За две трети от българите решението на ЕК за България е основателно

65 на сто от българите намират мерките на Европейската комисия, довели до спирането на 220 милиона евро по програма ФАР, за основателни, а 63 на сто са убедени, че вината за станалото е изцяло на България. Това показват данните от национално представително проучване на НЦИОМ, публикувани във вторник.

73 на сто от анкетираните смятат, че ощетени в случая са всички граждани, а 15 на сто са на мнение, че ще загубят само онези, които очакват печалба от проектите.

От НЦИОМ отбелязват, че освен сюжета около спрените от ЕК средства в центъра на общественото внимание през изминалия месец е била световната финансова криза. Социолозите предупреждават за две крайности, които трябва да се избягват - прекалено мрачни прогнози и неглижиране на проблемите. Според социолозите позицията на официалните институции у нас, поне в началото, е била по-близка до втората крайност и в резултат НЦИОМ регистрира нарастване на страховете за жизнения стандарт и на недоверието към властта и политическия елит.

Изследването регистрира нарастване на неодобрението за министрите, които бяха публични говорители по темата за еврофондовете и за финансовата криза. За един месец с 9 на сто се повишава неодобрението към финансовия министър Пламен Орешарски и към министъра на правосъдието Миглена Тачева, с 6 на сто - неодобрението към вицепремиера Меглена Плугчиева и с 4 процента - неодобрението на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

Всички държавни институции с изключение на полицията губят между 2 и 8 процента обществено одобрение за работата си през последния месец. 13.4 на сто е одобрението за парламента в началото на декември срещу 16.2 на сто през октомври.  19.1 процента одобряват работата на кабинета при 21.4 на сто одобрение през октомври. С по около 4 на сто спада одобрението за съда и прокуратурата и сега то е по-ниско в сравнение с процента на Народното събрание - съответно 12.6 и 13 процента.

Личният рейтинг на ръководителите на държавни институции също се понижава. Най-много одобрение губи премиерът Сергей Станишев - 5 на сто спад.

Според НЦИОМ намалява доверието и в управляващите, и в опозицията. С 5 на сто по-малко хора гледат с надежда на възможността БСП да управлява страната - 23 на сто в началото на декември. С 6 на сто по-малко са хората, които гледат с надежда към евентуално управление на ГЕРБ - 45 на сто. С по 3 процента по-ниско в сравнение с предишния месец е одобрението към лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на "Атака" Волен Сидеров. Бойко Борисов обаче остава най-одобряваният политик с 56 на сто рейтинг, следван от Стефан Данаилов - 55 на сто и  президента Георги Първанов - 50 процента.

Основните опасения на хората от финансовата криза са, че ще бъдат засегнати покупателните им възможности. 47 на сто се опасяват, че няма да могат да си позволят обичайните покупки на вещи, 46 на сто - че няма да могат да поемат разходите си за ток, отопление и т.н. и 43 процента - че няма да могат да си купят хранителни стоки от първа необходимост.

Според изследването, ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 24.2 на сто, за БСП - 17.1 процента, за ДПС - 8.2 на сто, за "Атака" - 8 на сто, за СДС - 2.7 процента, за ДСБ - 2.5 на сто, за НДСВ - 1.8 процента, за ВМРО - 1 процент, 0.4 за "Ред, законност, справедливост".  

НЦИОМ, както и в предишни изследвания, измерва подкрепата за хипотетични  предизборни коалиции. 18.3 на сто от анкетираните биха гласували за управляващата в момента коалиция.

24 на сто от избирателите биха гласували за коалиция ГЕРБ – Атака, 21.4 за обединение между ГЕРБ и СДС, 20.1 на сто - за съюз ГЕРБ-СДС-"Атака", а 14.5 на сто - за евентуална коалиция ГЕРБ-ДСБ. 6.6 на сто биха дали вота си за съюз между ГЕРБ и ДПС. С 10 процента са намалели хората, които са готови да подкрепят евентуална коалиция ГЕРБ-БСП - 16.9 на сто. Единствената хипотетична коалиция, която има по-висока подкрепа като коалиция, отколкото е механичния сбор от прогнозните резултати на отделните партии, е тази на СДС и ДСБ - 7.3 на сто.