За железниците и ефективността на разходите

През седмицата Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) поиска 106 милиона лева от правителството. Според компанията сумата е необходима за възстановяване на железопътната инфраструктура в страната след пороите в периода 3-13 юли. За възстановяване на движението по релсовия път са нужни около 10 млн. лв. За окончателното възстановяване на техническото състояние на железопътната инфраструктура трябват близо 88 млн. За трайното възстановяване на енергозахранващите съоръжения, осигурителни инсталации и телекомуникации необходимите средства са около 8 млн. лв.

Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи отпусна миналата седмица на Националната компания "Железопътна инфраструктура" 200 хил. лв. за възстановяване на аварирал участък от ж.п. линията София – Варна. От компанията обаче твърдят, че тези средства са недостатъчни и че “не разполагат с нужните средства за ремонтни дейности и държавата сега трябва да реши дали има нужда от железници”.

Дешифрирано на нормален език посланието на железопътната компания е “държавата има нужда от железници и затова трябва да ни даде толкова пари колкото поискаме”. Вярно ли е това, обаче?

В една пазарна икономика не държавата определя дали има нужда от една или друга дейност, а потребителите – чрез готовността си да плащат за нея или липсата на такава готовност. Дали има нужда от железници, колко и какви ж.п. линии да има се определя от това какво е търсенето на услугата превоз от страна на граждани и компании.

Ако приходите на компанията от продажба на свободния пазар са достатъчни, за да покрият нейните разходи, то от тази компания има нужда. Ако приходите не покриват разходите, това означава, че компанията трябва сериозно да се преструктурира и реформира, да се увеличат приходите, да се премахнат неефективните разходи и съответно да се достигне до печалба.

Какво трябва да се направи, когато се случи събитие, което предизвиква разрушаване на част от инфраструктурата на една компания? Очевидно, ръководството на Националната компания "Железопътна инфраструктура" смята, че най-нормалното нещо е да поиска пари от правителството. Може би,  защото е държавна компания, може би защото е монополист и може да изнудва правителството с постоянни искания.

Нормално би било, обаче, нещо съвсем различно – компанията сама да осигури финансиране за своите разходи. Това може да стане чрез получаване на пари от застрахователните компании, собствени приходи или вземане на средства на кредит.

Когато една компания е благоразумна, няма огромен свободен паричен ресурс и не иска да поема огромни рискове, тя сключва застраховка и прехвърля риска върху застрахователни компании, които са достатъчно големи и финансово стабилни и могат да го поемат. Това важи с особена сила за държавните компании, които имат тенденцията в такива моменти да посягат към парите на данъкоплатците. Когато имуществото на компанията е застраховано, при реализиране на застрахователно събитие тази компания може без проблеми да възстанови повреденото имущество и да продължи работа.

Разбира се, възможно е застрахователите да поемат само част от щетите, а останалото да се покрие от компанията – от нейните собствени средства или от кредит. За компании, които действат ефективно и извършват ценени от хората услуги, не е трудно да си осигурят финансиране, за да могат да продължат да извършват тези услуги.

За последните 4 години железниците са получили държавна помощ за над половин милиард лева. За сравнение ще посочим, че намалението на данъка върху печалбата от 19.5% до 15% през 2005 година “струва” на бюджета около 160 милиона лева. С други думи, изглежда, че покриването на загубите на железниците е по-важно от цялата останала икономика – само така можем да си обясним факта, че всички отрасли плащат по-високи данъци, за да се субсидират железниците.

Таблица 1: Държавна помощ за железниците

Източник: Министерство на финансите, Институт за пазарна икономика

Виждаме, че и в “нормални” години, без порои и свлачища железниците се нуждаят от държавни пари, т.е. от пари на данъкоплатците. Очевидно докато железниците са държавни и действат като бюрократични структури, няма да могат да покриват разходите си сами. Следователно е необходимо да се търси по-радикално решение, което да създаде по-силни стимули за повишаване ефективността.

Такова решение би могло да бъде приватизацията на железниците. Това ще осигури нарастване на ефективните инвестиции, увеличение на производителността на труда и реализиране на печалби.

Не е маловажно и че по този начин ще се спестят значителни средства на данъкоплатците, които могат да се насочат към по-оправдани от икономическа гледна точка дейности от това да се субсидира губеща компания. Например, с тези пари може да се намали данъчната и осигурителната тежест, което да насърчи икономическото развитие. Това ще е от полза за всички, включително и за железниците, тъй като повече производство и по-богати граждани означава повече превози на товари и пътници.

www.ime-bg.org