Захариева: Доходите в България ще достигнат средноевропейските до 10 години

Захариева: Доходите в България ще достигнат средноевропейските до 10 години

Ако доходите в България продължат да растат с темповете от миналата година, до десетина години те ще достигнат средноевропейските. Тази прогноза направи вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева по време на форум за доходите в страните от Западните Балкани, организиран от КНСБ.

Тя припомни, че през миналата година ръстът на доходите е над 11.5 на сто, много по-висок от средноевропейския. По думите на Захариева, ако тези темпове се запазят, перспективата е до десет години да достигнем средноевропейските нива. Тя обвърза постигнатото в България с европейската перспектива на Западните Балкани, която по думите ѝ ще доведе до по-високи доходи в региона. 

Реформите, които се изискват по пътя на членството, не се правят само заради членството и само заради Брюксел, те трябва преди всичко да се правят заради гражданите, те водят до по-високи доходи, отбеляза Захариева.

По думите ѝ доходите на Балканите все още изостават, тъй като ние сме демократични държави само от 27 години. 

Тя пое ангажимент пред синдикалните представители на страните от Западните Балкани, че подкрепата на българското правителство към Западните Балкани няма да приключи с шестте месеца на нашето председателство, а ще е дългосрочен приоритет, като целта е да има на всеки година и половина - две форум на високо ниво като предстоящият на 17 май. 

Според Екатерина Захариева фокусът към Западните Балкани ще бъде най-голямото постижение на българското председателство. Тя заяви, че европейската перспектива, благополучието, сигурността и просперитета на Западните Балкани са дългосрочен приоритет за България.

Проблемите на работната среда, на доходите, на осигуряването, на социалната закрила трябва да намерят достойно място, заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той посочи, че доходите на Балканите не са много различни. Нетният среден доход към декември миналата година в България след облагане е 450 евро, в Сърбия - 456 евро, в Черна гора - 512 евро, в Босна - 440 евро, в Македония - 387 евро , в Косово 457 евро, в Албания - около 300 евро, единствено в Хърватска и Словения са по-високи около 790-800 евро в Хърватска и доста по-нагоре в Словения, отбеляза Пламен Димитров.

Последните данни на КНСБ показват, че средната работна заплата на Балканите изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави-членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави-членки. 

По отношение на минималната работна заплата, с най-нисък размер са Албания (180,52 евро)и Македония (239,74 евро). На другият полюс е Хърватия с 462 евро. България е с най-ниската минимална заплата в ЕС - 260,76 евро. За сравнение в Люксембург тя е 1999 евро. 

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че никой не се заблуждава и няма прекалени очаквания за времевия хоризонт за присъединяването на Западните Балкани към ЕС. По думите му пътят на присъединяването няма да е лек и еднозначен, не трябва и да е самоцел, но трябва да се знае, че е от жизнен интерес за стабилизиране на развитието на региона. Нямаме нужда от нови разделителни линии, а от изграждане на мостове - в прекия, и в преносния смисъл - от изграждането на магистрали до обща борба за повишаване на доходите и за подобряване на положението на младежите, каза синдикалният лидер. 

Споделяне
Още от България