След среща на правителството с работодателите и синдикатите

Започва ревизия на всичките 1200 административни режими за бизнеса

Обещание на премиера: Нов или основно преработен ЗОП с достъп на повече фирми до търговете

Премиерът Орешарски на среща с работодатели. Сн. БГНЕС

Правителството ще преразгледа административните такси за бизнеса, за да ги намали и да облекчи работата на предприемачите с чиновническия апарат. Това съобщи премиерът Пламен Орешарски след среща с национално представените организации на работодателите в понеделник. В срещата взеха участие и министрите на финансите, на икономика и на социалните въпроси Петър Чобанов, Драгомир Стойнев и Хасан Адемов.

Срещата бе първата от серията разговори на премиера с работодателите, синдикатите и неправителствените организации по важните въпроси на държавното управление. След работодателите членовете на правителството приеха и представителите на основните синдикални организации.

"До две седмици ще бъде създадена работна група на равнище зам.-министри, която да започне конкретна работа за намаляване на броя разрешителните, утежняващи бизнес обстановката в страната", каза още премиерът. А след срещата със синдикатите добави, че КНСБ и КТ "Подкрепа" са се съгласили да участват в работната група.

"В последните 10 години много министри, премиери, правителства са се опитвали да облекчават условията за бизнес, и крайният резултат е, че има рекорден брой разрешителни, утежняващи условията за бизнес”, посочи Орешарски и допълни, че в момента в страната действат около 1200 различни разрешителни и лицензионни режими или режими, които се доближават до лицензионните. Това е тежест за бизнеса, каза той.

Орешарски направи уговорката, че не знае колко режима ще останат след ревизията, но най-вероятно всички режими, които са по европейски регулации, ще останат в този си вид.

Сегашният премиер е поредният в последните четири правителства, който обещава намаляване на регулацията за бизнеса и облекчаване на условията за прохождането и развитието му. В резултат административните условности за стартиране и работа на предприемачите не само не се облекчават, но в някои сектори се утежняват.

Отново обещание за отваряне на обществените поръчки към повече фирми

Правителството ще работи и върху нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), така че да осигурим по-голяма равнопоставеност на всички фирми и да разширим кръга на бизнеса, който има достъп до обществените поръчки, каза още Орешарски.

"Тепърва ще решим - дали да бъде изцяло нов закон, или можем да направим поправки в сега действащия закон. В момента много пъти са се правили поправки”, отбеляза той.

Премиерът обясни, че работодателските организации са изразили готовност да подпомагат правителството в усилията за промяна на ЗОП или за написването на нов.

Практиката в държавните поръчки показва, че там е отворено огромно място за корупция и неравнопоставеност на фирмите. Според изследване на Центъра за превенция и борба с корупцията и организираната престъп ност във властта, известен като БОРКОР, изключително тесен кръг фирми се допускат до големите обществени поръчки. Или в 98% от поръчките участват около 2% от фирмите. Самите фирми също се договарят помежду си за разпределение коя в кои търгове да участват и какви да са минималните цени, които да бъдат зададени.

"Ужасяващ е фактът, че има 1200 всякакви разрешителни режими, които тормозят създаването на устойчиви и високо работни места. Ако ние не просто направим анализ на тези режими, а премахнем повечето от тях, това ще промени държавата и ще промени нейната роля за всеки един от хората", коментира след срещата председателят на БСК Сашо Дончев.

Той отбеляза, че самият факт, че още на първата среща работодателите са били поканени при премиера, означава нещо. "С умерен оптимизъм приключихме срещата, тъй като нещата, които искахме да постигнем, бяха по-лесни, може би, преди 20 години. Днес на предприемачите не се вярва толкова”, коментира още Дончев.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), отбеляза, че на консултациите с премиера е била засегната и темата за включването на програмите с електронното правителство, както и за проектобюджета за следващата година.

"Редица режими са съпроводени със съответните такси, което трябва да се промени”, отбеляза Велев и посочи, че АИКБ са доволни от постигнатото на днешната среща.

"Доволни сме и от намерение да се рестартира Съветът за икономически растеж, тъй като това е добро място за диалог между държавата и бизнеса”, посочи още Васил Велев.

Огнян Донев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалистите в България (КРИБ), заяви, че предстои да се види "дали тази воля, която беше демонстрирана от страна на правителството, ще бъде факт”.

"Ако се премахнат утежненията за бизнеса, ще се инвестира, ще се създават допълнителни работни места и ще се подобри положението на българския народ”, коментира още Донев.

Какво предлага бизнесът?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предложиха 8 мерки за подобряване на бизнес средата. Първата мярка е намаляване на административната тежест чрез преглед и намаляване на броя на лицензионните, разрешителните и регистрационните режими. Бизнесът предлага вписване на всички регулаторни режими в общ публичен регистър, който да бъде достъпен за всички.

Втора мярка е изготвяне на предварителна оценка на въздействието на нормативните актове, третата - принципът на мълчаливото съгласие да се въведе в нормативната уредба като правило за всички случаи, в които изрично не е записано друго.

Друга мярка е задължително предварително обсъждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество на проекти, уреждащи въпроси от компетентността на НСТС, както и задължително предварително обсъждане от Икономическия и социален съвет на проекти, уреждащи въпроси от компетентността на съвета.

Бизнесът иска и аутсорсинг на функции от администрацията към бизнеса, както и създаване на специализирана администрация към Министерския съвет, чиято основна задача да е идентифициране и предлагане на решения за облекчаване на административната тежест и бюрокрацията.

От Българската стопанска камара (БСК) също са изпратили пакет от мерки за облекчаване на бизнеса. Предложенията са разпределени в девет ключови направления, сред които предвидимост на нормативната уредба и оперативната среда, коректност при разплащанията от страна на държавата и общините, пълен преглед на регулаторните режими, промяна в системата на административните такси, радикална промяна в системата за възлагане на обществени поръчки, ненамеса на държавата в пазарни отношения, запазване на данъците и осигуровките, въвеждане на електронно управление, провеждане на политика срещу изнасяне на добавена стойност от страната.

Синдикатите ще искат в ЗОП да се запише изрична трудова защита

Синдикатите ще настояваме при промените в Закона за обществените поръчки да има ясна клауза, според която спечелилият обществена поръчка да гарантира прилагането на минимални и осигурителни трудови стандарти в дадения сектор и дадения бранш, каза след края на срещата на синдикатите с икономическия екип на правителството президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той посочи, че ще настояват още за колективно договаряне и ползи за работниците, изплащане на заработените трудови възнаграждения и постигане на криминализирането на неплащането на осигурителните вноски на служителите на фирмите.

Ще продължим да настояваме за създаването на специализирани трудови съдилища, коментира от своя страна зам.-председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Сред исканията са и създаването на надзорни органи в комисиите, които защитават обществения интерес, като ДКЕВР, КЗП, КЗК и др.

Споделяне
Още от Бизнес

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?