към транспортната мрежа на Средна Европа и оттам в тази на Западна, казва Свиланович.

По думите му след неговото посещение в България, в Ниш ще бъде организирана среща с участието на министри от правителството на Сърбия, експерти, представители на българското правителство и бизнесмени. Свиланович смята, че на тази среща ще има възможност за по-обстойни разговори на различни теми, и най-вече за това как да бъдат осигурени средства за построяването на този път. Това, по което говорим днес, е как да изградим финансовата конструкция за реализация на проекта. А не за кого това е по-важно - за нас или за България, отбелязва югославският първи дипломат.

На въпрос за валутата, която югославски митничари са иззели от български граждани през последните години, Горан Свиланович посочва, че тази тема не влияе на отношенията между двете държави. Има процедура за връщането на тези средства, която трябва да се спазва, да се премине през нея, за да бъде получена валутата обратно. И това просто трябва да се направи, посочва Свиланович.

Запитан какво се е променило в Югославия след 5 октомври 2000 г., Горан Свиланович отговаря, че се е променило както отношението на Югославия към света, така и на света към Югославия. Той отбелязва, че процесът на прехода е твърде болезнен, защото очакванията на хората са огромни.

Когато става въпрос за прехода в нашата страна, той е по-различен, отколкото в България, Румъния, Чехия, Унгария или която и да е друга страна. При нас той е обременен с няколко трудни проблема. Първият от тях са отношенията между Сърбия и Черна гора, вторият е сътрудничеството с Хага, третият - статутът на Косово. По четвъртия си приличаме - трудното икономическо положение, смята Свиланович.

По отношение на прехода в България обаче, процесът в Югославия е усложнен с първите три проблема, допълва той. Според него това е една от съществените причини промените в Югославия да вървят с това темпо, а не по-бързо.

Свиланович изтъква, че на Югославия ѝ предстоят няколко важни стъпки - завършване на работата по Конституционната харта за предефиниране на отношенията между Сърбия и Черна гора, проучвания на възможностите за асоцииране на страната към ЕС, установяване на цивилен контрол върху армията, което ще позволи на Югославия да се включи в програмата на НАТО "Партньорство за мир". Външният министър отбелязва още в интервюто, че до края на годината Югославия ще бъде приета за член на Съвета на Европа.

Югославският външен министър отбелязва, че статутът на Косово е от голямо значение за целия регион, както и това как ще се предефинират отношенията между Сърбия и Черна гора.

Свиланович отбелязва, че все още има какво да се желае от цялостното положение на нещата в Косово. Като нерешени въпроси той посочва завръщането на бежанците и съдбата на изчезналите над 1300 души.

По въпроса за статута на Косово югославският първи дипломат казва, че през следващите 5-10 години ще има конкретни разговори, но днес това не е тема.

Запитан за обтегнатите отношения между управляващата Демократична опозиция на Сърбия и Демократическата партия на Сърбия на президента Воислав Кощуница, Свиланович признава, че полемиките и разногласията забавят процеса на политическа стабилизация. Струва ми се обаче, че вече е ясно, година и половина след промяната в Югославия, че на политическата сцена на Сърбия има едно ядро, което е категорично решено да изпълни поетите към гражданите ангажименти, заявява югославският първи дипломат.