Зам.шефът на следствието се обяви против исканите от ЕС промени

Заместник- директорът на националното следствие Румен Андреев заяви, че в проекта за нов Наказателно - процесуален кодекс (НПК) правата на следствието се орязват до невъзможно ниво.

Много е опасно да се посяга на самостоятелността на разследването, заяви Андреев пред БНР. Той прогнозира голям срив в системата на наказателното правораздаване, ако бъдат приети предлаганите от правителството промени в НПК, тъй като няма подготвени хора, които да поемат работата на следствените органи.

Според Андреев е "мит", че Европа има претенции към българското следствие. "Европа има претенции към цялата правосъдна система да работи ефективно, тях не ги интересува точно каква е формата", допълни заместник-директорът на НСлС.

Андреев обвини политиците, които движат преговорния процес с Европейския съюз, че не са наясно по този въпрос. Европа нищо не иска от нас, някой от България обещава нещо, за което след това Европа пита - "Добре, вие го обещахте, защо не го изпълнявате", посочи Андреев.

Неговата позиция не е изолирана. През седмицата Висшият съдебен съвет (ВСС) предприе пореден опит за спасяване на следствието, ден след като се разбра, че Европейският съюз задължава България чрез промяна в конституцията да изведе досъдебното производство от съдебната към изпълнителната власт.

ВСС прие по-рано единодушно декларация срещу промените в НПК, които ще прехвърлят 95 процента от наказателните дела от следствието към дознателския апарат в МВР.

Бързото и ефективно разследване е ангажимент, поет от правителството при затварянето на преговорна глава "Правосъдие и вътрешен ред" за членството ни в ЕС. Според евростандартите, разследването трябва да е или към криминалната полиция, или към прокуратурата, която обаче също е орган извън независимата съдебна власт.

Според ВСС с готвения проект, който не бил съгласуван с нито един орган на съдебната власт, се готви драстично нарушение на конституцията.

"От този проект е видно, че за пореден път се прави опит за заобикаляне на Конституцията, като драстично, в нарушение на нейните норми, се стесняват правомощията на следствието като единствен конституционен разследващ орган по наказателни дела", отбелязват висшите магистрати в своята декларация.

Убеден от магистратите, че следствието трябва да остане самостоятелно звено в съдебната власт, президентът Георги Първанов също преди няколко месеца обяви, че тези идеи се внушават от наши политици на Брюксел, визирайки дясната опозиция. Затова и той изобщо не постави този въпрос в питането си до КС във връзка с подготвяните промени в основния закон, свързани с бъдещото ни членство в ЕС.

През изтеклата седмица обаче в медиите изтече информация за препоръките от последния доклад на Брюксел по глава "Правосъдие и вътрешни работи". От тях става ясно,че все пак ще се наложи конституционна промяна, свързана със статута на следствието, а оттам и свикване на Велико народно събрание, тъй като експертите от Европейската комисия, които извършват мониторинга, препоръчват следствието да премине към изпълнителната власт.

В неделя Румен Андреев обясни, че когато се прехвърлят компетенции от една институция върху друга, без да е подготвена почвата за това, неминуемо ще се стигне до срив. Заместник-директорът на Националната следствена служба постави въпроса какво ще стане с около 37 - 38-те хиляди дознания, които са преобразувани в следствия през последните четири години, след като следствието няма да може да разследва такива дела.

Румен Андреев поясни, че тези дела са обикновено с правна и фактическа сложност и не могат да бъдат довършени от дознателите в полицията.

Ако промяната в НПК настъпи, потенциалът на около 900 високо квалифицирани юристи ще бъде загубен, предупреди Андреев.

Следствието в България било интересно явление, доколкото българските следователи са изцяло юристи. В Европа не е така, защото там юристите са изключително високо платени и държавните органи не могат да си позволят техните услуги, обясни Андреев.

Според него проектът за промени в НПК предвижда за следствието да останат само дела против мира и човечеството, а такива в България няма.

Според него следствието е най-удобно за реформи, за да се показва готовност за престуктуриране, но е много опасно да се посяга на самостоятелността на разследването.