Западните политици до днес не разбраха, че с КГБ не можеш да се договориш

Когато конфронтацията се изостри, руското общество ще се сдобие и с опозицията, и с лидерите си, казва писателят Владимир Буковски

Западните политици до днес не разбраха, че с КГБ не можеш да се договориш

Един от най-известните руски дисиденти – писателят Владимир Буковски – разказва пред радио "Свобода" за принципите и методите, които служителите на КГБ са прилагали към "непокорните". Той отговаря и на въпроса с кои от едновременшните методи на службите, наследили КГБ, се налага да се сблъскват днешните "бунтари", участници в нарастващото в Русия протестно движение срещу сегашното политическо статукво.

Интервюто е взето в дома на писателя в Кеймбридж, Великобритания. Самият Буковски познава отлично как действат съветските служби, защото го е изпитал на гърба си в течение на 12 години, преди да бъде изхвърлен от родината си през 1976 г., разменен за чилийския комунист Луис Корвалан.

Напускайки принудително бившия СССР и живеейки дълги години в емиграция, Буковски продължава внимателно да следи как структурите на КГБ постепенно възвръщат влиянието си в руската държава, което на пръв поглед като че ли загубиха през 1991 г. след разпада на СССР. Именно с тях, днес практически напълно завзели висшия ешелон на руската власт, се сблъскват днешните протестиращи.

Младите хора, излезли на площада в Москва - 20-25 годишните потребители на Facebook, мениджърите, бизнесмените, художниците нямат представа какво е КГБ (КГБ - Комитет за държавна сигурност, по негов аналог в България функционира до 1989 г. българският Комитет за държавна сигурност (КДС) – бел. ред.), тъй като КГБ в момента няма. Въпреки това ще им се наложи да се сблъскат именно с кадрите на КГБ. На практика сега всички ключови постове в Русия се заемат от хора, свързани с тази организация. Какво трябва да знаят сегашните протестиращи за особеностите на техния противник? С какво трябва да се съобразят най-напред? За какво трябва да мислят, когато се готвят да протестират и когато, явно, сериозно се готвят да се борят с тези кланове?

Преди всичко нека да отбележим, че служителите на спецслужбите за тези 20 години загубиха влияние. По наше време над тях стоеше Централният комитет на КПСС и без решение на ЦК те не извършваха даже обиски. Този контрол ги принуждаваше да бъдат по-строги и прецизни, ЦК лесно ги наказваше, ако не спазваха правилата или проявяваха самоинициатива. Те бяха по-дисциплинирани, много повече професионалисти.

Въпреки това ние ги биехме лесно, побеждавахме ги на собствен терен в собствената им игра, нищо че бяха в разцвета на силите си. Но това вече не беше сталинският НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи – предшественик на КГБ – бел. ред).

Оттогава равнището им слезе. Понякога гледам и се изумявам – това е нивото на някое провинциално милиционерско управление, това вече не е КГБ. Когато не могат да взривят къща в собствения си град, вече е прекалено, другарят Сталин би ги разстрелял всичките. Когато убиват някого и ги хващат някъде в Близкия Изток – си е направо невероятно. И това се случва я пред камера за видеонаблюдение, или някой го съобщава по телефона, докато пътува до вилата на някой посланик. По наше време такова нещо не можехме дори да си представим. Ония бяха къде-къде на по-високо равнище.

Това има и страшна страна – сега те убиват много по-лесно. Преди, за да извършат убийство, трябваше да съставят план, извършваха наблюдения, някак си сякаш следваха указания. Планът се докладваше в ЦК, който трябваше да го одобри... Тоест работата беше продължителна. Затова не обичаха да се занимават с такива неща -  много време и много бюрокрация. По-лесно им беше да те затворят на топло, отколкото да те убият.

Сега е обратното - сега е по-лесно да убиеш, отколкото да затвориш. Затворът означава гласност, адвокати, макар и никаква, но преса. Това не им трябва. Защото е опасно.

Първият, който ми разясни това, беше Саша Литвиненко (бивш агент на Федералната служба за сигурност, наследница на КГБ, който емигрира във Великобритания, където бе отровен с полоний – бел. ред.). Той каза, че днес убийството се договаря в столовата на КГБ."Ето, разказа ми той, седя си и си ям супичката. Идва при мен един от съседния отдел и ми казва: "Саша, имаш ли твои хора сред престъпниците". А самият той работи в отдела за организираната престъпност. "Имам". "Гледай сега, премахни един немец, писна ми от него"." Какъв немец". "Един". И Саша пита: "Как тъй да го премахна". "И защо не? И за теб ще има...".

