Заблудата за противоракетната отбрана

Никой не се съмнява, че живеем в опасен свят и че враговете ни са безмилостни. Но една отбрана в стил Звездни войни, ако приемем, че въобще проработи, ще ни пази от това, което Генералният щаб определя като най-малко вероятна заплаха за националната ни сигурност.

Един от уроците, които трябва да сме научили от унищожителните атаки от 11 септември, е, че терористите, решени да навредят на тази нация, могат да използват различни средства, и че оръжията за масово унищожаване - химически, биологически и дори ядрени - не се намират непременно на върха на междуконтинентална балистична ракета . Затова Генералният щаб смята, че тези ракети са последни в "спектъра на опасностите", докато терористичните атаки продължават да са най-голямата заплаха за националната ни сигурност.

Фактът, че администрацията е обсебена от противоракетната отбрана, чиято цена е над 250 милиарда долара, е още по-тревожен поради това, че се отклоняват средства и внимание от истинските заплахи. Докато президентът настоява, че неразпространението на оръжия за масово унищожаване е негов приоритет, фактите говорят по-добре. Без да пренебрегваме обещанието за нови инициативи, бюджетът за 2002 г., който той предложи, щеше да намали с над 100 милиона долара средствата за програмите в тази област. Само когато става дума за ПРО, администрацията полага истински усилия. Но нищо не може да навреди повече на стратегията за глобално неразпространение от програмата Звездни войни. Русия има достатъчно нападателни оръжия, за да превъзмогне всяка наша система, така че на практика въпросът е какво става в Китай и останалите страни в Азия.

В момента Китай притежава не повече от 25 междуконтинентални балистични ракети. Нашето собствено разузнаване преценява, че изграждането на националната ни система за ПРО може да доведе до десеткратно увеличение на китайския ядрен потенциал. А в тази сметка не се включва поведението на Китай в случай на нова надпревара във въоръжаването, нещо, което много специалисти смятат за неизбежно, когато и Индия, и Пакистан ускорят ядрените си програми.

Така че цената на едностранното оттегляне от Договора за ПРО и изграждането на национална противоракетна отбрана е не само пренебрегване на реалните опасности, пред които сме изправени, но и вероятност да сложим началото на нова надпревара във въоръжаването, която ще създаде една "ядрена" Азия.

11 септември показа, че светът е в преход от времето на Студената война към нови модели на конфликти и сътрудничество. Начинът, по който насочваме този преход, ще покаже дали се възползваме от новите възможности или оставяме идеологическия фанатизъм да контролира стратегическата ни доктрина.

Опитите на Ал Каида да се сдобие с оръжия за масово унищожаване показват колко са важни усилията за неразпространение и че е необходимо да работим в синхрон с единомислещите си партньори. Президентът умело организира коалиция срещу международния тероризъм. Този успех създаде усещане за един нов свят, в който е възможно старите врагове да се обединят. Трагедията от 11 септември ни даде шанс да работим за нови перспективни отношения, да продължим сътрудничеството и да преподредим силите за следващите десетилетия.

Вярно е, че има някаква надежда. Съединените щати и Русия осъществяват истински напредък в съкращаването на стратегическите нападателни сили, а държавният секретар Колин Пауъл намекна, че сме сравнително близо до формално споразумение в този смисъл. Засега войната срещу тероризма се води дисциплинирано, упорито и така, че да не нарушава международния консенсус. Но войната е само от три месеца, а новите модели на сътрудничество и подкрепа са нестабилни. Трябва да ги подхраним и доизградим вместо да водим едностранна външна политика, която ще ни направи по-малко сигурни.

Днес вратите за международно сътрудничество и водеща роля на Америка са широко отворени. Но ако ги затваряме с трясък прекалено често, ще изпуснем най-добрия шанс на нашето поколение да работим със съюзниците си за едно по-сигурно бъдеще.

По БТА