Западът игнорира Балканите на свой риск

Разпадането на Югославия е вчерашна новина. Но опитът от Ирак ни е научил, че някои отминали събития могат да имат тежки последици, ако изключително важни мисии са били оставени недовършени. Убийството на Зоран Джинджич е мрачно напомняне, че работата по следвоенното възстановяване е дълъг, често опасен процес.

Докато оглавяваната от САЩ "коалиция на желаещите" се готви за война срещу Ирак, западните лидери биха направили добре да си спомнят за недовършената работа на Балканите през 90-те. Наистина този опит съдържа важни уроци за Близкия изток след Саддам. За да спечелиш мира се изискват точно толкова ангажираност и целенасоченост, колкото за да спечелиш войната.

Трайната стабилизация на Югоизточна Европа е постижима, макар че тя ще изисква трайно внимание и подкрепа от САЩ и Европа. Да не се изпуска от очи тази част от света е особено трудно, когато политическият фокус тотално се измести към войната срещу тероризма и към държавите от "оста на злото". Но ние пренебрегваме Балканите за наша собствена сметка.

Едновременните процеси на разширяване на ЕС и НАТО създадоха положителен дух на единомислие между Изтока и Запада в държавите, за които се очаква да се присъединят в близките години. Обаче други желаещи да станат членки се боят, че ще бъдат загърбени завинаги. Сред държавите, които рискуват да бъдат маргинализирани, а оттам и дестабилизирани са Сърбия и Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Албания и, в по-малка степен Румъния и България, които поне имат шанс да се присъединят към НАТО.

Американската намеса на Балканите, макар и закъсняла, допринесе за успеха на националното изграждане и регионална интеграция. Войната и геноцидът бяха прекратени в Босна и Херцеговина, а по-късно и в Косово, чрез външна сила. В крайна сметка, народът на Югославия свали Слободан Милошевич и го предаде на Хага, за да бъде обвинен във военни престъпления. С това една "неблагонадеждна държава" бе приобщена в семейството на демокрациите . Регионалният мир обаче все още има нужда от укрепване. Успехът все още може да рухне.

САЩ и ЕС похарчиха милиарди долари за помощ за икономическо развитие и за изграждането на нови институции в подкрепа на демокрацията и свободните пазари. Тези усилия неизбежно отнеха време. Финансова и техническа помощ може да се внесе. Но политическата воля и доверие, нужни за изграждането на една страна трябва да се родят вътре в нея. В предстоящия период някои висящи въпроси трябва да бъдат решени.

Първо, новото обединение на Сърбия и Черна гора трябва да бъде по-категорично прието от международната общност. Сърбите направиха, каквото не направиха иракчаните : те се избавиха от един убийствен режим. Западът отвърна с щедрост, например чрез официално опрощаване на дълга. Но играта на котка и мишка със санкции, обвързвани с ареста на обвинени във военни престъпления нанася повече вреда, отколкото полза. Тя подкопа позициите на истинските реформатори като Дженджич, които освободиха страната. Поставените от Запада условия изтощават политически страната.

Второ, окончателният статут на Косово трябва да бъде съставен внимателно и постепенно. Призиви за ранно решение и бързо изтегляне на международните мироопазващи сили може да имат катастрофални последици.

Трето, Босна и Херцеговина може да успее като обединила се страна в съответствие с Дейтънските споразумения, но интеграцията на отделните общности и изграждането на междуетнически институции трябва да върви стъпка по стъпка.

Четвърто, като част от преговорите за присъединяване към ЕС Хърватия трябва да бъде притисната да ратифицира договора за югославското държавно наследство, подписан във Виена през 2001 година.

Пето, САЩ и ЕС трябва да продължат да оказват финансова подкрепа, техническо подпомагане и да съдействат за привличане на инвестиции в района.

Международните финансови институции и агенции за подпомагане трябва да останат твърдо ангажирани.

И накрая, Западът трябва да продължи да използва перспективата за балканско членство в клубовете си като примамка за постигането на основни политически и икономически реформи. По време на гръцкото и италианското председателство тази година ЕС има стимул да се съсредоточи върху Югоизточна Европа. Междувременно НАТО трябва да състави Адриатическа Харта, подобна на успешната Балтийска Харта, за да въведе Балканите в официален диалог по въпросите на сигурността, водещ до бързо присъединяване.

Ако свършим тези неща добре, един ден Балканите ще престанат да бъдат нарицателно за конфликти и недоверие. Нито американците, нито европейците могат да си позволят да загърбят тази задача.

По БТА