За рухването на сигурността в иракския град Мосул не е отговорен само Малики

За рухването на сигурността в иракския град Мосул не е отговорен само Малики

Коравият министър-председател на Ирак Нури ал Малики носи голяма отговорност за рухването на сигурността в Мосул и околните райони, където ислямисти предприеха масирано военно настъпление тази седмица. Но други също трябва да понесат своя дял от вината, включително правителството на Обама, което изглежда, че отново е заспало на волана.

Враждебното отношение на предвожданото от мюсюлмани шиити правителство на Малики към сунитското малцинство в централната и източната част на Ирак лежи в основата настоящата криза. Сунити в провинция Анбар, която включва засегнатите от бойни действия градове Фалуджа и Рамади, отдавна се оплакват, че правителството в Багдад пренебрегва техните интереси и тревоги.

След увеличаването на междуобщностното насилие, което набра сила през 2013 г., когато по данни на ООН са загинали 8800 души, Малики разпореди военно настъпление в Анбар на 23 декември (използвайки подразделения от шиитския юг). Той заяви, че всички, които подкрепят сунитското протестно движение, на практика са част от Ал Каида.

Министър-председателят очевидно се надяваше да укрепи властта си преди общите избори през април. Но безкомпромисната му тактика само послужи за обединяване на по-умерените племенни водачи, които се прочуха с подкрепата си за увеличаването на американското военно присъствие в Анбар през 2007 г., с твърдолинейните ислямисти.

"Повечето племена отправиха призиви за вземане на оръжие и поискаха да бъдат изтеглени всички федерални въоръжени сили от провинцията. Скоро последваха ожесточени боеве, армията изтегли персонала си от всички градове, а конвои от тежко въоръжени бойци на ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта) се стекоха в Рамади и Фалуджа", каза анализаторът от института "Брукингс" Чарлз Листър.

Въпреки че фактически загуби контрол върху Анбар, а после загуби гласове на изборите, Малики се опитва през последните седмици да изгради коалиционно правителство, което да го задържи на власт за трети пореден мандат. През това време ИДИЛ разширява и засилва позициите си в съседната провинция Ниневия, чиято столица е Мосул.

И така, превземането на града и околните населени места от ИДИЛ беше внезапно, но едва ли е изненада, смятат регионални анализатори. Ситуацията се придвижваше към този развой от месеци.

Въпреки твърденията на Малики ИДИЛ е отделна и до известна степен съперническа на Ал Каида групировка, която се бие със свързани с нея организации в Сирия.

"ИДИЛ измества Ал Каида като най-силната и ефективна екстремистка джихадистка групировка в света. Сега тя контролира или може да действа безнаказано на голяма територия в Западен Ирак и Източна Сирия, което я прави най-успешното джихадистко движение във военно отношение досега", каза опитният коментатор Патрик Кокбърн.

Предизвикващата разделение политика на Малики значително допринася за този изход. След като избухна сунитското въстание в Сирия през 2011 г., "мирните демонстрации (на сунити в Ирак) в края на 2012 г. почти не постигнаха отстъпки, а доминираното от шиити иракско правителство беше убедено, че протестиращите искат не реформа, а революция, която да върне тяхната общност на власт. Шестте милиона сунити в Ирак се отчуждиха още повече и станаха по-благосклонни към въоръжените действия на ИДИЛ", заяви Кокбърн.

Хаотичното бягство на иракските сили за сигурност, след като бунтовниците обкръжиха центъра на Мосул, поражда разбираеми опасения за контрола на правителството върху други части на страната. Предвижданията на противници на предвожданото от Америка нахлуване в Ирак през 2003 г., че Ирак може в крайна сметка да се разцепи на три части, обхващащи съответно шиитските, сунитските и кюрдските райони, сега изглеждат по-възможни за осъществяване от когато и да било.

Това не е първият път, при който сигурността в Мосул се срива. По време на окупацията, последвала свалянето от власт на Саддам Хюсеин, армията на САЩ определи града като последната крепост на Ал Каида и сборен пункт за чуждестранни бойци, идващи да водят джихад срещу западните сили.

През 2004 г. хиляди полицаи избягаха от своите позиции, вместо да се бият със сунитските бунтовници, оставяйки американските и кюрдските сили да се сражават, за да задържат контрола върху града.

Но това последно рухване има отрицателно отражение върху правителството на Обама, което подписа с Малики редица договорености по сигурността, включително стратегическо рамково споразумение, след като войските на САЩ окончателно си тръгнаха през 2011 г. Идеята беше Вашингтон да помогне на Багдад да изгради ефективна, добре обучена национална армия (което тревожно напомняше на ситуацията в Афганистан).

Оттогава обаче САЩ се занимават в превръщането на богатия на петрол Ирак в доходоносен пазар за американските оръжейни продажби, като същевременно не правят нищо особено на практика по въпроса с надигащата се ислямистка заплаха. Тези модерни оръжия бяха предназначени да подсилят правителствените войски. Сега някои от тях може скоро да попаднат в ръцете на ислямистите.

"Нашите доставки включваха снабдяване на иракските служби за сигурност с 300 ракети "Хелфайър", милиони единици боеприпаси за леки оръжия, хиляди единици танкови боеприпаси, изстрелвани от хеликоптери ракети, картечници, гранати, снайперистки пушки,
автомати "М-16" и "М-14", каза тази седмица Белият дом. През януари Конгресът даде зелена светлина за продажбата на 24 бойни хеликоптера "Апачи" на стойност 6.2 милиарда долара.

Сега тази политика на САЩ за въоръжаване на местните сили изглежда най-малкото опасно неуместна. Отправеното наскоро предложение от Иран, който е съюзник на иракското правителство в регионалното противопоставяне между шиити и сунити, да помогне на Малики в борбата с екстремизма изтъкна до каква степен външни сили се възползват от разрастващия се вакуум по сигурността в Ирак и Сирия. Намесата на Техеран е унизителна за Вашингтон, който водеше боеве в продължение на осем години (поне на теория), за да създаде в Ирак единна, прозападна демокрация въпреки подривното вмешателство на Иран.

Но Обама дава ясно да се разбере, както показа неотдавнашната му реч в "Уест Пойнт", че е против изпращането на войски обратно в бойни зони в Близкия изток или въобще където и
да е другаде - позиция, която въодушевено се приветства в Техеран. Подразбиращото се послание от Вашингтон към нещастния Малики, както и към прозападните сирийски опозиционни групи, е, че когато ножът опре до кокала, както стана тази седмица, трябва да разчитате на себе си.

По БТА.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?