Неясен изход в битката за бюджета на ЕС, от който зависят субсидиите за България

Бюджетът на ЕС, от който зависят субсидиите за България след присъединяването ѝ, ще бъде една от главните и най-оспорваните теми на срещата на върха на Съюза идната седмица. Люксембург, който в момента председателства ЕС, излезе с компромисно предложение, вноските на страните членки да се равняват на 1.07 от националния им доход. Тази цифра е по средата между искането на Европейската комисия от 1.14 и настояването на шестте най-големи вносителки в общата каса да бъде спазено сегашното ниво от 1 процент.

Сложната схема на бюджета на ЕС вероятно е причината в някои медии да се появят предположения, че България е на път да загуби част от обещаните субсидии за селското стопанство.

Въпросът не е дали Румъния и България ще загубят субсидиите, които им бяха обещани по време на преговорите, а по-скоро колко пари ще останат за селскостопански субсидии за останалите 25 страни членки, посочва кореспондентът на ББС в Брюксел Уана Лунджеску пред българската редакция на ББС.

През 2002 г. френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер се споразумяха да замразят селскостопанските фондове на тогавашното ниво, за да може ЕС да приеме 10 нови страни. Това беше част от цената, за която настояваше Франция. Сделката за замразяване на нивото на субсидиите покрива периода до 2013 г., т.е. тя се отнася и за разисквания в момента бюджет 2007-2013 г.

Но сега, когато се навлезе в подробностите по този бюджет, много европейски лидери започнаха да повдигат въпроса защо трябва да се плащат толкова огромни суми на селското стопанство, при положение, че сегашните и бъдещите приоритети на ЕС са в други области - развитие на бедните райони в новите страни членки, увеличаване на конкурентоспособността, научните изследвания и развитието. Затова се търсят косвени начини да се отстъпи от сделката от 2002 г. и на практика да бъдат съкратени селскостопанските субсидии за сегашните страни членки.

Люксембургското председателство излезе с предложение за увеличаване на субсидиите за фермерите за периода 2007-2013 г. с 2 милиарда евро, за да се вземат предвид присъединяването на България и Румъния. Но на

България и Румъния бяха обещани 8 милиарда евро, така, че оставащите 6 милиарда трябва да бъдат взети от общата каса за селскостопански субсидии. Това означава, че фермерите в други страни от ЕС ще получат по-малко пари в преки плащания, за да могат да се платят субсидиите, определени за България и Румъния.

Очевидно е, че това не е популярна идея и предстои да се види как ще бъде приета по-специално от французите, след като знаем, че президентът Ширак защитава енергично интересите на френските фермери, отбелязва кореспондентът на ББС.

Същевременно Великобритания, която досега последователно е отказвала да преговаря за бюджетната отстъпка от 4.5 милиарда евро годишно, получена по времето на Тачър заради сравнително слабия ѝ селскостопански сектор, би могла да разгледа отново въпроса, ако бъдат съкратени селскостопанските субсидии в общността като цяло.

Люксембургското предложение предвижда британската отстъпка да бъде замразена на сегашното си ниво и от началото на 2007 г. да започне да намалява.

Един от начините да бъде убедена Великобритания е като се направят косвени съкращения в селскостопанските субсидии, като фермерите от сегашните страни членки бъдат накарани да платят нещо от своите субсидии на българските и румънските фермери.

Това е един вид предложение за сделка, но не е ясно дали ще се състои. Факт е, че, както стоят нещата сега, всички останали 24 страни членки, включително по-бедните източноевропейски страни, плащат обратно на Великобритания някакви пари в нейната отстъпка. И очевидно, когато България и Румъния се присъединят, и те ще трябва да плащат някакви пари за покриване на британската отстъпка. Както каза неотдавна председателят на Европейската комисия Жозе-Мануел Барозу, парадоксално е, че бедни страни трябва да плащат отстъпката чрез бюджета на ЕС на една от най-развитите страни в света.