Заплашват арестант със змия, друг е принуден да яде люти чушки

Класическият тип нарушения на правата на човека от служители на полицията в България е незаконната употреба на физическа сила при арестуване, отбелязва Българският хелзинкски комитет (БХК) в обобщен доклад за практиката от последните десет години.

Българските полицейски служители стават все по-изобретателни. Към палките, юмруците и побоя с бухалки и гаечни ключове през 2003 г. се добавят и случаи, в които задържан в българско полицейско управление е заплашван с жива змия, а друг е каран да яде насила люти чушки. Това са само някои от примерите на полицейско насилие, описани в доклада на БХК, представен от "Дойче веле".

Побоят с шамари, ритници и юмруци, със или без дъски, тояги, бухалки и гаечни ключове са само част от масовите средства за принуда, констатират при изследването си наблюдателите на БХК.

В писмо до организацията потърпевш описва ареста си в Първо районно полицейско управление в Пловдив. Мъжът е задържан от двама полицаи, които му наредили да се качи в техния автомобил. В коридора на полицейското управление той чака около час и половина. След това е отведен в стая, задават му въпроси, на които задържаният не може да отговори, и тогава започват да го удрят по врата и да го ритат в корема. След това влязъл униформен полицейски служител с тояга и побоят продължил. Вечерта мъжът е откаран в болница с две счупени ребра и тежки кръвонасядания. Военната окръжна прокуратура в Пловдив отказва да разследва случая.

Българският хелзинкски комитет получава информация и за побои с дръжката на пистолет и с фенер при задържане и за удари със стол по време на разпит. Изтезанията и малтретирането на задържани лица също са класически метод на отношение в полицейските управления в България, отбелязват правозащитниците в доклада си за нарушенията на човешките права от органите на реда в страната.

При този тип принуда се използват не просто подръчни, а специално приготвени за насилието средства. За полицейските участъци в Мъглиж, Нова Загора, Сливен и Монтана например, БХК получава сигнали за използване на чорапи с пясък, а в един от ромските квартали в София, кв. "Надежда", полицейски служители са принуждавали задържан да яде люти чушки по време на разпита, метод на насилие, който не оставя следи. В други полицейски управления задържаните съобщават за използване на електрошокови палки.

И.М. от Харманли разказва пред БХК за свой престой в клетката на полицейското управление в Харманли. Той е бит с бухалки и палки, после му поставили метални халки на ръцете и пуснали електрически ток от агрегат. След това поставяли дървена тояга зад коленете му, а тоягата била вдигната на две бюра. Полицаите удряли жертвата по стъпалата с черен кабел и с палка. Мъжът губил няколко пъти съзнание. Те хвърляха вода да ме свестят, разказва жертвата пред Български хелзинкски комитет.

А Н.Г. от Петрич твърди, че на 7 януари 2003 г. е отведен в районното полицейско управление и е бит от цивилния служител К. с юмруци и ритници около 20 минути, след което в кабинета на същия служител е заплашван с жива змия, която служителят отглеждал. След извършена проверка изследователят на Българския хелзинкски комитет установява, че неграмотният Н.Г. е подписал заповедта за задържане. Освен това при ареста бил заявил, че не желае адвокатска защита и че не желае медицински преглед. В стаята на оперативния работник, вдясно от вратата, изследователят на Хелзинкския комитет вижда и буркана със змията.

Въпреки че употребата на физическа сила по време на полицейско задържане бележи през последните 4 години незначителен спад, относителният дял на тези случаи остава висок, пише в доклада си БХК.

Данните за 2003 г. отчитат спад от 1 процент в употребата на сила спрямо арестуваните и с 6 процента след отвеждане на задържаните в полицейско управление.

Насилието е класически метод за водене на разпит от полицаите в България. В по-голяма част от случаите целта на насилието е да се признае извършено престъпление, а в някои от тях целта е наказателна, обобщава Българският хелзинкски комитет. В около три четвърти от случаите на побой извършителите са цивилни полицаи.

Годишните доклади на БХК от 1994 г. насам съдържат информация и за свръхупотребата на огнестрелно оръжие от полицията. Поради това, че българският закон за МВР разрешава употребата на оръжие, дори и при подозрение за извършване на дребни престъпления, за последните пет години става дума за стотици случаи на смъртоносно простреляни. Малката вероятност полицейски служители да бъдат наказани заради насилие дори и дисциплинарно прави от употребата на физическа сила разпространена практика в България, обобщава в доклада си БХК.

Още от България