Започна ново разсрочване и опрощаване на дълговете за здраве

От днес всички дирекции на Националния осигурителен институт (НОИ) започват да приемат молби-декларации на длъжници към здравноосигурителната каса за разсрочване на неплатените вноски. Документи за пълно опрощаване на борчовете за здраве пък ще могат да подават българи, пребиваващи над половин година зад граница. Това съобщи в сряда Йордан Христосков, управител на НОИ, по повод влизащите от 1 юни промени в Закона за здравното осигуряване.

Хората, които дължат над три здравни вноски за своя сметка в размер над 50 лв., но нямат финансова възможност да се разплатят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) накуп, трябва да подадат до 31 октомври 2005 г. молба за разсрочване на борча. В документа те само трябва да декларират, че средният доход на човек от семейството им е бил в размер до 200 лв. в периода 1 октомври 2004 г. – 31 март 2005 г. Не се изискват никакви служебни бележки, удостоверяващи приходи, пенсии, обещетения или помощи, получавани от лицето, категоричен бе Христосков. Дали човекът наистина получава под 200 лв., ще  се проверява от инспекторите на НОИ в момента на подаването на молбата. Разрешението за разсрочване или отказът ще се издават веднага, в рамките на десетина минути, каза шефът на осигурителния институт.

С издаването на разрешение борчлиите ще се отписват от автоматичната електронна система и от тях няма да се иска да плащат при посещение при личния лекар нищо друго освен потребителската такса. Тъй като базата данни се обновява веднъж месечно, възможно е в дните веднага след издаване на разрешението хората още да не са отразени в системата и ако им се наложи да отидат при джипи-то, да си носят тези решения, препоръча Христосков.

Новото за тази група длъжници към здравната каса е, че за периода от 1 юни 2005 г до 31 декември 2006 г. - докогато трябва да изчистят борча си, те няма да плащат лихва. Досега на тях им се начисляваше лихва за забавяне в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. Тя вече е стопирана за старите вноски за всички длъжници, независимо че тепърва ще започва разсрочването на дълговете им. Взехме това решение, защото иначе имаше опасност на 1 юни да бъдем обсадени от опашки, обясни Христосков.

Другата промяна е свързана с наказателните три вноски, които трябва да се платят от длъжниците с прекъснати здравноосигурителни права, за да могат отново да ползват предплатеното здравеопазване. Досега те трябваше да дадат 36 лв. за вход в системата, като тази сума не им се приспадаше от общото задължение към здравната каса. Вече с тези пари ще се намалява борчът. Това ще важи и за хората, които вече се платили тази сума, за да се включат пак в системата.

До 31 октомври 2005 г. са спрени и принудителните събирания на здравните дългове от самоосигуряващите се, каза Христосков. След тази дата те ще се подновят за онези, които не са подали молба за разсрочване или не са одобрени от НОИ.

Ако в периода за отложено издължаване на старите здравни вноски човек натрупа нови борчове към Здравната каса, той ще бъде длъжен отново да плаща за оказаната му лекарска помощ. Невнасянето на текущите здравни осигуровки обаче не прекратява действието на разсроченото плащане. На хората ще им се даде възможност да наваксат дълговете си. Към момента самоосигураващите се имат дългове за около 80 млн. лв. към НЗОК, сочат данните на НОИ.

Българските имигранти в чужбина могат да отпишат здравните си дългове, но само при две изрични условия.

Едното изискване е да докажат, че пребивават зад граница повече от 183 дни в годината. Това ще стана, като към молбата се приложи копие на задграничния паспорт, от който да е видно колко време не са били в България в периода 1 януари 2000  г. – 31 декември 2004 г. Онези, които са сменили паспорта си в този период и не са запазили стария документ, могат да извадят удостоверение за пътуванията си в чужбина от РДВР-то, издало личната им карта, обясни Христосков.

“Чужденците”, които не могат да се върнат в България, ще внасят чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка молбата, формуляр за която може да се изтегли и от интернет сайта на НОИ. Тя трябва да е придружена от удостоверение от компетентните органи на съответната държава, където пребивава, че е бил там в съответните периоди от време.

Тези документи е възможно да се подадат и по електронен път, но само чрез универсален електронен подпис, който идентифицира подателят персонално. Е-подписът обаче трябва да е издаден от регистриран в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) доставчик на този вид услуга, а в българския орган няма вписани такива чуждестранни фирми.

Имигрантите ни могат да си купят и български електронен подпис от нашите доставчици, но ако искат да го ползват от чужбина, трябва да го регистрират в тамошния регулаторен орган, обясниха за Mediapool от КРС.

Другото изискване за българите зад граница, за да им се опрости дълга за периода, в който са отсъствали от страната, е те да не са избирали личен лекар, на когото НЗОК да е плащала авансово за пациента през годините. Ако по някакъв повод те са се вписали в пациентската листа, ще трябва да си погясят борча.

При възникването на здравното осигуряване, практика на българите, пребиваващи зад граница, беше при появата на здравословен проблем  да платят три вноски в НЗОК и да се включат автоматично в системата, ползвайки безплатно лечение в България.

Възможно е да възникне сериозен проблем с декларациите, че не е избиран личен лекар. В момента по официални данни над 500 000 са българите, пребиваващи в чужбина, голяма част от които са заминали в странство още в края на 80-те и през 90-те години на миналия век.  По данни на НОИ обаче в пациентските листи на личните лекари в България са вписани общо 7 734 864 българи от цялото население на страната, което по информация на Националния статистически институт в края на 2004 г. възлиза на 7 761 049 души. Излиза, че едва 22 685 българи не са избрали джипи.

Броят на хората без личен лекар е доста нисък, така че е възможно да възникнат проблеми с фиктивно записване на имигранти, чиито данни по някакъв начин са попаднали в недобросъвестни лични лекари. Така че съществува опасността базата данни да “изплюе” като ползвали джипи-услугите хора, които не са подавали заявление за избор на личен лекар, и на тях да им бъде отказано опрощаване на дълговете..

Ако такова нещо се случи, имигрантите трябва да подадат възражение до Районната здравно-осигурителна каса, където се водят по българския си адрес и оттам да проверят документацията на личните лекари, обясни Христосков.

Появата на такъв казус е възможна, как ще се реагира ще стане ясно в хода на процедурите по освобождането на българите зад граница от задълженията им към НЗОК, коментираха пред Mediapool от здравната каса. Ако се установи, че има лекари, които без знанието на хората са ги вписвали в листите и са получавали пари от НЗОК за фиктивни пациенти, те ще бъдат наказани.

Проблем за имигрантите ни обаче е ще е това, че по закон каквато и за било информация, свързана с пациента, предоставяна от здравната каса, може да се дава само на самия пациент, обясниха от НЗОК. Тоест, те трябва да се върнат в България, за да оправят статута си, което е свързано с разходи по пътуването.