Задълбочаващи се безработица, бедност и неравенства в ЕС

Тревожен ръст на безработицата, задълбочаващи се различния между отделните страни членки, ръст на детската бедност и младежката безработица, намаляващи доходи на домакинствата. Това са някои от основните констатации в прегледа на трудовата заетост и социалното положение в Европейския съюз за второто тримесечие на годината. Данните бяха оповестени в петък от Европейската комисия.

Данните сочат, че безработицата продължава да нараства и е достигнала исторически рекорд от 25.3 милиона души - с 2.6 милиона повече (11,6%) в сравнение с март 2011 година. Общата безработица в ЕС е 10,4 %, като процентът ѝ се е увеличил в 17 държави членки. Различията между държавите отново са се задълбочили - ясно се открояват групата на държавите с по-добри показатели, от една страна, и държавите в “периферията“, от друга. Отбелязва се и друг абсолютен рекорд - разликата между най-ниската стойност на безработицата в ЕС (в Австрия, 4.5 %) и най-високата стойност (в Испания, 25,1%) е достигнала 20.6 процентни пункта. Броят на трайно безработните се е увеличил в 15 държави членки в сравнение с миналата година и е достигнал 10.7 милиона души. В момента трайно безработните представляват 4.5% от активното население.

Изключително сериозна е безработицата сред младите хора. Въпреки че не се е увеличила през второто тримесечие, през юли за ЕС тя е била 22,5%. Дванадесет държави членки отчитат младежка безработица над 25%, а само три остават под 10% - Австрия, Германия и Холандия.

Неблагоприятните перспективи за младите хора вещаят все по-голям риск от трайна безработица и загуба на икономическа активност, както личи от нарастващия брой младежи, които нито работят, нито продължават своето образование и обучение.

За периода 2009-2011 година брутният разполагаем доход на домакинствата е намалял в две трети от държавите в ЕС, като най-голям спад отчитат Гърция (15,7%), Ирландия (9 %) и Литва, Испания, Кипър и Унгария (над 4 % във всяка от четирите държави). Тази тенденция рязко се различава от положението в скандинавските държави, Германия, Белгия, Словения и Франция, където благодарение на системите за социална закрила и по-стабилния пазар на труда доходите са продължили да се увеличават дори по време на кризата.

Въпреки това кризата е засегнала значителен дял от населението и е станала причина за увеличаване на бедността и в тези страни. Делът на населението в ЕС, засегнато от финансовите сътресения, остава безпрецедентно голям. Гражданите на страните, където намалението на доходите е най-чувствително, са и по-склонни да възприемат по-критично социалното си положение, сочи проучване на Евробарометър от 2012 година. относно социалния климат.

Бедността сред децата се превръща в проблем за все повече домакинства, тъй като трудовите доходи на родителите не са достатъчни, а домакинствата с деца не получават достатъчна подкрепа. Процентът на децата, застрашени от бедност след получаване на социални плащания, нараства от около 10 % в Дания и Финландия до над 20 % в Испания, Гърция, България, Португалия, Италия, Румъния, Латвия, Полша, Литва и Люксембург. Размерът на детските надбавки, както и ефектът от тях се различават значително на територията на ЕС. Възможността да се осигурят грижи за децата на достъпни цени е изключително важен фактор, за да могат родителите и най-вече майките да ходят на работа.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?