Зам.шефката на парламента се оплете с промените в конституцията

В рамките на два часа днес, НДСВ първо отмени конституционната забрана за двойно гражданство при кандидатстване на преки избори, после пак я възстанови.

Гафът, който разтресе депутатите от другите парламентарни групи и целия екип на министерството на външните работи, тръгна от изявления на зам.председателя на парламента Камелия Касабова, която е и шеф на работната група по промените в конституцията, и на правосъдния министър Антон Станков.

След заседание на Политическия съвет на НДСВ, обсъждал необходимите промени в основния закон, Касабова обяви, че управляващите ще предложат да отпадне изискването хора с двойно гражданство да не могат да се кандидатират за народни представители, президент, вицепрезидент, да бъдат избирани за премиер или министри.

Касабова, както и министърът на правосъдието Антон Станков обясниха, че тази промяна се изисква от ЕС. Запитан означава ли това, че човек и от чужда националност може да се кандидатира за президент, Станков, със суфлиране от Касабова, отговори: "Ако е приел българско гражданство, да". След което министърът добави: "Ако не стана ясно, решението на този проблем е в смисъл - и лицата с двойно гражданство могат да бъдат избрани съответно за президент и министър - председател".

Техен колега после специално уточни, че не е обсъждано отпадането на текста от основния закон, който изисква кандидатите за президент да са живели в страната постоянно през последните 5 години. Това изискване, разтълкувано подробно от Конституционния съд в началото на 2001 година, попречи на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент на България и той реши да участва в парламентарните избори и спечели изпълнителната власт.

Малко по-късно колегата на Касабова в работната група по промените на конституцията, СДС-депутатът Димитър Абаджиев обаче коментира, че НДСВ не е предлагало такава поправка на заседание на групата. Той каза, че не знае да има подобно искане от страна на ЕС, както твърдят управляващите. Абаджиев напомни, че самите европейските държави още нямат единно решение в рамките на ЕС дали трябва да отпадне ограничението при двойното гражданство.

Два часа по-късно, в парламента Касабова специално намери журналистите, за да коригира изявлението си. Както се разбра, това станало след светкавична намеса от страна на Външно министерство, подплашено от информацията, вече разпространена от електронните медии.

Касабова първо обясни, че ставало дума само за граждани на страни от Европейския съюз. Изискването било във връзка с чл.17-22 от договора за създаването на ЕС, който България ще подпише, за да стане пълноправен член. С подписа под този договор всички българи автоматично придобивали и европейско гражданство.

След поредица от въпроси и обяснения най-сетне тя успя да формулира каква точно поправка на основния закон ще се наложи. Изобщо не става дума да се даде възможност на хора с чуждо и с българско гражданство да се кандидатират за президент или депутати. Въпросът е, че след присъединяването ни към ЕС, всички българи ще придобият европейско гражданство. Това противоречи на изричната забрана в основния закон кандидатите за водещите постове в страната да имат и друго гражданство и ако няма корекция в този аспект, би означавало, че нито един нашенец няма да може да бъде избиран в преки избори.

Колегите на Касабова от Политическия съвет бяха изненадани, че за гражданството изобщо се е говорило пред журналистите, защото това била много сложна материя, само маркирана на днешното заседание.

България иска 7 години преходен период, преди чужденците да купуват земя

Друга от промените в основния закон, свързани с членството на България в ЕС, е отпадането на забраната чужденци да купуват земя у нас. Засега България е поискала 7 години преходен период от влизането си в Евросъюза, преди забраната да отпадне. На днешното заседание на политсъвета на НДСВ се е обсъждало дали този срок да не бъде намален.

Царските депутати ще предложат с промените на основния закон да се признае прякото действие на европейското право в страната, да се уреди представителството на България в институциите на ЕС, както и да се регламентират механизмите на формиране на национална позиция по политиката на общността и функционирането на съюза. Сред другите предложения за промени са въвеждане на институцията на омбудсмана, разширяване обсега на избирателното право на българските и чужди граждани, в това число активно и пасивно избирателно право на чужденците при местни избори, и активно и пасивно избирателно право за Европейски парламент.

Конкретните текстове тепърва ще се формулират.

Управляващите държат на по-лесна процедура за чуждите войски

НДСВ държи да се опрости процедурата в конституцията за преминаването и пребиваването на чужди войски в България, заради членството на страната ни в НАТО, обявиха още от Политическия съвет.

Според сега действащата конституция, единствено парламентът е оторизираният орган, който може да даде разрешение за всяко преминаване или пребиваване на чужди войски в България или изпращане на български навън. Тромавата процедура създаде проблеми по време на военната операция на НАТО в Косово през 1999 година, за нея се заговори отново при включването на България в антитерористичната коалиция срещу Ал Кайда след ударите в САЩ през 2001 година. Този проблем възникна и при участието на страната ни във военната коалиция срещу режима в Ирак.

Преди няколко месеца Конституционният съд излезе с тълкувателно решение, че след влизането на България в НАТО войските на Алианса няма да се броят за чужди и ще преминават през страната по облекчена процедура. Съдът бе визиран по казуса от президента Георги Първанов.

Въпреки решението на съда, от НДСВ днес казаха, че членството на България в Алианса поражда необходимост от изменение в основния закон. Трябвало да се разпише по-проста и облекчена процедура, която да не налага тълкувателни решения на Конституционния съд, добавиха управляващите.

Според участници в заседанието, най-вероятно в конституцията ще бъде изрично записано, че престоя на съюзнически войски на наша територия, както и изпращането на наши войници за съюзнически мисии, ще става със санкция на правителството, а не на парламента.

Съдебната реформа - ограничен имунитет, мандатност, промени в несменяемостта

Промените в конституцията, свързани със съдебната реформа, се свеждат до отпадане на несменяемостта и ограничаване имунитета на магистратите, както и до засилване на дисциплинарната отговорност.

Имунитетът на магистратите ще бъде сведен само до изпълнение на служебните задължения или до изразяване на становище, свързано с тях.

Несменяеми ще останат само магистратите, притежаващи необходимите морални и професионални качества, каза Камелия Касабова. Министър Станков обясни, че те са записани в закона за съдебната власт. Ако се установи, че магистратите са загубили необходимите качества, губят несменяемостта си.

НДСВ ще настоява да се въведе опростена процедура за искане на дисциплинарна отговорност от магистратите, в т.ч и засилване на съдебния контрол върху решенията на Висшия съдебен съвет.

Ще бъде въведена мандатност за абсолютно всички длъжности и звена в съдебната система, включително и за административните ръководители, ще бъдат изработени и професионални критерии за тези постове.