Забраната на дрогата няма да реши проблемите

Въпросът с така наречената "дрога" започва да става перманентна тема на царисткото правителство. Нямаше го този въпрос в програмата. Ни дума в говоренията на тема "незабавно и несимволично". Ни буква в осемстотинте дни.

Но - стана. Дори президентът се включи, да не изтърве модата, с оня специално свикан Съвет за национална сигурност. Положението заприлича на онова, отпреди десетина години, по повод така наречените протестантски секти. Страшна обществена паника беше, прокоби и вопли на тема загиването на нацията. А се оказа, че протестантите са толкова примерни членове на обществото, че чак човек го засърбяват зъбите от скука.

Попремина паниката на тема секти, започна се на тема дрога. И в двата случая се говори ангро, без ни най-малко познание за нещата. Вижте предупредителните диплянки и помагала, които циркулират, всявайки ужас в родителския корпус на нацията. Ако детето ви е енергично - друса се. Ако е отпуснато - друса се. Ако тича все навън - друса се. Ако лежи на дивана - друса се. Ако ви пита трескаво за живота -друса се. Ако не ви - пак се друса. А щом сложи тъмни очила - край, викайте линейката.

Преди десетина години опитите за повеждане на сериозен, като за възрастни хора разговор на тема "секти" не успя: всички предпочитаха да истерясват по темата. Да видим, дали днес е възможен подобен разговор на тема наркотици - тема, засягаща много повече домове, отколкото протестантските религиозни деноминации.

Обкръжени сме от наркотици. В големите градове, промеждутъкът между решението да си напазариш от този артикул и придобиването му е въпрос на час-два. Животът ни също така е наситен с алкохол и насилие; и двете - много по-достъпни от наркотика.

Какво да се прави? Да се забрани всичко това? Андропов и Горбачов (че и нашите тогавашни умници) преди петнадесетина години се опитаха да забранят алкохола. Резултатът? Хората не спряха да пият, но пък се появиха първите мутри, снабдяващи стоката, за която търсенето не падна.

Да си спомним и аргументите на тогавашните забранители. По съветската телевизия солидни професори съвсем убедено обясняваха, че ако пийнеш една глътка вино, моментално се пристрастяваш и ставаш алкохолик.

Няма промяна. Дръпваш един джойнт, казват ни властите, и - край: хукваш да търсиш хероина, за да се пристрастиш. Или: под влиянието на зловещата трева извършваш масови изнасилвания или просто гушваш босилека.

Колкото беше вярно за виното, толкова е и за наркотиците. Да започнем от елементарните факти. Няма човек в света, умрял от пушене на треви. Има маса народ измрял от алкохол. Алкохолът се продава обаче на всяка крачка, а за трева те арестуват.

Нататък. Ако си тип личност, която се пристрастява, можеш да превъртиш и на тема колекциониране на марки. Можеш и да се пристрастиш към тревата, морфина, алкохола, цигарите, футбола, кокаина. Ако не си такъв тип, можеш да пушиш треви с десетилетия и никога да не тръгнеш към хероин. Както можеш да си от пиячите на бира и никога да не посегнеш към мастиката.

Халюцегените (марихуаната, ЛСД и подобни) доказано не формират зависимост. Кокаинът - също. Има доказана зависимост от морфина и хероина, но отново това не се отнася за всички. Има хора, боцкали се с хероин години наред и отказали се, защото им е омръзнало. Има и станали зависими. Както с мастиката или с тютюна.

Какво правим? Ами постъпваме като възрастни солидни хора. Не се опитваме да забраним нещата, които носят риск: алкохола, насилието, наркотиците, порнографията, политиката и подобни. Те са винаги с нас и винаги ще бъдат с нас. Онова, което правим, е да обучим децата си - те не знаят и могат да се подведат - кое кое е, кое е наистина вредно, кое е за избягване, а кое е неизбежно. Обясняваме им, че марихуаната и качественият алкохол (той - в умерени количества) не носят голям риск. Стига да си научиш и спазваш мярката. Напътстваме ги, че политиката и порнографията също имат място в нашия живот - стига твоето занимание с тези неща да не вреди на други хора. Предупреждаваме, че алкохол-менте, хероин, немотивирано насилие - това са неща доста опасни и за околните, и за теб самият и по принцип е добре да се избягват.

Това правим, ако сме възрастни хора. И гледаме, какво правят по-напредналите. В Англия декриминализираха марихуаната, като я наредиха наравно с аналгина по степен на риск. Работата върви и към пълна легализация на марихуаната заради лечебните ѝ свойства - единствена тя въздейства върху множествената склероза, например.

И през цялото време знаем, че човешкото същество е така устроено, че не може без стимуланти. Различните цивилизации избират различни стимуланти. Западната - алкохола. Източната - конопа. И двете гледат подозрително стимулантите на другата: естественото недоверие към различното, чието съществувание поставя под въпрос правилността на твоя начин на живот.

Онова, което не правим, е да истерясваме на поредната тема. Истерията води до смехотворни обяснения и загуба на доверие. Ако продължаваме да обясняваме на децата си, че една цигара марихуана е равна на изгубен живот, те няма да ни повярват и за други, по-важни неща.

Като например, че ако са те избрали да управляваш с някакви обещания, добре е да ги изпълняваш.

*Поради значимостта на обсъжданата тема редакцията е готова да публикува и други мнения и предложения.