Ето как стават нещата днес. Това трябва да се има предвид. Ако сравняваме нашето време с днешното, това май е един от най-важните отличителни белези. Освен това, понеже над тях няма строг контрол, те вършат много глупости. В СССР "мъдрият ЦК" някак ги възпираше, караше ги да работят в екип. Те ненавиждаха ЦК заради контрола и бяха щастливи, когато се избавиха от него. А сега са в задънена улица.

Могат ли да се опитат да убият хора, които ще сметнат за реално опасни в протестите?

По наше време беше сложно. А сега... Започнах с обяснението на разликата между съветския КГБ и сегашния КГБ (ще продължа да го наричам по-старому). Но преди всичко трябва да се кажат някои основни неща, които са се запазили. Първото, което трябва да помнят хората, които си имат работа с хората на КГБ, е, че с тях не можеш да се договаряш.

Всички западни политици се провалиха в това отношение, с изключение на Рейгън. Те дори си нямат идея, че това са някакъв отделен подвид на Хомо сапиенс. Това са хора, с които не можеш да се споразумееш, защото те не преговарят. Тяхната задача е да те вербуват, те това и правят – вербуват. Ти можеш да си техен враг или техен агент, нищо средно. Вие може и да мислите, че сте се държали цивилизовано, че сте направили някакви компромиси - за тях това е единствено признак на слабост - а следователно, трябва да продължат да упражняват натиск. Затова трябва добре да запомните: колкото по-рано ги пратите по дяволите, толкова в по-голяма безопасност ще бъдете.

Мога да ви разкажа една история. В нея има не дотам цензурни изрази, но ще ги смекча.

При нас в изправителния лагер имаше един стар учител от Закарпатието, много интелигентен, говореше пет езика, такъв един учтив и забележителен човечец.. Изведнъж "кумът” ( на лагерен жаргон – оперативен работник – бел. авт.) започна да го вкарва в карцера. Вика го – и в карцера. А ние си имахме негласен междуетнически лагерен съвет, от различни етнически групи се събирахме уж да пием чай, но всъщност обсъждахме лагерни въпроси. А в лагера имаше затворници арменци, украинци, евреи, руснаци, литовци. Тъй като въпросите трябваше да се решават съвместно, те се договаряха кой ще ги представлява и ние се събирахме и тайно обсъждахме наболелите неща, кое как да се направи. И ето че изникна въпросът за този беден украински учител: какво да се направи, защо го пращат в карцера, ами че той нищо нередно не прави, с никого не се заяжда, а не е и такъв човек. Аз (по-добре да си бях замълчал), казах: "Знаете ли, от опит знам, че "кумът” го вербува, а нашият интелигентен учител не смее да го напсува. А "кумът” освен да го напсуваш, от друго не разбира. Той е като компютър, който работи с език C++: ако се опитваш да въведеш нещо друго, той няма да те разбере. Същото е и с "кума": той има свой "машинен" език. Е, инициативата се наказва, разбира се.

Казват ми – щом така смяташ, обясни му, той тъкмо сега ще излезе от карцера. Направих чай, старчето излезе, отидохме зад бараката, седнахме и го учих повече от три часа как да казва ”върви на майната си”. Руските ругатни са напълно в духа на Станиславски, те не само трябва да се кажат, но и да се изиграят. А на него някак езикът му не се обръща, по никакъв начин не може да произнесе думите. Пет езика знае, а това не може да произнесе. Три часа се мъчих с него и накрая го научих. Научих го, всичко разбра. Повика го “кумът”, тури го за 15 денонощия в карцера, той излезе оттам и повече никой не го пипна.

Ето ви случка. Тя е много показателна, защото с КГБ не става по друг начин, те иначе не разбират, друго им е мисленето, другояче ги учат. И вие си докарвате голямо главоболие с това, че не ги пращате веднага на...знаете къде.

Сега тези хора с техния ”машинен език” се сблъскват на Болотния площад с масов протест. Такъв организиран масов протест не е имало от края 80-те години. Как ще действат сегашните спецслужби?

Те придобиха опит за противодействие на масовите движения по време на перестройката, защото тогава политиците решиха да подкрепят масовите движения, даже да ги създадат или да ги поощрят. А КГБ трябваше да регулира и контролира това. И те общо-взето се справяха.  

Друг е въпросът, че те изпуснаха контрола много бързо. Тук нямат вина. Никой не може да контролира масовите движения. Това е обичайната полицейска грешка. Те мислят , че ще могат да контролират масите. Поп Гапон и полицейщината – ето ви най-добрите примери. И всичко завърши с революцията през 1905 година.

