Западът не ни извиваше ръцете за Козлудуй, ние ги държахме скръстени

Седем месеца след като встъпи в длъжност, правителството на НДСВ се изправи пред най-сложния казус в своето управление - как и кога да затвори първите четири блока на АЕЦ в Козлодуй. С непремереното си изявление от вторник, че блокове 3 и 4 ще бъдат затворени през 2006, премиерът Сакскобурготски безспорно забърка грандиозен скандал, който е на път отново да усложни отношенията на България с Европейския съюз. В случая обаче Симеон би трябвало по-скоро да бъде похвален, отколкото критикуван, защото сложи пръст в рана, която няма как да зарасне сама, и за която е крайно време да бъде намерен лек.

Става дума за съдбата на първите 4 реактора в Козлодуй, където се произвеждат 44 процента, или 18 милиарда киловатчаса, от електоренергията на България годишно. Спорно е дали извеждането на 880 мегавата, каквато е общата мощност на първите два реактора до края на годината, и на още 880 след 4 години, ще застраши енергийния баланс на страната, но със сигурност ще я лиши от възможността да изнася електроенергия, от което сега България печели по 105 милиона долара годишно.

Това, което е безспорно обаче, е че три поредни правителства от 1993 година насам не направиха нищо или почти нищо за реконструкция и модернизация на опасните руски блокове от 1 до 4, и именно това втвърди позицията на Запада за предсрочното им спиране. Изпълнени са и толкова малка част и от онзи пакет от 86 мерки за модернизаиця на по принцип безрисковите 5 и 6 блок, че нищо чудно съвсем скоро Европа да настои да бъдат спрени и те.

За всичко това обаче "заслугата" е предимно на България, и още по-точно - на влиятелното българо-руско ядрено лоби, което при затваряне на АЕЦ би се лишило от огромни печалби. Вероятно малко хора вече си спомнят, че първият по време ангажимент бе поет през 1993 от Беров, когато България подписа споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за спиране на първите 4 блока до 1998 година, за което получи от създадения по инициатива на страните от Г-7 специален фонд , наречен Сметка за ядрена безопасност, 24 милиона екю. Тези пари бяха похарчени за всичко друго, но не и за инвестиционни проекти за изграждане на нови или рехабилитация на стари енергийни мощности, за подготовка на енергийна стратегия, за програма за енергийна ефективност и за цялостен перспективен енергиен баланс на страната, който да осигури надеждното ѝ електрозахранване.

От 1997, когато изтече срокът за затваряне на първите два стари реактора на атомната централа, Козлодуй е постоянен обект на конфликти между Евросъюза и българското правителство, в случая това на ОДС. В началото Костов приложи най-лесната и в същото време най-популярна тактика, обвинявайки ЕС, че ни притиска да затворим централата и по този начин перчи на икономиката ни стане конкурентно способна. После се опита да аргументира нуждата от работа на всички блокове на Козлодуй с измислено високо потребление на електроенергия във все още действащата енергийна стратегия на България. И едва когато през 1999 България трябваше да получи покана за пълноправно членство в ЕС, бе подписано споразумението, превърнало се тази седмица в ябълка на раздора.

Междувременно не бе изградено хранилище за дългосрочно съхраняване на отработеното ядрено гориво, макар че през 1996 г. НЕК обяви търг за целта. Търгът кой знае защо бе анулиран, а нов не е обявяван. Временното хранилище на територията на АЕЦ, което е с капацитет едва 5040 касети, е почти запълнено. По време на посещението на вицепремиера Николай Василев в Москва тази седмица се промъкна информация, че Русия занапред няма да приема отработеното ядрено гориво от АЕЦ, или ще го прави при непослини за България финансови условия. Както Василев, така и цялото правителство обаче не обелват и дума по този въпрос. Практически празни са и двете специални сметки, които НЕК откри през 1999 - "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения", и "Безопасно съхраняване на ядрени отпадъци", които трябваше да се пълнят с общо 11 процента от стойността на тока, произвеждан от АЕЦ "Козлодуй". Няма сведения да е изработена и "Националната стратегия за безопасно управление на отработило ядрено гориво и радиоактивни отпадъци", която щеше да обхваща период от 3- до 50 години и която НЕК и БАН трябваше да завършат през март 1998 година.

Нещата са доникъде, що се отнася и до заместващите мощности, които трябваше да заработят след спирането на първите 4 реактора в Козлодуй. Проектите на Ей И Ес и Ентерджи в Марица-Изток 1 и 3 са в начална фаза, не е ясно и каква е позицията на новото правителство относно новата ядрена мощност в Белене, чиито строеж през ноември 2000 година "Енергопхроект" препоръча да започне през 2003-2004 година.

След всичко казано е ясно, че не толкова Западът ни е извивал ръцете за Козлодуй, колкото ние сме ги държали скръстени. Това не ни е попречило обаче да поемаме ангажименти, които не сме изпълнявали, да вземаме пари, които вероятно не са стигали, но които и не сме харчили по предназначение, и да не правим практически нищо. Нищо, освен да разхищаваме енергия. И сега да се опитваме да защитаваме националния си интерес, твърдейки, че не ние, а Западът не спазвал обещанията си и че подписаното през 1999 година споразумение с Еврокомисията не съдържа правно валидни ангажименти за България, ще е не само цинично, но и контрапродуктивно. На българската кауза много повече би помогнала една извънредна мисия на Международната агенция за атомна енергия през тази година, която да потвърди безопасността на първите 4 блока. Бихме могли да се опитаме да осъществим и идеята на Европейската банка от 1998 година за създаване на експертна група, в която да влизат представители на банката, на западни и български институции, и която да прави всяка година обосновка на мерките за повишаване безопасността на реакторите и да дава разрешение за продължаване на работата им година за година. Сигурно можем да направим и много други смислени неща .

Очакваме да видим идеи за това в новата енергийна стратегия на България, която енергийният министър Ковачев обещава да изработи до края на март. Добре е поне това обещание да бъде изпълнено, за да бъде спасено поне правителството, ако не АЕЦ Козлодуй.

Излъчено по Радио Свободна Европа