Задава ли се "черна пролет"" за Южна Сърбия?

Новината за ожесточени четиричасови боеве между сръбски полицейски сили и части на Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа днес обиколи емисиите на всички световни агенции. Подновяването на боевете в Южна Сърбия дойде непосредствено след като стана ясно, че концепциите на албанците и на сърбите за намиране на политическо решение на кризата са абсолютно несъвместими.

Логиката на предложения от Белград план е интеграционна. Тя предвижда трите размирни общини постепенно да се впишат като неотделима част в общото политическо, икономическо и социално пространство на Сърбия и Югославия. Идеята на албанците е насочена към тяхното обособяване - най-напред чрез получаването на определен статут на политическа автономия, а по-късно - и на правото Прешево, Буяновац и Медведжа да се присъединят към Косово. Ефектът от непримиримостта на двата подхода за Южна Сърбия може да се окаже много по-катастрофален и от събитията в Косово. На пръв поглед зад становището на Белград в момента е застанала цялата международна общност с най-авторитетните си институции -ООН, ЕС и НАТО. Нито един сериозен държавник в света не подкрепя промяната на граници, проявите на екстремизъм и политиката на оръжията.

Едновременно с това, обаче, новите управляващи в Сърбия трябва да бъдат доста сдържани, когато използват като еднозначен аргумент в своя полза позицията на влиятелните международни организации и страни. Светът, сякаш, е на път да повтори една стара своя грешка. Тя е в

окрупняването на гледната точка към Югославия,

в недетайлизирането и неразграничаването на различни по своя конституционен, политически и исторически характер проблеми. Призивите на международната общност и към Черна Гора като република от състава на СРЮ, и към трите населени основно от албанци южносръбски общини да се въздържат от "сецесионистки действия" могат да изиграят лоша шега и на Белград, и на идеята за стабилност чрез отлагане на окончателните решения.

Черна Гора, подведена като разбиране под общ знаменател с три южносръбски общини, едва ли може неопределено дълго време да бъде заложник на нерешимите проблеми в другата република от състава на югофедерацията - Сърбия. Подгорица - ако не с конкретни действия в посока на своето отделяне - със сигурност ще се открои пред Европа и пред света с ново политическо говорене, с което ще се опита да разяснява мотивите си за искане на държавна независимост. В мига, в който черногорската активност стане достатъчно забележима и обособи малката република в различна от южносръбския контекст дипломатическа територия, проблемът на албанците от Южна Сърбия ще се изправи изключително директно като непреодолимо и далеч недипломатическо предизвикателство. Армията за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа отсега дава ясни сигнали, че тя, а не политическите партии на албанците в Южна Сърбия, диктува каква да бъде общата им политика. С отхвърлянето на каквато и да е политическа автономия за албанците от трите общини Белград - на практика - легитимира на още едно равнище АОПБМ, тъй като отнема от умерените албански политици основният възможен компромисен вариант между "отцепване от Сърбия" и "пълно вливане" в нея. По този начин

армията се превръща в реален изразител на албанските интереси

в региона да получат на всяка цена исканите от тях права.

А единственият инструмент, с който армиите оповестяват своята воля, това е оръжието. Екстремисткото крило сред албанците в Южна Сърбия има определен интерес непременно да се стигне до тежък въоръжен сблъсък със сръбските сили. От една страна - такъв сблъсък ще поднови с нова сила и битката за Косово и неговия бъдещ статут. От друга - една нова война окончателно ще деморализира уморените от стълкновения сръбски граждани и ще обезсмисли в техните очи промяната на властта в Белград. Има ли, обаче, определен интерес и сред управляващите в Сърбия от въоръжен вариант в южната част на републиката? На пръв поглед - не би трябвало да има. Публичното говорене на абсолютно всички представители на новите сръбски власти е за политическо, а не военно решение на кризата. И все пак - рискът,

който поема Белград с опита да наложи изцяло свой модел за решение на кризата - без каквито и да е шансове за принципен компромис, подсказва и друго. Сръбските власти вероятно ще играят "вабанк"за своя юг. А това означава - и евентуално с оръжие. Цената за запазения сръбски Юг вероятно трябва да компенсира цената на изгубваното Косово. Един от пътищата към това преминава и през "черна пролет" за Южна Сърбия.