Законът за статута на унгарските малцинства в съседните страни заплашва отношенията Будапеща - Букурещ

Добросъседските отношения между Румъния и Унгария бяха помрачени, след като през юни тази година унгарският парламент прие закон, даващ специални права на етническите унгарци, живеещи извън пределите на Унгария. Законът, който предстои да влезе в сила на 1 януари 2002 г., дава привилегии на 3,5 милиона етнически унгарци, живеещи в шест съседни на Унгария държави. Срещу специална карта, удостоверяваща статута "етнически унгарец", представителите на унгарската общност в Румъния, Словакия, Югославия, Украйна, Хърватия и Словения ще имат право да работят легално в Унгария три месеца в годината, да получават безплатно университетско образование, да ползват социална защита и привилегии в сферата на здравеопазването.

Този закон предизвика остра реакция в Румъния, където живеят 1,7 милиона етнически унгарци, представляващи 7,1 процента от цялото население.

Още в първите дни след като унгарският парламент одобри закона, властите в Букурещ се обявиха против прилагането му спрямо румънски граждани. Според тях законът създава дискриминация спрямо румънски граждани, които не са етнически унгарци и може да създаде напрежение между етническите групи в страната.

Букурещ се опасява, че заради предвидените в закона положения етническите унгарци в Румъния могат "да нараснат" от сегашните 1,7 милиона души на близо три милиона. Като се има предвид разликата в икономическото положение в Румъния и в Унгария, опасенията на Букурещ изглеждат основателни- средната месечна заплата в Унгария е около 250 долара, докато в Румъния е едва 100 долара.

Организациите на ромите в Румъния не крият намеренията на своите членове да се обявят за етнически унгарци на предстоящото през 2002 г. преброяване на населението. Така те се надяват също да се възползват от привилегиите, които се осигуряват в Унгария за етническите унгарци.

Реакцията на Букурещ предизвика редица формални и неформални срещи между представители на правителствата на двете страни, но те не успяха да постигнат сближаване на позициите им.

Унгарските власти защитават приетият закон с аргумента, че той не цели да създава дискриминация, а само да помогне на унгарската общност живееща извън днешните унгарски граници да запази етническата си принадлежност.

В края на юли унгарският премиер Виктор Орбан категорично заяви, че Унгария няма намерение да се съобразява с неодобрението на Румъния и ще намери начин да осигури на етническите унгарци специалните лични карти, с които да се възползват от закона.

Властите в Будапеща предложиха на Румъния да приеме подобен на унгарския закон, относно 25-те хиляди румънци, живеещи в Унгария. Това обаче едва ли ще има голям ефект- както поради по-доброто икономическо положение, така и поради незначителния брой румънци в Унгария.

Румънското правителство предприе също серия дипломатически стъпки и се обърна към всички институции в ЕС с молба да се произнесат по спорния закон.

През последните месеци становище по проблема изказаха Комисията по външна политика към Европейския парламент, европейският комисар по разширяването Гюнтер Ферхойген, председателят на Европейската комисия Романо Проди, Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа /т. нар.

Венецианска комисия/ и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/.

Те призоваха Унгария да държи сметка за отношението на съседните ѝ държави спрямо прилагането на този закон.

Букурещ остана особено доволен от доклад на тази тема на Венецианската комисия. В края на октомври Венецианската комисия прие документ, в който се посочва, че законите, отнасящи се до малцинството на дадена държава, което живее в друга държава, трябва да бъдат съгласувани с държавата, в която живее съответното малцинство. Според румънската страна докладът посочва, че унгарският закон не може да се прилага в Румъния, ако румънската държава е против.

В същия документ се отбелязва, че подобни закони могат да се отнасят само до привилегии в сферата на културата и образованието. Именно тази част от доклада предизвика задоволство и у другата страна по спора - Унгария.

Преди малко повече от седмица румънският премиер Адриан Нъстасе излезе със серия предложения за промени в базисния договор между Румъния и Унгария и за допълнения към закона за статута на унгарците, живеещи извън Унгария. Предложенията на румънската страна са насочени към елиминиране на икономическия и социалния характер на закона. Нъстасе предложи да се промени двустранният договор в смисъл да се даде право на сезонна работа в Унгария на всички румънски граждани. Румънският премиер предложи още специалната лична карта да бъде заменена с карта за членство в Демократичния съюз на унгарците в Румъния /ДСУР/, която да се издава от унгарските консулства на територията на Румъния.

На четвъртото събрание на Постоянната конференция на унгарската диаспора, което бе на 27 октомври в Будапеща, бяха уточнени критериите, които ще се имат предвид при издаването на специалните лични карти. Това бе възприето от Букурещ като поредно доказателство за твърдото решение на унгарските власти да пристъпят към прилагането на закона без да внесат промени в него. Последва реакция от страна на румънското правителство, което обяви, че ако до 1 януари 2002 г. унгарският закон не претърпи промени, то той няма да се прилага на румънска територия.

Румънският вътрешен министър Йоан Рус отиде още по-далеч, като обвини Унгария, че иска да контролира от икономически областта Трансилвания и да федерализира този граничен район в Румъния, в който унгарците имат мнозинство. Рус посочи, че в окръзите Харгита, Ковасна и Муреш румънците са дискриминирани, а законът за специалния статут на унгарците, живеещи извън Унгария, насърчава хората да се обявят за унгарци поради икономически съображения.

Изявленията на Рус бяха посрещнати с неодобрение в Унгария, която отхвърли тези обвинения. Унгарският министър на правосъдието Ибоя Давид, която бе на посещение в Румъния в началото на седмицата, заяви, че Букурещ ще има нужда от подкрепата на Унгария за интеграцията си в ЕС и НАТО. Давид посочи, че Унгария иска да подкрепя Румъния, но за да се конкретизира тази подкрепа, е необходима "мирна атмосфера" между двете страни.И след последните разговори и препоръки на международни институции Румъния и Унгария не успяха да изгладят различията си по този закон. Остават още два месеца преди влизането на унгарския закон в сила, през които двете държави биха могли да сближат позициите си, със или без препоръките на ЕС, СЕ и ОССЕ. Представител на последната организация - върховният комисар за националните малцинства Ролф Екеус недвусмислено заяви, че защитата на правата на малцинствата се пада на държавата, в която те живеят. Екеус изтъкна, че този основен принцип в международното право е не само условие за мир, но и за добро управление в многоетническите държави. Комисарят препоръча държавите да избягват да създават привилегии за обособени групи, тъй като това има дезинтегриращ ефект.

БТА- със съкращения