Законопроект се опитва да спаси разсекретяването на досиетата

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до документите на бившата ДС и бившето РУ на ГЩ внесоха днес в парламента независимият депутат Осман Октай и депутатът от ОДС Борислав Китов.

Пред журналисти бившият депутат от ОДС и настоящ председател на комисията по досиетата Методи Андреев обясни, че предложенията всъщност са дело на неговата комисия, но тъй като тя няма законодателна инициатива, ги внесли депутатите Китов и Октай.

Законопроектът бе внесен в деня, в който парламентът започна на второ четене проекта на закон за класифицираната информация, в чиито заключителни разпоредби е записана отмяната на закона за достъпа до досиетата.

В тази връзка Методи Андреев оцени като грешка, че правителството Костов не е прехвърлило всички досиета от архива на МВР в Централния държавен архив. С това не само е бил нарушен изискваният от закона за досиетата от 1997 г. едногодишен срок за това прехвърляне, но и бил пропуснат шансът досиетата да попаднат в Централния държавен архив, който е публичен и в който гражданите имат свободен достъп.

Андреев нарече абсурдно твърдението на Владимир Дончев, председател на парламентарната комисия по вътрешен ред и сигурност, че след разсекретяване на досиетата по Закона за класифицираната информация, те попадат под действието на Закона за обществената информация и ще бъдат общо достъпни. В подкрепа на думите си Методи Андреев цитира чл. 8, ал. 2 от Закона за достъп до обществената информация, който изключва от обсега на действието си държавният архивен фонд, включващ всички архиви на държавни институции, в това число и този на МВР, където сега се намират досиетата на ДС.

Според сега действащата уредба на архивите в България, архивите на държавните институции и ведомства не са достъпни за гражданите. По определен ред, след изтичане на съответните срокове, документите от тези архиви се прехвърлят в Централния държавен архив, където вече са достъпни за всеки гражданин.

Според обясненията на Владимир Дончев, срокът на засекретяване на повечето досиета на ДС става 15 години по новия закон за класифицираната информация. Това по думите му означава, че още през тази година ще могат да се четат досиетата, създадени преди 1987-ма. От програма "Достъп до информация" обаче обясниха, че ще се получи огромен луфт от време до евентуалното прехвърляне на досиетата в Централния държавен архив, през който няма да има достъп до тях. Според обясненията, новата комисия по закона за класифицираната информация - ДКСИ, трябва да прегледа всички налични досиета и да реши дали след изтичането на срока им ги разсекретява, или да го удължи. По закон ДКСИ има право да удвои срока за засекретяване на документи.

Според проектозакона, внесен днес от Китов и Октай, проверката за принадлежност към бившата ДС ще се прави само на лица, които вече заемат публични длъжности. По сегашния закон за досиетата се проверяват кандидатите за народни представители, за министри, зам.министри и други. В случай че проверката покаже, че съответното лице е сътрудничело на ДС, то ще бъде уведомявано с писмо, в което ще бъде призовавано в едномесечен срок да се оттегли от заеманата публична длъжност. Единственото последствие за лицата, за които има данни за принадлежност към ДС и които не са се оттеглили в едномесечен срок, е публично огласяване чрез интернет на данните за техните връзки с ДС.

В предложените изменения се разграничава работата на бившите сътрудници на бившите служби, които са изпълнявали стриктно своите задължения, от работата на тези, които са злоупотребили със служебното си положение, нарушавайки закона и общочовешките морални ценности.

Предлага се да бъдат определени по-детайлно категориите длъжностни лица, за които се изисква проверка за принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ. Предложението е бившите сътрудници на военното разузнаване да бъдат проверявани само ако има съмнения, че са ощетили икономически българската държава или нейните граждани.

Предвиждат се и промени в дейността и организацията на т.н. "комисия Андреев и комисията Ананиев". Въвежда се едногодишен срок за заемане на председателското място в комисията Андреев и се разширява състава ѝ с 2 нови члена - единият се назначава от председателя на парламента, а другият от премиера.

Подобрява се взаимодействието на комисията Андреев с администрацията на МВР и на МО, както и с подопечните им ведомства. Измененията създават организация за получаване на бързи справки от Дирекция население, Дирекция ГРАО, както от националния регистър БУЛСТАТ при Националния статистически институт.

Според Методи Андреев промените са развитие на законодателството по темата, стартирало през 1997 г. с приемането на закона за досиетата и показват, че няма нужда да се отменя закона.