И това е абсолютно навсякъде. Вътрешната логика е много проста: тяхната агентура, която се опитва да контролира всичко това, в един момент се изправя пред дилема. Ситуацията се изостря, политизира се, радикализира се. Ако застанеш на пътя ѝ - ще те изхвърлят, ако вървиш с нея – нямаш влияние. И в един момент на този процес – а той винаги е динамичен- те губят контрол над тези масови движения.

Но има някакъв натрупан опит в манипулирането, не може да се каже, че през 80-те години те са седели със скръстени ръце. Тогава те трупаха опита как да манипулират, как да контролират масовите движения. Прийомите им бяха напълно стандартни, дори не са измислени от КГБ - внедряването на агентура, създаването на фалшиви движения, на всякакви “фронтове” – всичко това не е ново. Нямам съмнение, че ще ги прилагат и сега, за което трябва да сме готови. Доста подозрителни са ми някакви личности, няма да назовавам имена, които се мяркат тук-там. Гледам, нещо тук не е както трябва – не разбирам откъде се появи този човек...

Но има го Немцов, Явлинский, има хора, които не за първи път чуваме. Как смятате, имат ли тези хора някакво бъдеще в контекста на това, което се случва?

Някои, разбира се, имат бъдеще. Аз, например, съм убеден, че Немцов е един от тях. Той притежава уникалната комбинация от управленски опит (все пак беше в правителството, беше губернатор, което, по принцип, никой от опозицията няма), а от друга страна вече има натрупан опозиционен стаж и авторитет.

Така, че той безусловно ще бъде издигнат. Що се отнася до останалите... Хората не приемат повечето от тях. Така е с моя приятел Гари Каспаров – за тях той е прекалено интелигентен, твърде далеч от народа, според тяхната гледна точка.

Лимонов е много особена фигура. За някаква част от младежта той е лидер и ще бъде лидер безспорно. Но това е малка част от публиката, по-голямата част не го приема. Явлинский е наистина е опитна фигура. Та той се върти в политиката още от 1990 година, вече е опитал всичко, и е правил компромиси, и е излизал от всякакви сложни ситуации. И всичко това се е натрупало и той няма как как да се отърве от този ненужен товар. Затова аз не мисля, че Явлинский може да претендира за лидерство.

Смятам, че още не знаем кои ще са реалните лидери. Обикновено лидерите се появяват в момент на максимално напрежение, когато трябва, образно казано, да се излезе на барикадите. Тогава способните, разумните хора, които са заети със своите дела, ги захвърлят и отиват на барикадите, защото друг изход няма.

Ето тогава идват лидерите, когато има конфронтация. Реалните лидери не могат да се появят в мирно време, както, между другото, и сериозната опозиция. Докато няма конфронтация, няма и опозиция. Засега има нещо, което ще наречем неориентирана публика, която не знае къде да се присламчи и затова ходи на всякакви митинги. Другите си гледат работата. А когато кризата настъпи, виж, тогава, все едно няма как да работиш нормално.

Значи смятате, че още не е настъпила кризата?

Мисля, че първата криза ще настъпи през пролетта, през март-април. Сега е само предизвестието ѝ, натрупването. През пролетта тези настроения ще се изострят. Президентските избори се възприемат от обществото по-сериозно, отколкото парламентарните. Какво е Държавната дума, какво тя може, дори и ако е идеална? А президентските избори в Русия се възприемат сериозно, сякаш те канят да царуваш и съответно – вълнения, настроения, емоционално напрежение.

Не трябва да си ясновидец, за да се предвидиш, че президентските избори ще бъдат толкова фалшифицирани, колкото и парламентарните, ако не и повече, и, разбира се, тази фалшификация ще бъде забелязана, няма друг начин, страната е прекалено голяма.

Може да се очаква рязко скокообразно засилване на конфронтацията. Всичко досега беше скокообразно, забележете: да речем на 31 август на Триумфалния площад излязоха около хиляда души, а на Болотния (през декември – бел. ред.) - поне 40 хиляди, а наблюдателите казват и повече – към 60 хиляди.

Безспорно това е скок, при това много голям. Може да се анализира, да се разсъждава защо се случи. Това е друга тема. Но не може да се отрече, че това е скок, радикализация на обществото. И не е трудно да си представим, че подобен скок може да стане през пролетта, това е напълно предсказуемо. Точно тогава ще настъпи кризата. Тогава ще се издигнат барикадите, грубо казано. И тогава неочаквано ще намерите маса хора от средния бизнес, които ще захвърлят счетоводните тефтери и ще дойдат, защото иначе нямат бъдеще.

Още от Свят

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?