Заплатите на общинарите ще бъдат орязани със закон

От следващия мандат гражданите на София, Пловдив и Варна отново ще избират районни кметове, след като това бе премахнато преди 9 години. Това съобщи във вторник след заседание на Изпълнителното бюро на БСП зам.-председателят на партията и шеф на националния предизборен щаб на левицата Ивелин Николов.

Още по време на частичните избори в София през октомври миналата година Николов обяви, че левицата обмисля да върне възможността жителите на градове с районно деление да могат да избират свои кметове. Не е нормално да има вот в села и махали с 250 жители, а в огромни райони като “Младост” и “Люлин” кметовете да се назначават, обясни тогава той.

Промените ще бъдат направени в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), които в момента се съгласуват от работна група на представители на БСП, НДСВ и ДПС.

За Mediapool Николов уточни, че не се предвижда избор на районни общински съвети, тъй като такава била и европейската практика. Гладовете са неделимо цяло и няма логика районите им да имат органи, които да определят собствена политика, обясни той.

Друга промяна, по която е бил постигнат консенсус между управляващите, е от следващия мандат общинските съветници да получават месечно възнаграждение от 30% от средната работна заплата в своята община. След местните избори през 2003 г., когато за първи път бе въведено възнаграждение на съветниците, в много общини те си гласуваха огромни заплати, които затрудниха местните бюджети.

Управляващите ще предложат още да няма частични избори за кметове, когато остава 1 година до изтичането на редовния мандат. В момента срокът в ЗМСМА е 6 месеца.

Все още не е постигнато съгласие между управляващите по предложението на левицата избори за кмет да се провеждат и в кметства със 100 жители. Сега общинските кметове назначават кметски наместници в селата с под 250 жители.

В ЗМСМА ще бъде добавена и нова глава, която да реши въпроса със сдружаването на общините, така че те да могат да кандидатстват заедно по Европейските фондове, обясни още Ивелин Николов. Той допълни, че в момента около 100 от всичките 264 общини нямат необходимия капацитет за работа с европейски средства.

Проблемът със сдружаването на общините е свързан и с решаването на проблема с реформата в образованието и здравеопазването и съвместното финансиране на тези дейности в малките общини.