Задълбочават се конфликтите за вноските в бюджета на ЕС

От двете страни на Ла Манша прехвърчат искри, след като френският президент Ширак, подкрепен от германския канцлер Шрьодер, усили натиска върху Великобритания за компромис по отношение на бюджета на ЕС, който ще бъде една от горещите теми на срещата на върха на Съюза другата седмица.

В петък Шрьодер и Ширак проведоха втората си за тази седмица среща, посветена на кризата в ЕС, породена от провала на референдумите на конституцията на Съюза във Франция и в Холандия, както и от споровете за бюджета.

На пресконференция в Париж президентът Ширак заяви, че заедно с Шрьодер са се съгласили, че ЕС има нужда да се прегрупира и да обмисли реакцията си.

На срещата на върха в Брюксел другата седмица ще бъде обсъден бюджетът на Съюза и призивите към Великобритания да се откаже от своята компенсация, възлизаща на повече от 4.5 млрд евро.

“Жест на солидарност”

Първият изстрел в предстоящата битка произведе в четвъртък френският президент Жак Ширак, който призова британците да направят компромис и да се откажат от компенсацията си като “жест на солидарност” към ЕС.

На съвместна пресконференция с Шрьодер Ширак призова за по-голяма честност в разпределението на финансовия принос на страните към ЕС.

Британците смятат, че отстъпката им е оправдана, защото, като втори по големина платец в бюджета на ЕС, Великобритания получава – чрез дотации и други форми на финансиране – далеч по-малко от другите членки на ЕС.

Отговорът на Блеър към Ширак беше бърз и твърд: “Жестът вече е направен – през последните 10 години, дори отчитайки компенсацията, ние даваме в бюджета на ЕС два пъти и половина повече, отколкото Франция”.

Британският финансов министър Гордън Браун заяви в интервю за ББС, че Лондон дори не смята да обсъжда въпроса за компенсацията. “Ние ясно сме заявили, че тя е основателна и ако националните интереси го изискват, ние ще използваме правото си на вето”.

Блеър предлага фундаментално преразглеждане на финансите

По-рано британският премиер Тони Блеър заяви на пресконференция в Лондон, че би приел фундаментално преразглеждане на финансите на ЕС, но няма да позволи въпросът за британската бюджетна отстъпка да бъде разглеждан отделно.

ББС прогнозира, че Великобритания ще остане изолирана в дебата за компенсацията си, тъй като останалите 24 страни членки смятат, че тя трябва да бъде премахната.

В петък Блеър припомни, че отстъпката в полза на страната му е била въведена, за да коригира дисбаланса в резултат на огромните фондове, отпускани за селското стопанство, които на практика отиват в други държави, тъй като селското стопанство във Великобритания е сравнително слабо развито.

Дори с тази отстъпка, каза Блеър, нетният британски принос към ЕС е бил много по-голям от този на Франция, чиито фермери получават щедри субсидии от селскостопанските фондове на ЕС.

В петък Блеър добави, че отстъпката – спечелена през 1984 г. след тежки преговори, проведени от тогавашния министър – председател Маргарет Тачър – може да бъде дискутирана само като част от общите преговори за бюджета на ЕС.

“Ако има фундаментално преразглеждане на начина, по който Европа харчи парите си, всяко нещо е открито за дебат”, каза Блеър пред репортери.

Настъпвайки Ширак по мазола, британците предложиха на Франция да се върнат към въпроса за отказа от Единната селскостопанска политика на ЕС, която обезпечава изключително щедри дотации на френските фермери.

Ширак обаче беше непреклонен: “Не можем да приемем каквито и да е съкращения на преките субсидии за френските фермери”. Договореното през 2002 г. споразумение за запазване нивото на селскостопанските субсидии, трябва да бъде прилагано, заяви френският президент.

Шрьодер подкрепи гледната точка на Франция. Той каза, че Великобритания трябва да направи жест на солидарност, за да се постигне споразумение по бюджета.

Люксембург, който в момента председателства ЕС, излезе с компромисно предложение, вноските на страните членки да се равняват на 1.07 от националния им доход. Тази цифра е по средата между искането на Европейската комисия от 1.14 и настояването на шестте най-големи вносителки в общата каса да бъде спазено сегашното ниво от 1 процент.

Компромисният план, съобщава Ройтерс, в голяма степен отчита интересите на главните донори: Австрия, Великобритания, Германия, Холандия, Франция и Швеция. Тези страни настояват за ограничения на бюджетните разходи и пренасочване на средства от поддръжката на по-слабо развити региони на ЕС към подпомагане на новите, по- бедни страни от Източна Европа.

Люксембургското председателство излезе с предложение за увеличаване на субсидиите за фермерите за периода 2007-2013 г. с 2 милиарда евро, за да се вземат предвид присъединяването на България и Румъния. Но на България и Румъния бяха обещани 8 милиарда евро, така, че оставащите 6 милиарда трябва да бъдат взети от общата каса за селскостопански субсидии. Това означава, че фермерите в други страни от ЕС ще получат по-малко пари в преки плащания, за да могат да се платят субсидиите, определени за България и Румъния, припомня ББС.

Претенции към новия бюджет имат и Италия и Холандия

Италианският премиер Силивио Берлускони е изпратил писмо до премиера на Люксембург с искане страната му да получи повече субсидии за развитие на бедните райони в южна Италия, като заплашва в противен случай да блокира каквото и да е споразумение по бюджета.

“Ние ще се държим отговорно, но няма да стигнем до точката, от която започва вредата за нашите законни интереси”, заяви италианският премиер. Според него новият бюджетен компромис, предложен за обсъждане на срещата на ЕС, оставя Италия без средства, които би могла да използва за строителство на пътища, железници и мостове в южната част на страната.

Своите претенции към бюджета изрази и Холандия. Министър – председателят Ян Петер Балкененде не смята да отстъпи от позицията си, че ще настоява за намаляване на вноските в общата хазна. Холандия вече не я устройва положението, при което, според разчети за глава от населението, тя отделя повече средства за ЕС от останалите.

Вишеградската четворка призова да се продължи с ратификацията

Междувременно премиерите на четири от новите страни членки, известни като Вишеградската четворка, призоваха ЕС да продължи с ратификацията на проектоконституцията.

Премиерите на Полша, Словакия, Чешката република и Унгария отправиха призива си на среща в петък в полския град Кажимеш долни.

Парламентите на Словакия и Унгария вече ратифицираха конституцията, но кореспонденти посочват, че както в Полша, така и в Чехия съществува значителна опозиция на ратификацията на документа

След срещата си в Париж Шрьодер и Ширак повториха призива си към останалите страни членки на ЕС да продължат с ратификацията на конституцията, въпреки провала във Франция и Холандия.

По-рано тази седмица обаче Лондон обяви, че замразява плановете за собствения си референдум.

Десет страни членки вече ратифицираха документа, но той може да влезе в сила само ако всичките 25 го одобрят.