Южна Европа очаква изборите в Германия със страх и надежда

Южна Европа очаква изборите в Германия със страх и надежда

Точно както се очаква месия, изстрадалите нации от Южна Европа очакват вероятната победа на Ангела Меркел на изборите в Германия през септември със смесица от надежда и трепет.

Четири години след началото на дълговата криза в еврозоната хората в затъналите в дългове Испания, Италия, Гърция, Португалия и Кипър са много разтревожени, че един трети мандат на консервативната канцлерка може да им донесе само още икономии и страдания.

Петте страни, които приложиха антикризисните рецепти на Меркел и орязаха сериозно разходите в области като здравеопазване и образование, от 2008 г. са в рецесия или близо до рецесия. В Испания и Гърция безработицата надхвърля 27 процента.

Лидерите на тези страни обаче не са съгласни. Уверени, че Меркел ще смекчи изискването си за свиване на бюджета и ще приеме тежестта да се разпределя по-равномерно в рамките на еврозоната, те се представят за близки съюзници на главния касиер на Европа.

"Мисля, че след изборите ще видим една различна г-жа Меркел", казва кипърският президент Никос Анастасиадис, повтаряйки схващането на повечето си южноевропейски колеги.

В Гърция, където решителният момент за запушване на бюджетната пробойна с трети заем започва в края на септември, има големи надежди, че дълговите въпроси най-после ще могат да бъдат уредени след германските избори - може би чрез ново опрощаване на дълг.

В Италия и Португалия, където политиката на икономии не даде много положителни резултати, политиците вярват, че ако спечели, Меркел ще приеме един по-балансиран модел на управление на икономическата криза.

В Испания, където банките бяха спасени с 42 милиарда евро европейски пари, очакванията са канцлерката да склони на обща дългова емисия на еврозоната и да приеме пълноценен банков съюз, с което да вдъхне доверие към поразената от рецесия нация.

И макар че вълненията на пазарите в еврозоната затихнаха и миналогодишното масивно изтичане на капитали от Южна Европа към сигурната Германия започна да се обръща като тенденция, необходимо е да се направи повече. Бавен продължава да е темпът на коригиране на дисбалансите в трансграничната система за разплащания Target 2 на Европейската централна банка - ключов индикатор за финансовата устойчивост в зоната на общата валута, използван от президента на ЕЦБ Марио Драги да наблюдава паричната политика. Продължаването на германската подкрепа ще е ключът за удържане на напрежението на ниски нива.

Висши правителствени източници в тези страни настояват, че в частни разговори наскоро Меркел е дала признаци за гъвкавост по тези въпроси. Тя обаче не е дала публично сигнал за подобен обратен завой и мнозина в Берлин съветват да не се мисли пожелателно, предупреждавайки, че е доста вероятно това да не се случи.

"Много хора очакват изборите и се надяват, очакват промяна в германската позиция. Аз не бих очаквал", каза този месец в интервю за Ройтерс членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка Йорг Асмусен. Отбелязвайки, че други страни като например Холандия, Финландия, Словакия и Естония споделят колебанията на Германия, той заяви: "Лесно е да се скриеш зад гърба на Германия. Става дума за група страни, не е само Германия."

Нещо повече, до голяма степен следизборният отговор на кризата на Меркел ще зависи от това с коя партия тя ще трябва да се съюзи, за да си осигури мнозинство.

Анастасиадис, португалецът Педру Пасуш Коелю, италианецът Енрико Лета, испанецът Мариано Рахой и гъркът Андонис Самарас - всички те биха искали да подкрепят заедно Меркел, която води в социологическите проучвания 60 дни преди вота. По-рано този месец те се събраха в Берлин, за да я приветстват на среща на върха за младежката безработица в Европа, събитие, в което мнозина видяха просто политическо шоу от предизборната ѝ кампания.

Десноцентристките правителства в Испания, Португалия, Гърция и Кипър се надяват на нов политически пейзаж в Европейския съюз, след като от него си отидоха французинът Никола Саркози и италианецът Марио Монти - най-близките съюзници на Меркел на континента.

Новият френски президент Франсоа Оланд и италианският премиер Лета - и двамата от левоцентристкото политическо семейство - макар и да работят върху отношенията си с Меркел, нямат близките връзки на своите предшественици. "Оланд, разбира се, винаги ще бъде на разположение, но Германия се нуждае от много силен съюзник на Юг и това трябва да бъдем ние", казва висш правителствен източник от Испания, който разговаря с Ройтерс при условие, че няма да бъде назован. "Не бива да жалим никакви усилия, за да заемем мястото, което имахме през 90-те."

Рахой не е единственият, който има такава цел. Самарас, Пасуш Коелю и Анастасиадис също се надпреварват да имат  "специални отношения" с Меркел, което според тях ще помогне на страните им да си осигурят по-добри условия за заемите. Въпреки че резултатите досега са скромни, те възнамеряват да се придържат към този план на играта и след изборите на 22  септември.

"Независимо колко сурова беше тя към нас, тя е способен лидер както на Германия, така и на Европа", казва Анастасиадис, допълвайки, че водачеството на Меркел е допринесло за неотдавнашните успехи на еврозоната за справяне с дълговата криза.

Но въпреки убеждението на политици, бизнесмени и банкери, в Берлин духат други ветрове - тепърва трябва да бъдат убедени обикновените граждани. Усилията, употребени от Меркел и нейния финансов министър Волфганг Шойбле за подкрепа на правителствата в проблемните страни и възстановяване на накърнения публичен имидж на Германия, засега са дали малък или нулев резултат.

Преобладаващото усещане е, че Германия е реагирала прекалено бавно на дълговата криза, а когато го е направила, е преследвала само национални цели като например косвеното спасяване на своите банки, които имат бизнес в Южна Европа, и защита на собствените си данъкоплатци.

Когато Меркел наложи непопулярните политики на икономии в замяна на финансова подкрепа, в тези страни се зародиха нагласи срещу Меркел и подхраниха историческата враждебност към Германия, датираща още от времето на Втората световна война.

"Само се надявам да не е истина, че това, че се отнася лошо с нас, я правело по-популярна в Германия", казва Тереса Реис, студентка по технологии в Лисабон. "Това ще означава, че нещо сериозно не е наред с Германия и Европа. Но така или иначе, всички имаме нужда от по-добри лидери и се надявам, че Германия също ще получи такъв."

Настроението е същото и в Атина, където по случай посещението на Шойбле миналата седмица група жени развя гръцки флагове и скандира "Нацист, нацист" пред финансовото министерство. Една от протестиращите, 34-годишната Ефи Анестопулу, която е безработна от началото на кризата, каза пред Ройтерс: "Безработна съм от три години и джобовете ми са празни. Нямам пари дори за храна."

"Не съм ограбвала никого, не съм крала пари и не заслужавам това. Нашите политици са тези, които не искат да се бунтуваме срещу германския гост", заяви тя с треперещ глас, показвайки празните си джобове на един полицай, опитващ се да разпръсне малката група.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа