Задава се нов скандал около медийния закон, депутати искат да се пише наново

В парламента се задава нов скандал около медийния закон, след като членове на медийната комисия от различни политически сили предложиха проектът на Милена Милотинова да бъде изтеглен и през есента да се внесе изцяло нов закон.

Повод за това е докладът на независимите експерти от Съвета на Европа, който поставя под съмнение 86 от общо 140 постановления в него.

Законът на Милотинова и Етем е компрометиран

"Нашият законопроект вече е твърде компрометиран, но може да се използва като основа на един нов законопроект, който да предложим за обсъждане през септември", аргументира предложението си депутатът от НДСВ Юлияна Дончева. Според нея можело да се направи работна група, която да включи към новия закон и предложенията на неправителствените организации, които били хубави.

Панайот Ляков, Благой Димитров и Мария Стоянова от ОДС, както и независимата депутатка Елка Анастасова също подкрепят това мнение.

Още преди поректозаконът да бъде изпратен в Съвета на Европа, някои депутати от НДСВ намекнаха, че е възможно правителството да поеме инициативната за внасяне на нов проект, тъй като сегашният не може да събере нужната подкрепа от управляващото мнозинство. Дванайсет депутати от клуба "Новото време" провалиха гледането му на първо четене. Освен Милотинова, вносители на закона са Емел Етем от ДПС и Диляна Грозданова от НДСВ.

Препоръките

Според председателката на медийната комисия Милена Милотинова обаче, след експертната оценка на Съвета на Европа вече няма пречка този законопроект да бъде оттеглен. Тя посочи, че експертизата не е атакувала философията на закона.

Доц. Георги Лозанов изтъкна, че няма как Съветът на Европа да атакува философията на закона, тъй като тя не е променяна и е същата, на базата на която беше направен още предишния закон при мнозинството на ОДС и която е хармонизирана с европейските норми.

Съветът на Европа въвежда участието на гражданското общество в медийната регулация като абсолютен принцип, изтъкна доц. Лозанов пред Mediapool. Негова беше идеята за гражданска квота в Националния съвет за електронни медии (НСЕМ), която беше приета от Милотинова и колегите ѝ, но в доста изкривен вид. Те предвидиха гражданските организации да имат трима членове в НСЕМ, които обаче да се избират от медийната комисия и да се гласуват в парламента (тоест, от управляващото мнозинство). В тази ситуация Георги Първанов, който се ядоса на НДСВ заради орязването на президентската квота в НСЕМ, стана съюзник на Българската медийна коалиция (БМК) и защити идеята гражданските организации сами да излъчват представителите си в НСЕМ, а президентът да формално да ги утвърждава.

Съветът на Европа също така препоръчва парламентарната квота от 5 души в НСЕМ да се избира с квалифицирано мнозинство, като отделните партии да са представени по равно или възможно най-балансирано, а преди гласуването кандидатите се изслушват публично.

Според Милена Милотинова евроекспертите "вероятно не са запознати" с българската конституция, която не предвиждала мнозинство от две трети при избор на подобни органи. Юристи обаче твърдят, че това е глупаво изказване, тъй като конституцията не забранява подобна процедура, която зависи изцяло от волята на законодателя.

От Съвета на Европа настояват за ясни критерии кои организации могат да правят номинации за гражданската квота - нещо, за което призоваваше и БМК. Изборите за 3-те окончателни кандидатури трябва да се правят от самите неправителствени организации, е мнението на експертите. Сегашният проектозакон предвижда всякакви граждански организации - независимо от опита и квалификацията си - да могат да излъчват членове в СЕМ.

Според Съвета на Европа в закона трябва да се разпишат критерии за избор и на 3-мата членове на президентската квота, като определени граждански организации номинират след гласуване 6 души, от които президентът избира трима.

Евроекспертите не са съгласни генералните директори на БНР и БНТ да се избират от НСЕМ. Препоръката е шефовете на двете медии, както и административните и програмните им директори, да се излъчват с квалифицирано мнозинство. Предлага се административният съвет да посочи с 2/3 от гласовете кой да стане генерален директор.

Според експертизата БНТ и БНР са лишени от програмен суверенитет, защото имат твърде много задължения към държавата като преките излъчвания на парламентарния контрол, например.

Съветът на Европа освен това смята, че трябва да отпадне забраната за обжалване в съда на решенията на НСЕМ за избор на обществен и програмен съвет на БНТ и БНР.

Експертната европейска оценка доказва опасенията на професионалната гилдия у нас, че законопроектът ще застраши свободата на медиите в България, като ги постави изцяло под политически контрол, смята депутатите, които поискаха изтегляне на проекта.

Според директорите на БНТ и БНР Кирил Гоцев и Поля Станчева критичната оценка на Съвета на Европа е достатъчна причина да се мисли за нов Закон за радиото и телевизията.

Гоцев ангажира и подчинената му БНТ по всякакъв начин да работи против приемането на закона, тъй като една от целите му е именно отстраняването на сегашното ръководство на БНТ.

Подведени ли са депутатите

Днес Мария Стоянова от ОДС обвини Милотинова в лъжа, защото дълго време е твърдяла, че законът е изпратен в Страсбург, без това да е направено.

Mediapool научи от източници от Съвета на Европа, че шефката на медийната комисия им изпратила проектозакона по електронната поща, без необходимото придружително писмо и други атрибути, от които да стане ясно, че официално се иска експертиза.

Чак след като "Новото време" провали опита за приемане на закона на първо четене, премиерът Симеон Сакскобургготски и председателят на парламента Огнян Герджиков официално поискаха експертиза от Съвета на Европа.