Законът за частното изпълнение: имаше ли алтернативни решения?

Заслуги

Реформата на осъществяването на договорите пое в правилна посока. Пътеката е отъпкана от всички бивши комунистически страни, присъединили се през 2004 г. към Европейския съюз. Заслугата за това е най-вече на: народните представители (по азбучен ред): Дикова, Димитров, Дончева, Кирчев, Корнезов, Мингова, Соколов и Стоилов, правниците Белазелков и Калайджиев, на полските домакини на посещението на българските законодатели за запознаване с опита на тяхната страна от Унилоб (www.unilob.pl ) и по-специално на Артур Новицки, на Беъринг Поинт и техния консултантски плам за подкрепа на реформите в търговското право на България и на скромните усилия на ИПИ по оценка на ползите и разходите от тази реформа (така, както тя бе заложена в проектозакона – виж: http://ime-bg.org/pdf_docs/papers/Cost_and_Benefit.pdf ).

Недостатъци

Все пак трябва да се отбележи, че приетият вариант на проектозакона е доста по-несъвършен от онзи, който бе предложен в началото. Основният проблем е отказът от първоначално предложената национална компетентност. Запазва се монопол на сега осъществяващите професията и потенциално се оскъпява процесът на събиране на вземанията (в сравнение с възможностите на първоначално предвижданата уредба).

Възможно е срастване на групи от кредитори и изпълнители, което и сега съществува донякъде, но при регулативна защита както на държавните съдии изпълнители, така и на частните изпълнители. Единствените, които печелят от така случилата се уредба, са сега действащите изпълнители.

Мартин Димитров вече писа, че вече е време да се мисли за усъвършенстването на току-що приетия закон (http://ime-bg.org/pr_bg/). Предложения за подобрение даде и Данъчният и инвестиционен съвет на БТПП (виж: http://www.bcci.bg/bulgarian/events/news20050513_1.htm ).

Ако днес пресметнем възможните ползи от вече приетия закон, общата им стойност би била значително по-малка. За да могат в бъдеще да се правят такива оценки и за да се натрупва знание за възможно по-добри уредби от българската, ще опиша някои алтернативи. Те трябва да се вземат предвид при усъвършенстването на закона.

Система без професията изпълнител

Вземания могат да се събират и без съдии изпълнители и без професионални изпълнители изобщо. Точно това се случва в момента, защото сегашната система не работи.

Ако всичко е по правилата, тази алтернативна система би трябвало да включва следните роли при приблизително следната последователност:

- Кредиторът или упълномощено от него лице; то приготвя необходимите изпълнителни лист (листове);

- Служител на съда, който подписва изпълнителните листове;

- Упълномощеното лице проверява длъжника и неговата собственост и обозначава собствеността, която е предмет на изпълнение;

- Взискателят получава собственост и владение върху вещта – предмет на изпълнение;

- Местите органи на реда (полицията) запечатват собствеността и имат функцията за провеждане на търговете за нейната продажба; тази функция може да бъде и най-често бива договаряна с фирми, които специализират в такива търгове;  

Когато има съпротива от страна на длъжника или когато той не може да бъде намерен, местните органи на реда улесняват достъпа до собствеността и изпълнителните действия.

За да функционират без противоречие тези роли, са необходими няколко условия:

а) всички разходи се носят от длъжника;

б) подписаният изпълнителен лист и вземането по изпълнителния лист не подлежат на оспорване, освен ако предварително не са задействани механизми за защита;

в)  тези механизми са създадени и работят добре;

г) има надеждни регистри на движима и недвижима собственост и регистри на акционерите;

д) регистрите на фирми са лесно достъпни;

е) действат институции като кредитни бюра, рейтингови агенции и др. подобни, които позволяват предварителна оценка на партньорите по сделките.

Очевидно е, че тези условия (институции) са от полза не само за процеса на събиране на вземания, но и за намаляване на разходите и подобряване на сигурността на сделките.

По-добри системи с професия изпълнител

Една от скорошните реформи в тази област е въвеждането на частното изпълнение в Естония.

Тази реформа започва там през 2001. Основните ѝ принципи са следните:

- само частни изпълнители, те са хора с вид свободна професия;

- работата им се финансира с такси, които са част от събираното задължение от длъжника;

- правителството нито финансира, нито отговаря за действията на частния изпълнител;

- негова е професионалната отговорност (разбрана като вид продуктова отговорност), за която има задължително застраховане;

- дейността се извършва в лично качество, никаква част от процедурите по събиране на вземания не може да бъде делегирана;

- списъкът на изпълнителните листове включва: самите изпълнителни листове, съдебни определения (решения), административни определения (наказания) – включително данъчни задължения, глоби, нотариално заверени договори, които предвиждат изпълнение и т.н.;

- национална компетентност.

Съответният закон в Естония е приет през януари 2000 г., влиза в сила от 1 март 2001 г. и претърпява по-сетне пет промени – най-вече в определяне на размера на възнагражденията и отговорността на частния изпълнител. Нека обърна внимание на обстоятелството, че там периодът за подготовка на прилагането на закона е доста по-дълъг.

Всичко това може добре да се проследи и провери в страницата на Министерството на правосъдието на Естония (http://www.just.ee, която впрочем е добър пример за удобна за ползване страница на държавен орган).

Освен изброените, съществена разлика от българската уредба е, че няма и изпълнителска камера. Частните изпълнители се сертифицират от министъра на правосъдието.

Някои изводи

Освен вече предложените от БТПП и Мартин Димитров промени на съществуващата (вече на хартия) уредба на частното изпълнение, сравненията с така описаните алтернативи позволяват да се отделят следните обстоятелства:

- съвместното съществуване на държавни и частни изпълнители е далеч от добрата практика, това ще създава проблеми и в бъдеще, българската система ще остане по-неефективна от онова, което е познато като добра и средно-добра практика;

- изпълнителската камара в България ще пречи на бъдещите законодатели да подобряват системата;

- частично неефективността ще произтича от неуредеността на регистрите и другите условия на изпълнението без специална професия, посочени по-горе.