За бързина, справедливост и контрол в съдебната власт

На 17 март 2003 г. в Народното събрание постъпи проект на правителството на Симеон Сакскобургготски на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Проектът възбуди отново дискусията за състоянието и ефективността на съдебната власт.

В същото време министърът на правосъдието предложи парламентарно представените политически сили да приемат декларация за основополагащите принципи за реформата на българската съдебна система. Текстът на декларацията не беше предоставен предварително за обсъждане. Сформирана беше работна група на политико-експертно ниво. С това дебатът по проект за закон отново беше отложен във времето. Заявено беше от министъра на правосъдието, че "ако в декларацията бъдат възприети принципи, влизащи в противоречие с поправките в съдебния закон, е възможно проектът да бъде преразгледан".

Имам следните резерви към проекта за закон за изменение и допълнение на закона за съдебната власт:

1. Елиминира се тежестта на съда в съдебната власт, за сметка на прокуратурата и следствието.

Висшият съдебен съвет се състои от 25 души, от тях по право участват председателите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и Главния прокурор. 11 души се избират от Народното събрание и 11 души се посочват от органите на съдебната власт. По сега действащия закон, във Висшия съдебен съвет съотношението в квотата на съдебната власт е 6 съдии, 3 прокурори и 2 следователи. Още във Великото Народно събрание, веднага след приемането на новата Конституция, законодателят предвиди същото съотношение, давайки превес на съда в съдебната система.

В сегашния законопроект на правителството на НДСВ и ДПС, съотношението в квотата на съдебната власт е 4-ма съдии, 4-ма прокурори, 3-ма следователи.

Добре известен в обществото е дебатът за мястото на следствието и прокуратурата в държавната власт. Широко застъпено е мнението, че съдебната власт трябва да се състои само от съда, което обаче е свързано с промяна на конституцията. Изразена е готовност от всички политически сили да започнат консултации за конституционни промени.

Сега изведнъж се предлага прокуратурата и следствието да вземат надмощие над съда във Висшия съдебен съвет.

Любопитно е да се разбере какъв е политическият смисъл на подобно начинание и защо министърът на правосъдието, който публично е заявявал, че следствието трябва да е извън съдебната власт, а за прокуратурата да се търси ново конституционно решение, неочаквано решава да им даде мнозинство в съдебния съвет.

2. Предлага се Висшият съдебен съвет да стане постоянно действащ орган.

Правителството се основава на испанския опит, където съдебният съвет наистина е постоянно действащ.

Разликата с Испания е обаче, че са дадени допълнителни функции на съдебния съвет, а при нас такива не се предвиждат.

Разликата е, че в Испания дори квотата на съдебния съвет, която се избира от парламента, се предлага от съдебната власт, а подборът се осъществява от квалифицирано мнозинство, което надхвърля управляващото. Разликата е, че в Испания под съдебна власт се разбира съд, а не съд, прокуратура и следствие. Има и друга важна разлика - в Испания няма имунитет за магистратите.

В предложения проект за закон се предвижда ВСС да заседава три пъти месечно, сега ВСС заседава всяка седмица - тоест 4 пъти в месеца.

Логично е да предполагаме, че новата структура на този орган ще представлява събрание на хора, които са добре платени и послушни на властта (която и да е тя), хора, отказали се от професионалната си реализация или никога не получили такава. Новият орган просто ще е административна безлична маша на министъра на правосъдието.

3. Предложението съдебната квота да се избира на общи делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи при падащ кворум е смущаваща.

Съдебната власт не е неправителствена организация, а част от държавната власт. Не е логично прокурорите да излъчват съдиите, следователите - прокурори, а съдиите - следователи. И тук прозира целта да се обезличи съдебната власт и тя да се направи непредставителна.

4. Едно от постиженията на новата ни демокрация е деполитизирането на съдебната система.

Не е съществувал никога спор относно смисъла на записаното в действащия закон понятие, че магистратите не трябва "да извършват политическа дейност".

Търсейки явно други цели, внесеният законопроект заменя принципа за деполитизация с фразата "да участват в техни дейности или да изразяват политически убеждения".

Целта е прозрачна - по този начин изпълнителната власт да има възможност да се разправи с неудобните за нея представители в съдебната власт. Да не "изразяваш политическите си убеждения" означава дори да ти бъде отнето правото да гласуваш в избори. Защото какво друго, ако не изразяване на политически убеждения е да дадеш своя глас на свободни избори за една или друга политическа сила или кандидат.

Това са част от възраженията, които мога да посоча, в новия проект за закон за съдебната власт.

"Юридическото лоби" на новите управляващи вече катастрофира тежко: Конституционният съд отмени 44 текста в проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт; Върховният административен съд отмени решението на правителството за 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй"; възникнаха тежки проблеми с приватизацията на "Булгартабак" и БТК.

СДС е за истинска реформа на съдебната власт, която да скрепи принципа за справедливост за всички.

Това, което предлагаме, е да бъдат уточнени и разработени в дълбочина следните основи цели, принципи и средства за съдебна реформа:

Цели:

• Бързина и справедливост;
• Ефективност;
• Отговорност и контрол;
• Достъп до правосъдие за всички.

Принципи:

• Върховенство на закона;
• Разделение на властите с гаранция за взаимен контрол между тях;
• Независимост и безпристрастност.

Средства:

• Промяна на Конституцията на Република България:
  -Едновременно ограничаване имунитетите на народните представители и магистратите;
  - Ограничаване на несменяемостта;
  - Въвеждане на мандатност за ръководните длъжности в съдебната власт;
  - Структурни промени в съдебната власт - съдебна власт е само съдът; - - парламентарната квота във ВСС се избира с квалифицирано мнозинство.

• Промяна в устройствения закон, материалноправните и процесуални закони.
• Финансова, кадрова и информационна обезпеченост.
• Европейска хармонизация и историческа традиция.

Това е рамката, в която може да се постигне политическо съгласие, след което съвместно със съдебната власт да се поведе диалог за постигане на съгласие, детайлизиране и навлизане в дълбочина на проблемите.

Всичко останало би било само имитация на реформа, с ясни политически цели на управляващите да ликвидират възможността за контрол върху неправомерните си действия.